Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Волните градски пчели във времена на пандемия

Коронавирусът не засяга пчелите, но пестицидите продължават да ги убиват, смята пчеларят Петър Вълчовски

Снимка: БГНЕС

Все по-често в населените места навсякъде по света виждаме различни животни, които приближават хората в търсене на храна. Някои просто си връщат отдавна завзети от нас територии. Но има и животни, които са станали неизменна част от урбанистичния пейзаж. Такива именно са жужащите ни приятели. В София пчелите си имат дори музей. Един от най-малките музеи в столицата всъщност представлява къща кошер с формата на пчелна килийка. Изработен е изцяло от глина, защото задържа топлината. На покрива има зелени растения и цветя. В музея има демонстрационни кошери, особено интересни за децата.
 

Сега нито деца, нито възрастни жужат наоколо в опит да разберат повече за живота на едно от най-енигматичните и полезни същества на планетата. Пчелите обаче са навсякъде в пандемичните времена, незасегнати от ограниченията за хората. Нещо повече, градските пчели дори ни правят повече впечатление наред с пролетните песни на птиците, които чуваме по-отчетливо, изолирани в домовете си. Какво се случва с питомците в Музея на пчелата през последния месец и половина? Петър Вълчовски, чийто делник е свързан както с музея, така и със сдружението „Био Град”, следи състоянието им редовно.

Снимка: Лъчезар Вълев

Пчелите са в много добро състояние. Наоколо има цъфнали череши и круши и те усилено работят. Майката е снесла много яйца, запечатани грижливо в кошерите. Стотици млади пчели ще се родят до дни”, разказва той в предаването "Изотопия".

А отдолу се изграждат пити с восък и мед. Медът обаче още не е готов. Отвъд музея Петър има кошери в подножието на Витоша. И там пчелите са добре. Промяната в природата насред пандемия е повече от осезаема. "Не прелитат самолети, а въздухът е по-чист” - Петър изрича онова, което всички забелязваме.

Пандемичната човешка изолация има положителен ефект и върху развитието на Музея на пчелата. В „Изотопия” първи научихме, че той ще се дигитализира.

„Работим с нашите програмисти усилено по платформата. Камери се слагат, сензори. Особено се радвам, че децата, които са вкъщи, ще могат със специален код да влязат и да видят какво се случва в музея на живо”, обяснява Петър.

Снимка: Лъчезар Вълев

От сдружението „Био Град”, което стои зад музея, от миналата година работят по проект, посветен на градските пчели. Целта: със сензорите и камерите да проследят както влиянието на външните условия над пчелите – температурата, запрашеността и влажността на въздуха, околните звуци, но и да следят какво се случва вътре в кошерите. Все пак Петър прави важното уточнение, че градските пчели не са по-различни от останалите.

Имат ли обаче проблеми с имунната им система, причинени от коронавируса?

В края на миналата година пчелата се сдоби със супертитлата „най-важното живо същество на планетата”. От Института Earthwatch стигнаха до заключението на среща на Кралското географско дружество в Лондон. Причината: изследване, според което пчелата е единственото живо същество, което не може да пренася патогени от какъвто и да е вид. Тогава влияят ли на пчелите вирусите, които тормозят хората и другите животни? Петър е убеден, че отговорът на въпроса е: „Не”.

„Вирусите, които пчелите имат, са специфични и засягат главно тях”, пояснява той.

Социалната изолация на хората не се отразява на градските пчели, но друг стар проблем, предизвикан от човека, продължава да ги заплашва – пръскането с пестициди. Именно то отслабва пчелния имунитет и убива жужковците.

„Чувам, че пак се пръска с пестициди в някои райони на България. Имаше снимки във Фейсбук. Ако това е така, е много жалко. В условията на коронапандемията се продължава с пръскането и убиването на пчелите”, тревожи се Петър.

Добрата новина е, че градските пчели са по-скоро опазени от пестицидите. А иначе - в града има много пчели и то в непосредствена близост до нас – по балконите ни и край климатиците на жилищата ни. За да ги откриете, трябва просто да се огледате.


Снимка: БГНЕС

Гурме ли е градският мед? „Тук медът става много добър, тъй като имаме различни видове паша”, уверява Петър.

И понеже градският медец е особено вкусен, а очевидно в момента имаме доста свободно време, спокойно можем да посегнем към градското пчеларство. От „Био Град” ще ни помогнат и готвят обучение. То ще бъде особено полезно за онези, които ще трябва да сменят работата си в тези трудни времена. Ето го и първия съвет за кандидат пчеларите: „Добрият пчелар винаги оставя достатъчно мед за пчелите си, за да изкарат зимния период”.

А иначе - колкото повече кошери, толкова по-добре, защото 80% от растенията по света и 70 на сто от земеделските култури зависят от пчелите. Само една колония е способна да опраши около 300 милиона цветя на ден. Ако няма пчели, няма да има флора, без нея и фауна.

