В предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" свои спомени за близки контакти с Кшищоф Пендерецки споделиха музикологът и дългогодишен музикален редактор в програма "Христо Ботев" на БНР Маня Попова и младата цигуларка Лия Петрова.
Маня Попова, която прави интервю с маестрото по време на гостуването му на фестивала "Мартенски музикални дни" в Русе през 2006 г., е имала шанса, заедно с още няколко български музиколози, да бъде гост в дома му през 80-те години, когато политиката и зараждането на независимото синдикално движение и "Солидарност" е основна тема за поляците: "Имахме възможност, например, да видим в неговия зимник как беше подредил всичко - от една страна приличаше на барче, но на голямата стена имаше огромна карта на Полша от времената, когато тя е била едва ли не половин Европа. И, разбира се, това бяха основните разговори."
"Той имаше някакъв сантимент към България, потвърден ми от едно изпълнение на женския хор на Крикор Четинян на "Варшавска есен", когато те изпълниха част от "Политемпи" на Стефан Драгостинов - Стефан по това време много се беше увлякъл по идеите на Илия Кожухаров. Тогава, на пресконференция Пендерецки изрази огромни възторзи и към композитора, и към момичетата от пловдивския камерен хор." - спомня си още Маня Попова.
А цигуларката Лия Петрова свири като солистка на оркестър Симфония Варсовия под диригентството на Кшищоф Пендерецки през 2016 г. във Варшава и Брюксел. "Естествено, когато аз разбрах, че той ще дирижира концерта, бях страшно развълнувана, притеснена, но не съм се страхувала, защото вече бях чувала от мои колеги, че е много симпатичен и не е човек, който се държи грубо. Кшищоф Пендерецки е легенда, а и вече беше на възраст, но се държа с една непринуденост - почти като дете. Разбира се, с много мъдрост подходи към концерта на Бетовен, но беше непринуден, което много ме учуди. Това създаде много приятна атмосфера за работа." - споделя тя и признава, че концертите й под палката на Пендерецки са били незабравимо преживяване.
Чуйте спомените на Маня Попова и Лия Петрова в звуковите файлове.
24-тия галаконцерт на "Младите фолклорни таланти" се проведе в първо студио на БНР на 16-и февруари. Сред тях бяха Пресиана Леонидова, Ралица Генчева и Теди Славова. Трите учат в Националното училище по изкуства "Добри Христов" във Варна. Ученички са на Ваня Друмева. "Фолклорът ни събира и ни обединява", казва Пресиана. Дават си сметка, че..
Младият певец Валентин Велчев събра някои от най-големите звезди от всички жанрове на българската музика на бляскавия си концерт, с който направи промоция на новия си албум "Свети Валентин". Събитието уважиха естрадните легенди Мая Нешкова и Кирил Икономов, Мари и Хайгашод Агасян, Ани и Светослав Лобошки, първата победителка от "Златният Орфей"..
Народният изпълнител Божидар Златков представи в ефира на програма "Хоризонт" и предаването "Рано в неделя" новата песен "Деведжии". Обичаят „Деведжии“ се празнува в село Лесново, Елинпелинско. Това е традиционен кукерски обичай, който се отбелязва от много години. Според някои, идва от времето на турско робство. В село Лесново се провежда..
По повод 152 години от гибелта на Апостола на свободата Столичната община организира историческа възстановка „Живи картини от учредяването на Софийския таен революционен комитет от Васил Левски и разпита му пред турския съд“. Тя се проведе на площад „Гина Кунчева“ в София пред очите на десетки граждани, деца и ученици от столични училища...
Любопитна премиера предстои следващата седмица в Пловдивския куклен театър с покана към възрастните, а не към децата. Моноспектакълът на Димитър Николов - „Момо или животът пред теб“ по романа на един от знаковите съвременни френски автори, Ромен Гари ще се състои на 27 февруари от 19 часа. Актьорът е запленен от книгата още като студент и..
Стотици деца и възрастни в неравностойно положение от Велико Търново изработиха мартеници, които се продават благотворително в инициативата "Баба Марта бързала, мартенички вързала". Повече от 35 социални институции, клубовете на пенсионера и инвалида и неправителствени организации предлагат своите мартенички с кауза . Първи своите..
Фолклорът е не просто музика - той е памет, корени и душа. Българските народни песни носят в себе си историята на поколения, звука на планините, ритъма на земята ни и емоцията на хората, които ги пеят и предават през вековете. В днешния динамичен свят, когато културите се смесват, а музикалните стилове се развиват, фолклорът остава..
Политиците никъде, никога не работят за хората, те работят за себе си. Навсякъде е било така и така ще бъде. И за се чудя защо гласуваме за тях...
Фолклорът е не просто музика - той е памет, корени и душа. Българските народни песни носят в себе си историята на поколения, звука на..
Приключва международната система, която бе учредена в края на Втората световна война, чийто резултат беше ядреният чадър, който Америка осигуряваше на..