Иновативни медицински практики в Израел срещу коронавируса

„Искам да изтъкна, че се занимаваме с лечението, не с ваксината срещу него“, казва Мейтал Шнайдерман. „Второто направление, по което се работи, е създаване на нова апаратура за командно дишане. Търси се и методика за лечение на базата на данни както за заразилите се, така и за намиращите се в близост до болни. Четвърто е стимулирането на иновации за дистанционно лечение. Защото лекарите трябва да са достатъчно далеч от болния и заедно с това пълноценно да си вършат работа. Петото – усъвършенстване на системата за откриване на контактни лица както от семейството и приятелския кръг, така и хората от медицинския персонал“, така специалистът обобщава водещите направления, по които в Израел търсят медицински решения на кризата с коронавируса.

Сега се правят само лабораторни тестове за заразени от коронавирус, които са неточни, скъпи и бавни, подчертава Мейтал Шнайдерман и изтъква, че иновациите са насочени към друг тип тестуване.

„Не мога много подробно да разкажа за тях, защото все още много от нашите иновации се експериментират и не сме получили патент. Но различията са принципни. Например за диагностициране на коронавирус при нас не се взима течност от устата и носа на болния. Определяме болестта чрез светлинно-спектрален анализ и чрез измененията, които настъпват в гласа на болния. Нещо повече - чрез тези две наши методики можем да диагностицираме развитието на всеки етап от лечението и отшумяването на болестта. Когато имаме останалите параметри на болния, по тези два метода може да се предвиди и евентуално влошаване и да се вземат мерки преди състоянието да е станало неспасяемо. Чрез спектралния анализ може да се определи почерка на вируса.“

Съществува аналогичен проект с апарат, който определя наличие на вируса по миризмата на потта, допълва израелският специалист Мейтал Шнайдерман.

За основа на разработките, свързани с респираторите, се взимат съществуващи апарати за командно дишане.

„Повечето от иновациите са за средно тежки случаи. Използват се за подпомагане на болен, който има временни затруднения на дишането. Имаме и друг - с който досега ръчно се правеше изкуствено дишане. Открихме начин да стане автоматично. Опитваме се да направим цяла система от машини за дихателна помощ за тежкоболните. Не става дума за ново поколение дихателни апарати, а за усъвършенстване на досегашните. Това също са иновации, но създадени за други болести и задачата ни е да ги пригодим за лечение на коронавирус“, изтъква Мейтал Шнайдерман.

В малка болница в Цват се лекуваше шофьорът на автобуса, който се зарази от корейски поклонници - първият тежък случай на коронавирус в Израел.

„Лечебното заведение е под наше методическо ръководство. На няколко пъти пациентът беше на границата със смъртта. Колеги от Китай и от САЩ ни посъветваха за определени лекарства, но нямаше резултат. Тогава решихме да изпробваме лекарство, създадено от израелските ветеринари точно за лечение на коронавирус, но при животни. Все още няма лиценз за неговото прилагане за хора. Много неща трябва да се проверят - дозировките, страничните ефекти. Имаме още две лекарства, които в момента се изследват. Шофьорът вече е оздравял и е изписан. В друга малка болница - в Бейт Шемеш, едно от местата с най-много заразени в Израел, заради  утрарелигиозните ортодоксални, които имат особено големи семейства с по 10 и повече деца, се изпробва друго израелско лекарство. Създадено е за борба с нилската треска, но се надяваме да е ефикасно и срещу коронавирус“, разказва Мейтал Шнайдерман.

За да се предпази медицинския персонал, при диагностиката и лечението се използват няколко апарата за дистанционно лечение. Сред тях е уред, с който лекарят може онлайн да прегледа болния.

„Слушалката, апаратът за мерене на кръвно налягане, лъжичката за проверяване на зачервено гърло и уредът за определяне на количеството кислород в кръвта от поне 5 години са част от миналото на медицината. Всички тези дейности (и при семейните лекари) вече се извършват от апарат. Новото е, че той вече може да се свърже с мобилния телефон или домашния компютър и да се диагностицира от разстояние. При лекуващия лекар пристигат готвите резултати. Когато пациентът е приет в болница, под матрака му има апаратура, която предава всичките му жизнени параметри към компютър с изкуствен интелект. Той сравнява данните във всеки момент и при влошаване сигнализира на лекаря. Това се случва независимо дали болният е буден, спи или е в кома. Робот извършва повечето рутинни процедури. Ако се наложи лекар да влезе при болния, той е в защитно облекло от глава до пети. Влиза заедно с робота, който му осигурява връзка с лекари от различни отделения за консултации, защото пациентите обикновено имат съпътстващи заболявания. Да се повика специалист при него създава опасност да пламне цяло друго отделение.“

Графикът на дежурствата в инфекциозната клиника е направен така, че човек от един екип да не се засича с някой от друг екип, пояснява още Шнайдерман.

„И не на последно място събираме база данни. Въз основа на анализа на големи масиви от данни се опитваме да си изясним как точно протича болестта, какви групи пациенти имаме. Например базата данни ни помагат да прогнозираме състоянието на отделен болен, кога има вероятност да се влоши състоянието му и кога е на път да оздравее. Следим лекуваните: какви лекарства сме им дали и какви са основните им жизнени параметри след определен курс лечение, с какво сме заменили лекарство, оказало се неефективно за дадения болен. Всички тези данни ги даваме на изследователи - както в нашата болница и в други болници, така и във висши учебни заведения. Създаваме математически модели за лекуване на различни групи болни от коронавирус. Тази дейност изисква най-много време и търпение, но накрая е много ефикасна. Така леките случаи ще си останат леки, а среднотежките ще преминат към леките, вместо да се усложнят към тежки.“

В областта на превенцията на болестта работи един от най-големите специалисти за превенция на заразни болести - проф. Гили Регав, която има съвместни разработки с научните институти на армията и полицията.

„В момента сериозно се усъвършенства технологията за сигнализиране на хората, които по случайност са се оказали в близост до вирусоносител. Има и специални лепенки, които се поставят върху маската и които убиват вируси и микроби. Експериментират се и други технологии.“