Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Иво Беров: Обидно е да се отнасят с нас като с деца

Може този вирус да остане завинаги и трябва да имаме стратегии

Иво Беров
Снимка: БГНЕС

„Изведнъж животът придоби много по-голяма ценност. За смъртта не се говори толкова. Тя се скрива, по всякакъв начин. В миналото хората са били много по-близо до смъртта - на родители, на големи части от населението от войни, от болести и никой не се е ужасявал чак толкова от смъртта. Приемали са я като нещо неизбежно, като част от живота. Докато сега изведнъж, в едно общество, което по всякакъв начин утвърждава успеха, жизнелюбието, щастието - всички тези неща са измислица като ценности, те са наложени като ценности преди 30-40 години - условно казано, в средата на миналия век човек е имал задължения, а не правото да бъде щастлив.“ Този коментар направи пред "Хоризонт" журналистът и блогър Иво Беров, според когото днес сме по-страхливи откогато и да е в историята.

Важно е властта да мисли за сетнините след сегашната криза. От тази криза може да се излезе, когато управляващите в лицето на официалната власт и оперативния кризисен щаб говорят искрено и казват нещата каквито са, а когато нещо не знаят, казват, че не го знаят, подчерта Иво Беров.

Когато има взаимодействие между двете власти и когато това взаимодействие е на страната на хората, а не на страната на унищожаването на вируса. Защото има един сигурен начин да се унищожи вирус – той е като се унищожат хората, разбирате ли. Вирусът може да остане завинаги, все пак го каза вече Световната здравна организация. Ние може да си живеем с него като с грипа. Това не значи да се затвори една държава, да се затвори едно общество, да се затвори една икономика. Трябва да се мисли какво да се прави. Да се търсят стратегии.“

Ако наистина трябва 60-70 на сто от хората да преминат през болестта, за да бъде тя победена, то тогава явно трябва да се промени стратегията, допълни той. 

„Вече има в България две, две поколения и половина, които са минали през социализма, през казармата. Те са свикнали да бъдат навиквани, да им се заповядва, да изпълняват заповеди и може би се чувстват по-сигурни, когато биват хокани и когато им се казва какво да правят. Но всъщност поведението на тези генерали от оперативните щабове е обидно и би трябвало да бъде обидно за хората. Те се отнасят към тях като към деца. Без съпричастие и без съчувствие. Може би така трябва. Може би така действа българското общество. Може би аз принадлежа към някаква тънка прослойка от хора, които не искат да бъдат хокани. Защото тази тънка прослойка изпълнява все пак тези мерки, те са хора почтени и никой няма право да ми се кара“, коментира Беров.

Противно на все по-често срещаната прогноза, че светът след коронавируса няма да бъде същият, Иво Беров смята обратното. Кризите не променят нагласите, посочи той.

„Във всичките кризи, за които съм чел досега – например чумата през 14 век или тази в древна Гърция, всички тези препятствия, войните, каквито искате бедствия, по никакъв начин не са променили човешките нагласи и човешките взаимоотношения. Сега също нищо няма да се промени, поне в тая насока. Тази криза само изостря двете възможности (говоря за България) – едната възможност е да има все пак някаква сплотеност между хората, другата възможност е да се намразим още повече, доколкото в нашето общество имаме тази склонност. Примерно тези, които стриктно спазват правилата да намразят тези, които не ги спазват толкова стриктно. Да се намразят вярващите, които са отишли в църква или малцинствата и, най-вече, има една подмолна омраза, която се проявява от време на време, но която никой не признава – това е непоносимостта към по-възрастните хора.“

Има начини да се отпуши тази зла енергия, която се трупа с всеки изминал ден, убеден е Иво Беров.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
 Жозе Луиш Пейшото

Португалският писател Жозе Луиш Пейшото: Писането е постоянно предизвикателство

Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..

публикувано на 14.07.25 в 21:05
 Петър Станимиров

Петър Станимиров за това как се живее като художник

Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" .   За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..

публикувано на 13.07.25 в 19:00
Катя Зографова по време на Литературна разходка в София

Катя Зографова по стъпките на Вазовия стих "корони ази не възпявам" в "Нови хроники на Вазовия род"

На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов.  Пуснаха сребърна монета за 175 години от рождението на Иван Вазов В Берковица продължават инициативите за 175-ата годишнина от рождението на Вазов "Душеспасително е делото на патриарха, за да оцелее българския дух, да имаме..

публикувано на 13.07.25 в 08:10
Хореографът Кая Иванова

Кая Иванова: 40 години в сърцето с българските народни танци

Кая Иванова - хореограф и танцьор, е посветила живота си на българските народни танци . Повече от 40 години е била преподавател в Държавното хореографско училище.   Заедно със съпруга си Христо Иванов (изтъкнат хореограф, в момента художествен ръководител на ансамбъл "Загоре") са ръководели международни семинари по български танци в..

публикувано на 13.07.25 в 06:15
Ифан Сунг

Ифан Сунг избира да учи и да живее в България

Родителите на Ифан Сунг, които са от Китай, се срещат в София през 90-те години. От любовта им се ражда тя и брат ѝ. Семейство Сунг се установява в София, където отглежда децата си. Ифан е завършила средното си образование у нас. Сега е студент по стоматология. Говори перфектно български език.  Рядко пътува до Китай, но се чувства добре в родината на..

публикувано на 06.07.25 в 06:05
проф. д-р Александър Чирков

Проф. Александър Чирков: Човек трябва да има време за духовното и телесното развитие

Името на проф. Александър Чирков е синоним на модерната кардиохирургия в България. Проф. Чирков не просто основава болница "Света Екатерина", той дарява надежда и живот на хиляди българи. Десетилетия след първата трансплантация на сърце у нас, неговото дело продължава да вдъхновява.  „Още от първия ден аз забелязвам каква огромна разлика съществува..

публикувано на 06.07.25 в 05:10
Константин Икономов

Актьорът Константин Икономов от Сатиричния театър: Театър - моя любов!

Актьорът Константин Икономов от Сатиричния театър е гост в поредицата "Магията на театъра" . Той има ярко присъствие на сцената и впечатлява със своите превъплъщения в различните образи. Константин Икономов завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2005 год. в класа на проф. Пламен Марков . След това работи в театъра в Стара Загора. А по-късно на..

публикувано на 30.06.25 в 11:01