Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Иво Беров: Обидно е да се отнасят с нас като с деца

Може този вирус да остане завинаги и трябва да имаме стратегии

Иво Беров
Снимка: БГНЕС

„Изведнъж животът придоби много по-голяма ценност. За смъртта не се говори толкова. Тя се скрива, по всякакъв начин. В миналото хората са били много по-близо до смъртта - на родители, на големи части от населението от войни, от болести и никой не се е ужасявал чак толкова от смъртта. Приемали са я като нещо неизбежно, като част от живота. Докато сега изведнъж, в едно общество, което по всякакъв начин утвърждава успеха, жизнелюбието, щастието - всички тези неща са измислица като ценности, те са наложени като ценности преди 30-40 години - условно казано, в средата на миналия век човек е имал задължения, а не правото да бъде щастлив.“ Този коментар направи пред "Хоризонт" журналистът и блогър Иво Беров, според когото днес сме по-страхливи откогато и да е в историята.

Важно е властта да мисли за сетнините след сегашната криза. От тази криза може да се излезе, когато управляващите в лицето на официалната власт и оперативния кризисен щаб говорят искрено и казват нещата каквито са, а когато нещо не знаят, казват, че не го знаят, подчерта Иво Беров.

Когато има взаимодействие между двете власти и когато това взаимодействие е на страната на хората, а не на страната на унищожаването на вируса. Защото има един сигурен начин да се унищожи вирус – той е като се унищожат хората, разбирате ли. Вирусът може да остане завинаги, все пак го каза вече Световната здравна организация. Ние може да си живеем с него като с грипа. Това не значи да се затвори една държава, да се затвори едно общество, да се затвори една икономика. Трябва да се мисли какво да се прави. Да се търсят стратегии.“

Ако наистина трябва 60-70 на сто от хората да преминат през болестта, за да бъде тя победена, то тогава явно трябва да се промени стратегията, допълни той. 

„Вече има в България две, две поколения и половина, които са минали през социализма, през казармата. Те са свикнали да бъдат навиквани, да им се заповядва, да изпълняват заповеди и може би се чувстват по-сигурни, когато биват хокани и когато им се казва какво да правят. Но всъщност поведението на тези генерали от оперативните щабове е обидно и би трябвало да бъде обидно за хората. Те се отнасят към тях като към деца. Без съпричастие и без съчувствие. Може би така трябва. Може би така действа българското общество. Може би аз принадлежа към някаква тънка прослойка от хора, които не искат да бъдат хокани. Защото тази тънка прослойка изпълнява все пак тези мерки, те са хора почтени и никой няма право да ми се кара“, коментира Беров.

Противно на все по-често срещаната прогноза, че светът след коронавируса няма да бъде същият, Иво Беров смята обратното. Кризите не променят нагласите, посочи той.

„Във всичките кризи, за които съм чел досега – например чумата през 14 век или тази в древна Гърция, всички тези препятствия, войните, каквито искате бедствия, по никакъв начин не са променили човешките нагласи и човешките взаимоотношения. Сега също нищо няма да се промени, поне в тая насока. Тази криза само изостря двете възможности (говоря за България) – едната възможност е да има все пак някаква сплотеност между хората, другата възможност е да се намразим още повече, доколкото в нашето общество имаме тази склонност. Примерно тези, които стриктно спазват правилата да намразят тези, които не ги спазват толкова стриктно. Да се намразят вярващите, които са отишли в църква или малцинствата и, най-вече, има една подмолна омраза, която се проявява от време на време, но която никой не признава – това е непоносимостта към по-възрастните хора.“

Има начини да се отпуши тази зла енергия, която се трупа с всеки изминал ден, убеден е Иво Беров.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Ангел Петърчев е удостоен с престижната награда

Проф. Петърчев: Две вериги се активират при влюбване - за възнаграждение и за удоволствие

Любовта е чувство, вдъхновение, културен феномен. Но можем ли да я разгледаме и през призмата на науката – какво всъщност се случва в мозъка , какви процеси протичат в него, когато човек обича, когато изпитва привързаност, страст, привличане? Или иначе казано –  какво още не знаем за невробиологичните механизми на любовта ? " Любовта е едно от..

публикувано на 18.02.25 в 16:46

Калина Канева: Човек не трябва да се озлобява. Важното е да виждаш доброто

Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..

публикувано на 16.02.25 в 05:34

Ангел Милчев е един от малкото останали тъкачи в Северозапада

В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката.  И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан.  Ангел Милчев е един от малкото..

обновено на 16.02.25 в 05:12
Александър Симеонов

Учителят музикант Александър Симеонов: Децата ме научиха на търпение, а те много ме обичат!

Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..

публикувано на 09.02.25 в 06:00
Зорница Иларионова

Зорница Иларионова: Да носиш удоволствие на публиката - това е моето вдъхновение

Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..

публикувано на 03.02.25 в 10:48
Слава Рачева

Слава Рачева: Гледайте си децата, обичайте ги, обръщайте им повече внимание

Педя човек - лакът брада си има нов дом - Къщата на куклите. Арт-Къща с музей „Куклите” е уникален в България музей на куклите с над 3000 кукли, Творилница и парти център за рождени дни. Представени са порцеланови кукли, антикварни, ритуални, съвременни, марионетки, сувенирни кукли от България и от света, винтидж, колекционерски и др...

публикувано на 02.02.25 в 07:08