Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Коронавирусът сближава евреи и араби отвъд клишетата на пропагандата

В Израел се случва до вчера немислимото: медици, полиция, армия и религиозни водачи, евреи и араби действат обединени срещу Covid-19, твърди Мохамед Дараойше пред БНР.
Снимка: БТА

Разпространението на коронавируса създава необичайни ситуации за много хора по света. В Израел има обнадеждаващи сигнали, че общият враг може да обедини иначе враждебно настроени страни в светите земи.

"Вирусът е опасен, но борбата с него дава шанс и на израелци, и на палестинци да видят общ враг срещу себе си. Пред тази опасност националните, политическите и верските различия минават на заден план. Природните бедствия и епидемиите ни учат, че могат да бъдат преодолени само с общи усилия". Това казва за предаването "Хоризонт до обед" Мохамед Дараойше, завеждащ направление „Социално равенство и взаимодействие“ в научния център "Гиват Хавива".

В медицинските екипи за борба с коронавируса участват рамо до рамо араби и евреи, една четвърт от медицинския персонал се състои от араби, изтъква той. "Този процент е много по-висок в сравнение със съвместните екипи, работещи в други области. Това са все граждани на Израел. Изправени пред болестта е най-ясно, че няма разлика кой с какъв произход е. Евреите вече свикнаха лекарят, санитарят, аптекарят да са араби и разбират, че те не са това, което пропагандата е рисувала. В същото време често араби се лекуват от еврейски екипи и това е напълно естествено", подчертава Мохамед Дараойше.

Арабското население усеща, че израелското правителство е загрижено вирусът да не се разпространи и в арабските селища, допълва той.

"Ако заразата засегне едно село, то и съседното също е заплашено. Болестта не пита каква е националността на човека, когото застига. Още в първите дни на епидемията започна взаимодействието и беше създадена обща стратегия за излизане от ситуацията. Сътрудничеството в дните на карантината между полиция, армия и гражданско население може да послужи като модел за взаимодействие и след като общата опасност е отминала", смята Дараойше.

"Дълго време не достигаха сили и средства за тотална проверка на цялото население, както са направили в Южна Корея. Знае се със сигурност, че 80% от заболелите на територията на Палестинската автономия са се заразили по време на работата си в Израел, защото са работили в туризма на своята територия. Вярно е, че Израел не затвори границите си за палестинските работници и до днес. За това има икономическа причина и за двете страни, но не означава, че Израел целенасочено е искал палестинците да се заразят и да отнесат вируса в своите семейства" - така Мохамед Дараойше отговаря на тезите за умишлено заразяване. 

Здравен служител взема проба за Covid-19 на работник в Палестинската автономия. Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Често това са хора, които работят на предна линия в борбата с вируса: в болниците, в старческите домове. Преди да затворят туристическите обекти и в туризма, и навсякъде биха могли да бъдат в контакт със заболели и да се заразят. Останалите 20 процента от заразоносителите в Палестинската автономия са завърнали се от чужбина хора. Подобни обвинения от страна на някои палестински ръководители не допринасят за бързото отстраняване на възникналата опасност. Трябва да управляваме ситуацията, а не да си търсим виновници. Защото е по-лесно да се обвиняват другите, отколкото да има обща стратегия за излизане от кризата", коментира той.

Според Дараойше историята е пълна с примери как тежки кризи създават най-невероятни сътрудничества и допълва, че сега се намираме тъкмо в такъв период. "Това е единственото действащо решение. И двете страни са еднакво зависими от него."

"В няколко арабски селища бяха обявени извънредни мерки заради многото заразени и бързото развитие на болестта. С очите си видяхме, че не е утопия, че полиция, армия и местни власти и религиозни водачи могат да работят ръка за ръка за преодоляване на кризата. Това може да бъде наречено социално ноу-хау", подчертава Мохамед Дараойше.

По време на кризата има страни, които са обект на внимание не само от страна на техните граждани и една от тях е Израел, смята Дараойше. 

