В седмицата преди Великден в Испания се върна надеждата

В седмицата преди Великден в Испания се върна надеждата. Така в страната, която е много тежко засегната от пандемията, коментираха намаляването на броя на смъртните случаи от COVID-19 през последните дни.

В 47-милионна Испания броят на регистрираните заразени с коронавирус е около 140 хиляди души, а жертвите са над 13 хиляди. Не бива все пак да се забравя, че над една трета от заразените вече са оздравели, подчертават властите.  Акцентира се и върху ефекта от ограниченията в периода на извънредното положение.

Не е лесно да стоим вкъщи, но очевидно има резултат от мерките, кризата показа, че сме солидарни,  здравната ни система издържа - това са мнения, които обединяват голяма част от испанците.

Много близки хора в момента се виждат само по интернет. Асун Кандела и Начо Хименес са сред влюбените, които имат късмета да прекарват заедно периода на изолацията. Двамата живеят в Аликанте. Нейната сфера е журналистиката - неговата - компютрите. Казват, че имат различия по много въпроси за кризата, но и двамата всеки ден излизат на балкона да ръкопляскат на здравните работници.  
 
"Хората от здравната система са големите герои на кризата. Стресът, който преживяват, свръхчовешките усилия, които полагат, се оценяват от всички, а също и това, че работят при безпрецедентни условия.  А на всичко отгоре,  не бива да забравяме това, здравеопазването претърпя редица съкращения при миналата криза", казва Асун.

"Трябва всички да свалим шапка на работещите в здравеопазването.  Имам много приятели в тези сфера. Успяха да помогнат на толкова много пациенти да се върнат към живота! Мисля, че системата ни беше поставена на небивало изпитание и доказа, че е на много високо ниво. За полицаите и пожарникарите също трябва да кажем добри думи.  В тези тежки дни освен всичко друго, което вършат, намират време и сили за мили жестове, като например да поздравяват малките деца за рождените им дни", смята Начо.

Асун смята, че настъпващата криза е била подценена от властите.  И мерките би трябвало да бъдат взети много по-рано:
 
"Общото усещане е, че институциите закъсняха с отговора на кризата. Италия е много близо до нас и трябваше по-навреме да си дадем сметка какво се случва  и да се подготвим по-добре. А не да решаваме набързо въпроса с допълнителните спешни центрове и да създаваме полеви болници в условия на недостиг на материали.  Трябваше институциите ни да предвидят, че ще има дефицит в световен мащаб, при който респираторите и маските закъсняват или просто не стигат за всички."

Странно е усещането да не можеш да отидеш където си поискаш, ходя само до най-близкия магазин, контролът на полицията е много стриктен, не рискувам 600 евро глоба, споделя 60-годишната Сусана от  Елче. Цялата фамилия се събира в началото на март на рождения й ден.  Оттогава общува с децата си само виртуално. Обобщава, че сега испанците не приличат на себе си - не могат да се прегръщат.
 
"Най-лошото е неизвестността, а също и страхът - дали няма да пострадаш ти самият или твой близък. На този фон оценихме истински свободата. А ако има добра страна, тя е, че неочаквано получихме доста време за общуване със семейството," казва Суси.
Тя и съпругът й Антонио още в началото на извънредното положение са затворили заведението си в центъра на града и засега се издръжат със спестяванията си. Има ли все пак плюс от тази абсурдна ситуация според Антонио? Той смята, че това е солидарността:
"Обединихме се, осъзнахме неща, които преди не забелязвахме и не оценявахме."

Случващото се прилича на лош сън. Семейството ми е добре, но починаха наши съседи, разказва Мириам Гонсалес от Мадрид:

"Започнахме да ценим много повече както работещите в здравната система, така и другите хора, без които не можем - животновъдите, земеделците. С други очи гледаме вече и на полицията и военните."

Като всички и Мириам прави планове за деня, в който ще може да излезе не само за продукти и до аптеката.

"Планирам спокойно да се поразходим в парка цялото семейство, а също и най-сетне да мога да отида при майка ми, която живее в едно малко селце и е принудена да се бори с всичко това съвсем сама."

Асун също няма търпение да прегърне родителите си. Притесненията на Начо включват работата му. Недоволен е, че в неговата сфера правителствените мерки са закъснели. В същото време е убеден, че е получил ценни уроци и те ще му помогнат в бъдещите действия:
 
"Ще се опитам да възстановя фирмата си, ангажиментите, които изгубих, защото редица фирми затвориха, много планове се провалиха и сега ще трябва да започнем отначало. Разбира се, ще намеря време и да отида на плаж, а и за други неща. Мисля, че напоследък всички ясно разбрахме колко ценна е свободата."

Репортаж за Испания можете да чуете в звуковия файл.