Камъкът Рьок - мистерия в руни

Професор Хенрик Уилиамс е специалист по скандинавски езици и преподавател в университета в Упсала, Швеция. Заедно с група учени от различни дисциплини той си поставя за цел да разчете руните на надгробния камък Рьок. Изследването е озаглавено "Надгробният камък Рьок и краят на света".

Викингските рунически и надгробни камъни в Скандинавия са няколко хиляди, повечето се намират в Швеция. Те са единственият оригинален източник на информация за епохата на викингите и са датирани между 800-та и 1 100-та година. От най-ранните години има много малко запазени камъни, единият от тях е именно надгробният камък Рьок. "Бих го описал като най-внушителния в света. Издига се на два метра и половина над земята и всичките му пет страни са покрити с рунически знаци, около 760 на брой", разказва изследователят.

"Не откриваме класически руни, а по-скоро огромни кръстове и хиксове. Това е специална криптирана руническа система и за нас е много трудно да тълкуваме вложеното в нея значение. Проблемът е, че до този момент нямахме база за сравнение", пояснява специалистът, разчел руническите надписи върху много камъни от времето на викингите.

"Винаги сме откривали истории за воин, изгубил живота си по време на битка. Досега обаче не се бяхме натъквали на история, подобна на тази, в която има 12 различни препратки. Един от колегите в проекта обвърза текста с фазите на Слънцето и Луната, които се повтарят 12 пъти годишно - всеки месец или на всеки четири седмици. Това ни накара да се обърнем към значението им във викингската митология и да намерим образци в рунически символи, които са открити в Исландия. Разбира се, след като вече можехме да сравним символите, стана по-лесно да открием и скритото в тях значение", допълва професор Уилиамс.

По думите му предизвикателството пред експертите винаги е да разчетат посланието, скрито в рунически текст, а не толкова разчитането на самите руни.

"Ние можем да прочетем руните, но не и да сме сигурни какъв е смисълът на текста. Сега всичко започва със стандартен надгробен текст - че този камък е издигнат от баща, чийто син е починал. Следват няколко истории, поговорки и легенди. Всички те започват по един и същи начин - "аз разказвам това в памет на ..." и следва нещо, което остава неразбираемо", подчертава Уилиамс.

"Всичко започва със смъртта на сина, заради когото е издигнат този надгробен камък. Това беше следата, от която се нуждаехме, за да разгадаем историята. Тя започва през VI век, когато светът бива сполетян от много голяма климатична катастрофа", допълва картината на откритието ученият.

Това е период, в който изригват няколко вулкана. В атмосферата се образува тънък слой от вулканична пепел, заради който изгревът не се вижда. "Без слънце няма и реколта. Започват поголовен глад и мор. Половината от населението на Скандинавия е загинало през този период", уточнява Хенрик Уилиамс.

"На руническия камък има препратка към някого, който е умрял девет поколения по-рано. Това ни позволи да направим изчисления, че историята съвпада с климатичната катастрофа. Също така имаме основания да смятаме, че е имало климатични промени в момента, когато камъкът е издигнат. Те са карали хората да се страхуват, че бедствието може да се върне и слънцето отново да не изгрява. Затова те се обръщат към вярванията си - за сина, който умира, но след това се ражда дъщеря и тя ще бъде слънцето на новото време."

"И също така - загиналият син, руните на чийто надгробен камък четем, ще поведе армията в последната битка срещу силите на злото - огромни вълци, които са атакували и убили слънцето. По онова време те не са имали знанията, за да си обяснят защо слънцето е изчезнало, а и защо отново се е появило. Това се е случило, след като вулканичната пепел се е разнесла. Слънцето отново е изгряло, с което се е родил и новият свят за викингите", изтъква скандинавистът.

Викингите са били преди всичко воини, но и умели търговци. Пътували са почти навсякъде по света, на изток по море са достигали до днешните територии на Иран, а на запад - до Канада.

"Този рунически камък ни дава по-ясна представа колко дълбоко вярващи са били викингите и ни препраща към основните им богове като Один и Тор. Ние вярваме, макар и да не можем още да го докажем, че издигането на надгробния камък и погребението на сина са се случили по специален ритуал, свързан с почитането на боговете. А най-красивото и изумителното за мен е, че въпреки че синът си е отишъл от нашия свят, той ще поведе битката срещу силите на злото и ще я спечели. Дори смъртта и разрушението носят надежда, защото доброто винаги побеждава и слънцето винаги изгрява, макар и понякога това да отнема повече време", коментира професор Хенрик Уилиамс.