Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Юлия Роне: Селфи и ЕГН не са необходими за следенето при карантината

Едно от множеството приложения, появили се с цел предотвратяване на разпространението на коронавируса.
Снимка: Ройтерс

Различните страни в Европа, към момента най-засегнатият от епидемията, потърсиха различни технологични решения с цел спазване на карантините. Свое мобилно приложение, в което гражданите могат да докладват здравния си статут, въведе и България. В Полша властите искат от гражданите и снимка.

У нас извънредните мерки предполагат също, че полицията може да следи лица под карантина чрез мобилните им телефони. В Германия анонсирането на сходна мярка доведе до широко неодобрение и властите решиха да я обмислят по-добре.

В Италия, страната с най-много жертви, в сцени, достойни за научнофантастична дистопия, дронове следят дали граждани спазват забраните за движение. Машините излъчват звукови предупреждения, а на места могат да измерят температурата на нарушителя и да я изпратят към местните здравни власти.

Въпросите, които следва да си зададем - помагат ли отделните технологични решения за ограничаването на заразата; кой и как съхранява личната ни информация; можем ли да очакваме и тези извънредни мерки да отпаднат след пандемията?

За предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ отговори потърси Константин Мравов от изследователката на политики в сферата на личните данни Юлия Роне от университета в Кеймбридж.

Юлия Роне

- В редица страни бяха въведени различни възможности за наблюдение на гражданите от страна на правителствата, с цел спазване на извънредните мерки. От една страна говорим за проследяване чрез мобилните мрежи и други средства, от друга - за доброволно споделяне на здравна информация за себе си, но и за останалите. Можем ли да ги оправдаем изцяло с извънредното положение и има ли примери, които за Вас са стряскащи?

- Трябва да имаме предвид, че с оглед на ситуацията е необходимо да се направи каквото е възможно, за да може по някакъв начин да се намали броят на заразените. Това обаче не означава, че всички мерки са първо – удачни. И второ – безопасни за гражданите. Хонконг например въвежда задължително слагане на гривни за 14 дни на всички хора, които се връщат от чужбина. Всъщност гривната се свързва с мобилния телефон на гражданина и той бива следен. И ако излезе навън, го грози затвор от 6 месеца или глоба.

Проблемът с такива мерки, освен ограничаването на свободата, е, че понякога тези технологии просто не действат така както се очаква. Имаше много конкретни оплаквания за този пример от хора, които имат проблеми да получат потвърждение с есемес, че са си сложили гривната. Което автоматично ги прави нарушители на закона.

Така че от една страна има много голяма опасност за личните свободи, а от друга – голяма опасност от гледна точка на това, че технологията може да сбърка.

Бих казала, че може би една комбинация от класическото проследяване на контактите – тази добра, стара „аналогова“ мярка; много, много съвестно тестване на всички граждани и едва на трето място – използването на технологии, е може би правилната рецепта. Не можем да очакваме технологиите да решат проблем, който не е технологичен.

- Тоест, повсеместното проследяване не може да се оправдае, дори сега.

- Информацията за всички тези хора трябва да се съхранява някъде. Тя ще бъде достъпна за определен тип служби, лица… Въпросът е как ще се съхранява и кой ще има достъп до нея.

Има децентрализирани решения, които позволяват информацията за това кой е бил в досег със заразени да се съхранява на всеки отделен телефон. Това е много различно от една ситуация, която доминира и при която правителствата имат достъп до информацията за всички граждани и могат да проследят кой, къде е и в кой момент. Могат да дават достъп до тази информация, в общи линии, на когото преценят без особен контрол. Особено в ситуацията на извънредно положение, в която се намираме.

- Какво впечатление правят технологичните решения в Европа?

- Реакцията, която имаме към разпространяването на вируса, е много национална. Тя се случва на държавно ниво. Всяка една държава в ЕС в момента разработва свое индивидуално дигитално приложение за следене на гражданите.

Видяхме в България, че се изисква да се дава ЕГН, което е напълно излишно в случая. В Полша имаше приложение, което изисква хората да изпращат селфи от вкъщи, когато са под карантина. Полското приложение съчетаваше геолокация с технология за лицево разпознаване.

- Има ли резон в притеснението, че в извънредната ситуация големи дистрибутори на лични данни, като „Фейсбук“, „Гугъл“, могат да се превърнат в инструмент за проследяване?

- Имаме информация, че те от доста години насам са инструменти за проследяване. Въпросът е, че все пак до момента имаше известен брой правни ограничения. Например се изискваше, за да може полицията да има достъп до определена информация, да има съдебна заповед.

Сега, когато сме в ситуация на извънредно положение, много от тези правни ограничения и гаранции за нашите свободи падат.