Въпреки това пчелите изчезват с ужасяващо темпо заради всевъзможни човешки дейности, най-вече споменатата употреба на пестициди. Хората, които се грижат за пчелите, са го разбрали много добре. През 2014-а не кой да е, а актьорът Морган Фрийман се захваща с пчеларство в Мисисипи, където живее. Наричат фермата му убежище за пчели. Всичко започва с 26 кошера от Арканзас. Ето какво казва Фрийман за пчелите още през 2016-а пред Лари Кинг:

„Има ужасяващи загуби на пчелни колонии, особено в САЩ. Не знам как е на други места по света, но мащабите на явлението според учените са заплашителни.”

За да даде своя принос към опазването на пчелите, Фрийман засажда някои от любимите им цветя и дървета. Твърди, че никога не слага предпазен костюм, когато навестява жужащите си питомци. Не добива мед, просто се грижи за тях. У нас също има морганфриймановци.

Те са много и са неизвестни, добри, възрастни пчелари. Има прекрасни хора, които се занимават с това”, категоричен е Петър.

И на начинаещите, и на напредналите той напомня че, „човешката алчност влияе върху пчелите в световен мащаб”.

Ако пък вие искате безкористно да пожужите с градските пчели, чуйте цялото интервю с Петър Вълчовски в звуковия файл.

По публикацията работи: Лора Търколева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Творбата

Ярката и неудобна живопис на тандема Валентина Чернева - Cherry и Милен Маринов

Ярка и неудобна живопис. Така можем накратко да опреелим творбите на тандема художници Валентина Чернева - Cherry и Милен Маринов. Двамата имат прясно открита изложба, носеща името “Под едно небе 2” в пловдивската галерия “Възраждане” .  Часове след събитието те дойдоха в студиото на Автономията , за да се изкажат за каквото ги..

публикувано на 30.09.25 в 20:33
Чавдар Киселинчев

Спомняме си за Чавдар Киселинчев

Спомняме си за Чавдар Киселинчев. Той е един от най-авторитетните външнополитически коментатори в Българското национално радио. Красив ум, човек с голяма обща култура, впечатляващи познания за процесите в света, които е обяснявал на младите си колеги в БНР, които са го слушали с удоволствие. Липсата на коментатори от такъв ранг създава..

публикувано на 29.09.25 в 13:00
Зорница Христова

Зорница Христова - гост в "Горещо сърце": Лесно е да се влюбиш в четенето

В рубриката "Горещи сърца" срещата е със Зорница Христова, жена, която впечатлява със спокойствието си и с искреността, с която говори за книгите. Тя е писател и преводач, един от създателите на издателство ,"Точица". Завършила е английска филология в Софийски университет.  Автор е на книгите "Вкусна география" и ,"Когато искам да..

публикувано на 28.09.25 в 09:00
Историята на Силистра

Историята на Силистра - белязана от различни епохи и културни влияния

След възвръщането на Южна Добруджа към България с Крайовския мирен договор през 1940 г. Силистра се превръща в културна столица на региона. Изследване, базирано на публикации във в. "Подем", излизал през тези години в региона, показва как градът бързо възстановява и развива културния си живот. Проучването е дело на дългогодишния..

публикувано на 28.09.25 в 07:50
Гергана Фъсева

Гергана Фъсева: Един народ може да оживее, ако има култура

В "Закуска на тревата" ви срещаме с перкусионистката Гергана Фъсева. Тя е родена във Велико Търново, но от близо половин век живее в Германия. Била 7 годишна, когато с родителите й заминава за тогавашната ГДР. Там Гергана започва с уроците по музика, а по - късно завършва специалност "Ударни инструменти" в Музикалната академия във Ваймар...

публикувано на 27.09.25 в 09:00

Евакуират обитателите на напукания столичен блок, излизат под наем

Заради пукнатини и деформации в жилищен блок в столичния квартал "Хаджи Димитър" неговите обитатели ще бъдат евакуирани . Блокът се намира недалеч от участък, в който се разширява линия на метрото. Жители на квартала са предупредили Столичната община още през 2023 г. Високите подпочвени води са сред основните причини за аварията в..

публикувано на 25.09.25 в 08:57

"Държи ме това, че един ден ще се върнем" - от Канарските острови до Варна

" Постоянно съм готова с куфара , аз съм на стенд бай за прибиране ! Мен ме държи това, че един ден ще се върнем." Това споделя Диана Бачкова, която със съпруга си живее в Лас Палмас на Канарските острови. Там имат работилница за ремонт на яхти. " За почивка е много добре . Като постоиш малко, по-различно е. Тай е рай за малките деца и..

публикувано на 25.09.25 в 06:50