„Българските затвори са лишени от капацитет да посрещат психично-здравните проблеми, които влизат и допълнително се създават неизбежно в затвора“, коментира в предаването "Преди всички" психиатърът Румен Петров, който сътрудничи на българските затвори и работи в международна мрежа от изследователи практици.
„Просто не се инвестира в психично-здравната страна на човека в затворите, системна политика в тази насока няма“, поясни той. По думите му никой в затворите няма илюзии, че там ще могат да предложат психично-здравни грижи.
Най-близката до това предложение аналогия по света са т.нар. наркосъдилища – специализирани съдилища, които гледат дела за престъпления, извършени под въздействието на наркотици и се ангажират със системна супервизия на правонарушителя, което е на границата на пробацията и на границата с терапията, отбеляза психиатърът и призова подобни сериозни проблеми да не се решават на коляно и под натиск на общественото мнение.
Румен Петров изрази притеснения за използването на „моралната страна на профила на родителите“ на извършителя на катастрофата с Милен Цветков и заяви, че законът трябва да бъде равен „и за бедните, и за богатите правонарушители“.
„Всячески трябва да пазим съда от публичното мнение, въпреки че публичното мнение е важно, защото така си създаваме ценностите и ги поддържаме“, коментира Петров.
Подобни инциденти като катастрофата с Милен Цветков стават неприятно често. Сега трагедията с познат човек събужда интерес, профилът на извършителите допълнително, каза още той.
„Подобни казуси от юридическа гледна точка са много познати – за предизвикване на произшествие и факторите, които водят до загубата на контрол. Откакто има автомобили, правото познава тези казуси.“
Нещо, което според специалиста не се коментира, е способността на младите хора да управляват големи машини.
„Малко говорихме за това дали ако предната кола беше голяма и тежка, а задната – малка и крехка, пак с тези трима души вътре, нямаше да има обратния резултат. Което нямаше да смали отговорността на тези, които са предизвикали този удар.“
Психологически червеният светофар може би не е бил видян от водача, който се вряза с огромна скорост в колата на журналиста, предполага Румен Петров.
„Или може да е видян, както разбираме – че зачестяват нарушенията на червен светофар сега, когато улиците са празни, може червеният светофар да е видян, но да не е видяна колата, което също е проблем с този тип автомобили, които се движат – с тези габарити и с тези двигатели.“
Напълно безразсъдно изглежда поведението на трима от участниците в това събитие, подчерта специалистът. „Пада перде и се случва това.“
Относно комбинацията на различни видове упойващи вещества, която е установена при 22-годишния шофьор, предизвикал катастрофата, Румен Петров коментира:
„Очевидно при определено ниво на комбинация на тези съставки човек може да координира себе си достатъчно, за да включи двигателя, да затвори вратата и да потегли. Нещо, което подсказва, че всяка от тези съставки не е донесла ефекта, който човекът се опитва да си достави. Съчетано с високата скорост, цялата ситуация изглежда като рецепта за утеха, за доставяне на удоволствие с най-различни средства.“
Мнението на специалиста чуйте в звуковия файл.
"Мисля, че днес е ден на надежда, че могат да бъдат решени едни от най-сериозните проблеми на съвременния международен свят , а именно - войната, която се води в Близкия изток между терористични групи и Израел. Това може да доведе до нормализиране на цялата обстановка в региона, а оттам и подобряване на ситуацията в света ". Това отбеляза пред БНР..
"Това, което е най-сериозно в бюджета, е именно разходната част и по-скоро това, че разходите влизат в едно такова увеличаване, което може да се сравни с принципа на снежната топка ". Това обясни пред БНР Любомир Каримански , член на Управителния съвет на Българската народна банка: "Колкото повече време минава, толкова повече тя се увеличава,..
"Категорично от доста години не виждаме воля за това да се пречупи негативният фискален тренд ". Това коментира пред БНР Михаил Кръстев , икономист от Съюза за стопанска инициатива: "Фискалната политика на България е сгрешена поне от пет години насам - от 2019 година, която беше последната нормална фискална година . Оттогава се взимат..
" Не мога да кажа колко са зависими фирмите от политиците. Има очевидно неразбирателство ". Това каза пред БНР Стефан Софиянски , бивш кмет на София, във връзка с кризата с боклука в столичните райони "Люлин" и "Красно село": "Мисля, че проблемът е в липсата на добра комуникация между почистващите фирми и общината ", коментира Софиянски...
"Частичните местни избори извън общия цикъл никога не изглеждат особено добре" . Това заяви пред БНР Даниел Стефанов , политолог и изборен експерт: "Обикновено даже има по-ниска активност от тази на вчерашните избори в Пазарджик. Местните избори по принцип в България са проблематични , защото разликите между спечелилия и загубилия са доста..
България може да използва инерцията след привличането на вниманието към страната ни като дестинация за винен туризъм . Това мнение изрази пред БНР Ивайло Катерски от Асоциацията на винените професионалисти. " Топката е в нашето поле . Трябва да използваме тази инерция и заедно всички – Министерството на туризма, Министерството на..
"Трите групи птици, които мигрират у нас - това са грабливите птици, водоплаващите и пойните птици най-общо казано и на този ден се наблюдава как мигрират, разказа в "Нощен Хоризонт" д-р Асен Игнатов от НПНМ при БАН във връзка със Световния ден на прелетните птици - 11 октомври. Всяка година на този ден в страни като САЩ и Западна Европа е да се..
Шести блок на АЕЦ "Козлодуй" спира за планов годишен ремонт . Блокът има проблем с един от парогенераторите. Предвиждат се мерки да се установи какъв..
Има притеснение не само сред българските земеделци, но и сред европейските във връзка с общата селскостопанска политика. Това заяви пред БНР..