Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Щефан Лесених: Неравенството в рамките на ЕС ще се задълбочи

Пандемията ще изостри социалното напрежение в бедни държави, смята социологът

Пленарните сесии на Европарламента са редуцирани и се провеждат посредством видеоконферентна връзка.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Едно време беше по-добре. Едно време светът беше прегледен, знаеше се, кой е добрият и кой е лошият. След това дойдоха перестройката, Берлинската стена падна, светът стана глобално село. И от тогава кризите се редят на опашка, коя от коя по-комплексна, по-дифузна и по-абстрактна. От върлуващ ислямизъм до милиони бежанци пред портите на Европа.

А сега? Сега ни застигна криза, която все още никой не може да обясни и не може да предскаже, какво ще дойде след нея. Знаем обаче, или по-скоро предусещаме, че никога повече няма да се върнем към социалния живот, такъв, какъвто го познавахме. Какво прави Covid-19 с обществените структури и социалното неравенство, с което като че ли бяхме свикнали? Весела Владкова разговаря с проф. Щефан Лесених, социолог от Мюнхенския университет.

Проф. Щефан Лесених             Снимка: stephan-lessenich.de

Какви са последствията от пандемията?

Последствията са в много посоки. Принудително сме блокирани в дома си, което означава, че автоматично отпада общественият живот във всичките му измерения - от срещите с приятели и роднини през общуването с колеги до отнетото право на свободно движение и на протести.

Международният валутен фонд излезе тази седмица с предупреждение, че пандемията Covid-19 ще предизвика сериозни социални брожения. Вие споделяте ли тези опасения, проф. Лесених?

Социалните неравенства ще се изострят. Кризите, в това число и пандемиите, никога не удрят всички хора и държави по един и същи начин. Сега чуваме често да се говори, че всички сме в една лодка и че всички сме равни пред вируса, но това всъщност изобщо не е така. Вероятно рискът да се заразиш е еднакъв за всички, но социалните последствия от инфекцията и от извънредното положение съвсем не са еднакви.

Хората, които имат добри доходи, живеят в големи жилища, имат добро образование и много и разнообразни социални контакти, ще се справят много по-добре отколкото бедните, безработните или самотните възрастни хора.

Има разлика както между отделните държави, така и в самите държави. В бедни държави, където така или иначе има социално напрежение, пандемията ще го изостри. Не вярвам, че ще се стигне до конфликти в Европа, в страните от Европейския съюз. Но трябва да свикнем с мисълта, че в бъдеще ще живеем в още по-голямо социално неравенство.

Финансовата и икономическата криза от преди десетина години, която още мъчи някои държави в Европа, задълбочи социалното неравенство. След сегашната пандемия очевидно ще изпаднем в дълбоки икономически трудности. Те пак ли ще бъдат за сметка на бедните държави, проф. Лесених?

За съжаление опитът от финансовата криза подсказва, че последствията и от тази криза в различните части на ЕС ще бъдат много различни. Можем да очакваме, че държавите с добър кредитен рейтинг ще преодолеят кризата по-добре от държави с голям външен дълг, защото ще могат да теглят кредити за възстановяването на икономиката си при по-добри условия. Това, естествено, ще има значение за социалното равновесие в съответната страна. Убеден съм, че неравенството в рамките на Евросъюза ще се задълбочи.

По какво се различава коронакризата от предишните кризи, през които премина Европа?

Тази криза прилича най-много на климатичната криза, защото опасността и сега е абстрактна, не можеш да я видиш и пипнеш. Това поражда и големия страх у хората. Финансовата и бежанската криза бяха съвсем различни. Те имаха образ, можехме да посочим виновника, той имаше име. Това бяха ненаситните банкери и смуглите млади мъже от Близкия изток.

В коронакризата за сега не можем персонифицираме виновника. Имам усещането, че в момента започва да се оформя неговият облик и това е Китай. Вирусът дойде от Китай и не само американският президент го нарече „китайски вирус“.

Във една Ваша статия правите паралел между испанските колонизатори в Южна и Латинска Америка и днешното икономическо нашествие на Китай. Какво е общото между двете епохи, проф. Лесених?

Днес всички се страхуват от китайското нашествие, като например в Африка, където Пекин се опитва да си осигури природни ресурси и да подчини цели държави. Това поведение не се различава по нищо от европейските колонизатори от 19-ти век.

На всичкото отгоре има паралел и с вируса - европейците са пренесли грипа и шарките в Южна Америка, тогава непознати за местното население и причинили много смърт. А сега новият коронавирус идва от Китай. Така сме устроени хората, че винаги търсим вината в другите. Сега виновен ни е Китай.