Въпросът е доколко класическите социални платформи биха били полезни. Повечето от тенденциите, които виждаме в момента са по-скоро към проследяване на телефони, на местоположение, разпознаване на лица. Според мен най-сериозният проблем в момента и най-сериозен източник на информация са телекомуникациите.

- Можем ли да разчитаме, че когато извънредното положение приключи, редовното европейско законодателство, включително регулацията за личните данни GDPR, ще ни защитават от безконтролно наблюдение от страна на правителството или частни субекти?

- Трябва да имаме предвид, че GDPR не се отнася за службите за сигурност. Т.е. когато става въпрос за населението и публичното здраве, тази регулация, уви, няма същата сила. Нито проследяването на местоположението, нито разпознаването на лица и технологиите за разпознаване на лица са нов феномен. Това са технологии, които се използваха и преди пандемията. И преди това граждански организации се бореха и се опитваха да намалят тяхното използване за всякакви цели.

Има надежда, че когато приключи това извънредно положение, част от мерките ще отпаднат. Но много други наистина ще останат, ако в момента не сме внимателни.

Това е политически въпрос, защото става дума за баланс между публично здраве и защита на личните данни.

Трябва да намерим приложения, които да използват толкова точно данни, колкото са необходими за епидемиолозите, но не повече. Селфита, ЕГН… това не е необходимо.

Интервюто може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Владислав Панев

Владислав Панев: 133 млн. лева загуба на Топлофикация "София" за първото тримесечие

"133 млн. лева загуба на Топлофикация "София" за първото тримесечие на годината , баш в разгара на отоплителния сезон, когато би трябвало да е печатница за пари. Миналата година за първото тримесечие Топлофикация "София" има печалба 65 милиона лева , което е характерно за първото тримесечие на всяка година, тъй като това е отоплителният сезон...

публикувано на 10.09.25 в 15:47
Доц. Христо Христев

Доц. Христо Христев: Няма как Франция да избегне тази необходима реформа

"По отношение на протеста, който протича днес във Франция под мотото: "Да блокираме всичко" , всъщност това е протест, който беше анонсиран още преди седмици, преди страната да изпадне в политическа криза , в резултат на отхвърления искан вот на доверие от правителството на Франсоа Байру ". Това посочи пред БНР доц. Христо Христев , юрист и..

публикувано на 10.09.25 в 15:11
Емануил Йорданов

Емануил Йорданов: Към този момент не виждам причина някой от МВР да подава оставка

"Към този момент аз не виждам причина някой от МВР да подава оставка" . Това подчерта пред БНР Емануил Йорданов - адвокат и бивш вътрешен министър: "Мисля, че би трябвало да имаме пълно изясняване на фактическата обстановка по случая , след което да се прецени какви мерки трябва да бъдат взети. В началото ми се струва, че има някакъв опит да..

публикувано на 10.09.25 в 14:17
Весела Герчева

Весела Герчева: Българските музеи не са това, което бяха преди 10 или 5 години

С над 12 кураторски проекта в развитие завършва пилотното издание на едногодишната магистърска програма към Департамент "Археология" на Нов Български Университет. Разкриват нова обучителна магистърска програма - "Съвременни музейни експозиции" към НБУ "Българските музеи не са това, което бяха преди десет, а дори и преди пет години"..

публикувано на 10.09.25 в 13:56
Яна Алексиева

Яна Алексиева: Надяваме се образованието да бъде реформирано, но с достатъчно разум

" Надяваме се образованието да бъде реформирано, но с достатъчно разум , наука, доказателства и най-вече близко до и с мисъл за децата". Това обясни пред БНР Яна Алексиева от Асоциация "Родители", която застава зад една петиция срещу въвеждането на предмета "Религия" като задължителен в корпуса на средното образование: "Привидно имаше много..

публикувано на 10.09.25 в 13:24
Протест на студенти в Румъния

Граждански активни ли са младите в Румъния?

"Когато видях резултатите от Евробарометър, че младите румънци са най-граждански активни в Европейския съюз, първо се усмихнах иронично ". Това коментира пред БНР румънската активистка Андра Мурешан : "От опитите ми в университетите виждам студенти, които мълчат, дори при сериозни злоупотреби . Все пак има изключения. Създадени бяха..

публикувано на 10.09.25 в 12:59
Ева Майдел

Ева Майдел: Няма голям смисъл да създаваме конкурентни европейски дигитални платформи

Тази седмица в Страсбург се провежда първото Пленарно заседание на европейските депутати след лятната ваканция. Една от темите от дневния ред на парламента днес е облагането с данък на големите дигитални платформи. Депутатите от ресорната Комисия по икономически и парични въпроси ще отправят устен въпрос към Европейската комисия за състоянието на..

публикувано на 10.09.25 в 12:20