"Надеждата, е че нейните учени, иноватори, лекари  за сравнително кратко време могат да намерят най-неочаквани технологични решения на отделни проблеми, които е задал коронавирусът. Това е по отношение на медицинските изследвания. Не по-малък принос и модел за подражание е социалният експеримент - моделът на сътрудничеството между евреи и араби в битката за спасяване на човешки живот. Светът не можеше дори да си го представи преди епидемията, а сега евреи и араби показаха, че могат да живеят заедно и да си помагат при решаването на определени задачи, които са важни за техните жители", изтъква той.

Още детайли по темата чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Израел не спира часовника от 7 октомври, докато не са върнати и телата на загиналите заложници

На Площада на заложниците в Тел Авив продължават да се стичат хора от всички краища на Израел. Има такива, които три денонощия не са го напускали. Еуфория! Безброй журналистически екипи правят предавания за първите дни на мира. На огромни екрани повтарят щастливите мигове на завръщането на освободените заложници, откъси от речта в Кнесета..

публикувано на 14.10.25 в 17:16
Д-р Сийка Кацарова

Сийка Кацарова: България е една от дестинациите с най-съвременна СПА инфраструктура

Д-р Сийка Кацарова е новоизбраният президент на Европейската СПА асоциация . Д-р Сийка Кацарова беше избрана за президент на Европейската СПА асоциация "Аз съм ветеран в тази организация. Работя като представител на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм 18 години в екипа на Европейската СПА асоциация, като последните 9 години на..

публикувано на 14.10.25 в 14:18
Мартин Табаков

Мартин Табаков: Когато става въпрос за мир в Близкия изток, винаги съм песимист

"Когато става въпрос за мир в Близкия изток, винаги съм песимист , тъй като да говорим за  Близък изток и мир, това обикновено е оксиморон , вследствие, на което включително и тези много позитивни стъпки, които се предприеха през последните дни, най-малко видяхме формализирането им, мисля, че трябва да се слагат в контекста на някаква малко..

публикувано на 14.10.25 в 10:49
Йордан Божилов

Йордан Божилов: Самите палестинци трябва да се разграничат от "Хамас"

"Мисля, че днес е ден на надежда, че могат да бъдат решени едни от най-сериозните проблеми на съвременния международен свят , а именно - войната, която се води в Близкия изток между терористични групи и Израел. Това може да доведе до нормализиране на цялата обстановка в региона, а оттам и подобряване на ситуацията в света ". Това отбеляза пред БНР..

публикувано на 13.10.25 в 18:02
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Нетните инвестиции за последните няколко месеца не са положителни

"Това, което  е най-сериозно в бюджета, е именно разходната част  и по-скоро това, че разходите влизат в едно такова увеличаване, което може да се сравни с принципа на снежната топка ". Това обясни пред БНР Любомир Каримански , член на Управителния съвет на Българската народна банка: "Колкото повече време минава, толкова повече тя се увеличава,..

публикувано на 13.10.25 в 17:02
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Фискалната политика на България е сгрешена поне от пет години насам

"Категорично от доста години не виждаме воля за това да се пречупи негативният фискален тренд ". Това коментира пред БНР Михаил Кръстев , икономист от Съюза за стопанска инициатива: "Фискалната политика на България е сгрешена поне от пет години насам - от 2019 година, която беше последната нормална фискална година . Оттогава се взимат..

публикувано на 13.10.25 в 15:06
Стефан Софиянски

Стефан Софиянски: Проблемът в София е в липсата на добра комуникация между почистващите фирми и общината

" Не мога да кажа колко са зависими фирмите от политиците. Има очевидно неразбирателство ". Това каза пред БНР Стефан Софиянски , бивш кмет на София, във връзка с кризата с боклука в столичните райони "Люлин" и "Красно село": "Мисля, че проблемът е в липсата на добра комуникация между почистващите фирми и общината ", коментира Софиянски...

публикувано на 13.10.25 в 14:18