Поглеждайки напред във времето след пандемията, Вие настоявате за преосмисляне на начина, по който е устроена икономиката на Запада. И смятате, че не можем да продължим да живеем по същия начин. А как да живеем, проф. Лесених?

Фактът, че сме заплашени все по-често от пандемии, се дължи и на начина, по който сме устроили икономическия си живот. Черпим неблагоразумно природните ресурси, намаляваме биоразнообразието, унищожаваме горите - всичко това води до значително по-тесен контакт между хората и животните, което вече е научно доказано и е опасно за нас, хората.

Най-вероятно няма да настъпи съществена промяна. Едно от обясненията е, че след пандемията европейската икономика ще изпадне в рецесия, а това не е добра предпоставка за промяна. Напротив, ние отново ще се втурнем да си осигурим ръст на брутния вътрешен продукт, а от там и на благоденствието ни. Отново ще форсираме индустрията и вероятно ще го направим дори по-радикално отколкото преди пандемията.

Нашето фиксиране върху икономически ръст, индустриално свръхпроизводство, върху безсмисленото свръхпотребление - това е в основата на проблема. И още нещо - трябва да променим начина, по който се разпределят благата. Говоря за солидарност на богатите с бедните. И аз съвсем не съм единственият социолог, който изповядва тези възгледи. Сегашният ни икономически модел се изчерпа. Докато не го проумеем и променим, ще живеем в кризи, като тази, която ни сполетя сега.

Интервюто можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

НОИ: Миналата година разходите за пенсии нарастват с над 13%, или с 2,5 млрд. лв.

Разходите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) нарастват през миналата година с 3 милиарда лева спрямо 2023-та. Това отчитат от Националния осигурителен институт (НОИ). Платени са над 24,5 милиарда лева, от които над 21 милиарда са били за пенсии. Само за миналата година разходите за пенсии нарастват с над 13%, или с 2,5 милиарда лева,..

публикувано на 13.02.25 в 17:02
Яна Джонева

Яна Джонева е назначена за главен оперативен директор и член на УС на Европейския стабилизационен механизъм

Яна Джонева е назначена за главен оперативен директор и член на Управителния съвет на Европейския стабилизационен механизъм, става ясно от съобщение на сайта на институцията, която отговаря за предоставянето на финансова помощ на държавите от еврозоната с финансови проблеми. Джонева има опит в институцията, а преди да се включи в екипа ѝ, е..

публикувано на 13.02.25 в 16:58
Президентът Румен Радев.

Президентът Радев ще участва в Мюнхенската конференция по сигурността

На 14 и 15 февруари президентът Румен Радев ще бъде на работно посещение във Федерална република Германия за участие в 61-ата Мюнхенска конференция по сигурността, съобщават от прессекретариата на държавния глава. През изминалите десетилетия Мюнхенската конференция се е утвърдила като ключов международен форум по актуални въпроси, свързани със..

публикувано на 13.02.25 в 16:37
Никола Янков

Никола Янков: Протест срещу цените е все едно протест срещу лошото време

Да протестираш срещу цените е все едно да протестираш срещу лошото време . Това  каза пред БНР икономистът Никола Янков, бивш заместник-министър на икономиката, и обясни: "С бойкоти не става! Цените в България се вдигат не защото има някакви лоши и крадливи картели в големите вериги, както се разпространява, а КЗК току-що каза, че са анализирали..

публикувано на 13.02.25 в 16:34

Психично болен мъж, проявил безпричинна агресия на улицата в Габрово, е отведен в психиатрия

В Габрово психично болен е нападнал безпричинно друг мъж, а по-късно е бил задържан и отведен в психиатрична болница за лечение. Случаят е от миналата седмица. 41-годишен психично болен мъж от Габрово е нападнал безпричинно друг мъж, на 34 години, с удари по лицето. Полицията потвърди за инцидента от миналата седмица и уточни, че мъжът, проявил..

публикувано на 13.02.25 в 16:13
Доналд Тръмп

Тръмп изрази задоволство от разговорите с Путин и Зеленски

Президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази задоволство от разговорите вчера с президентите на Русия и Украйна.  В своята социална платформа "Трут Соушъл" Тръмп написа, че има добра възможност да се сложи край на войната. Коментарът му идва в момент, когато американският министър на отбраната Пийт Хегсет настоя, че опитът на Тръмп да договори мирна..

публикувано на 13.02.25 в 16:04

Институцията на омбудсмана: Условията в психиатриите са извън европейските стандарти

Пациенти са връзвани в психиатриите у нас без ясни правила, става ясно от доклад на Националния превантивен механизъм. Това е специализирана дирекция към Институцията на омбудсмана за правата на човека в затворите, арестите, държавните психиатрични болници, центровете за настаняване на бежанци.  В документа се посочва, че има системни проблеми в местата..

публикувано на 13.02.25 в 15:57