Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Вирусът не променя траекторията на иранската криза

Тя върви към влошаване без хуманитарна подкрепа за иранците, предупреждава Найсан Рафати от Международната кризисна група

Опасно сближаване между ирански и американски военни кораби в Арабския залив.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

В далечната 1913 година -- време на въстания, атентати и войни по нашите и съседните земи -- журналисти и карикатуристи наричат Балканите „буре с барут“ и „врящият котел“ на Европа.

Сто години по-късно „врящият котел“ е Близкият изток. А пандемията ще влоши още повече положението в региона. Преди месец Социалноикономическата комисия на ООН за Западна Азия предрече, че бедните в Арабския свят ще надхвърлят 100 милиона. Един пример е Сирия -- тази седмица Световната програма по прехраната установи двойно поскъпване на основните храни за една година. Мизерията и гладът подхранват условията за политическа нестабилност, конфликти, миграция.

Конфликтите в региона и без това са в изобилие: в Сирия, Йемен, Ирак, палестинските територии. Някои от тези страни си имат даже по няколко конфликта във фази на затишие или ескалация. Катализатор на всички е американско-иранското противопоставяне.

А дали пандемията ще намали или увеличи риска от ескалация на това противопоставяне?

Не са минали и 4 месеца, откакто убийството на ирански генерал в Багдад накара Техеран да обсипе с ракети американска база в Ирак. С настъпването на Covid-19 напрежението стихна за малко, докато в средата на април Пентагонът не се „оплака“ от провокативно поведение на ирански кораби в Персийския залив, а президентът Тръмп се закани от Туитър, че американците ще стрелят.

„Този случай показва как един малък, много ограничен в мащабите си инцидент може да предизвика ескалация“, посочва Найсан Рафати, старши анализатор от Международната кризисна група.

Според него това, което кара Вашингтон и Техеран да си разменят послания по този твърде рискован начин, са опасенията и в двете столици да не се покажат слаби по време на пандемията:

„Дали е изстрелване на военен сателит, дали е ескалация в Залива, в Ирак или Сирия, иранците се опитват да кажат: „Не си мислете, че сме в слаба позиция!

А Съединените щати им отговарят: „Не си мислете, че ще го приемем - ако притеснявате нашите кораби, ще си платите!“

Признаците на промяна в иранското поведение, като освобождаване на заложници, са малко:

„Събитията от последните месеци показват, че в Ирак остава напрегнато за американските войски.

А в Сирия тези дни отново наблюдаваме серия от удари - вероятно израелски - срещу „Хизбула“ и ирански позиции“.

От своя страна администрацията на Тръмп не се отказва от политиката на „максимален натиск“ и блокира молбата на Техеран за заем от Международния валутен фонд:

„САЩ твърдят, че Иран ще похарчи тези 5 милиарда долара в подкрепа за терористи и за балистични ракети“.

Техеран основава искането си за подкрепа от МВФ с хуманитарния ефект от коронавируса.

„Пандемията засегна тежко Иран. Последните данни са за близо 100 000 заразени и повече от 6 000 починали. Правителството смята, че ситуацията започва да се стабилизира, но има притеснения от втора вълна на заразата.

Миналата година брутният вътрешен продукт на Иран се сви със 7,6 процента. С продължаването на американските санкции и със загубите от пандемията, очакванията за тази година са за минус 6 процента. Така че, иранското правителство има да се справя с комбинация от непосредствен здравен проблем и значим икономически проблем, който ще се задържи задълго“.

Споменът за масовите протести от миналата есен, когато бе повишена цената на горивата, и вероятността те да се повторят заради социалноикономическите последици от Covid-19 едва ли ще отклонят иранските власти от курса на твърдо противопоставяне на американския натиск:

„Фундаменталните проблеми, които доведоха и до ноемврийските, и до предишните протести -- това са безработицата, корупцията, липсата на икономически възможности. Тези проблеми са все още налице. От друга страна обаче, правителството успя да смаже последните протести доста бързо и брутално“.

Иран е най-тежко засегнатата страна от коронавируса страна в региона.                 Снимка: ЕПА/БГНЕС

При решимостта на Техеран да докаже, че нито санкциите, нито пандемията ще го накарат да промени политиката си, Европа като съсед на Близкия изток има най-общо казано два проблема. Първо:

„Ако пандемията продължи да се отразява на Иран, както виждаме и в други части на света, проблемът вече няма да е ирански. Той ще продължи да има регионални последици и вътрешни усложнения“.

И второ:

„Ще имаме постоянно напрежение, което може и да нарасне, особено ако Съединените щати продължат опитите в ООН да терминират напълно ядрената сделка“.

По първия проблем - хуманитарния, решението е в механизъм за медицински доставки, установен през януари от Швейцария с одобрението на Вашингтон:

„Един начин за сближение на двете позиции е да се допусне Иран да получи подкрепа от Международния валутен фонд, но не в брой - което американците не искат - а чрез механизъм, чрез който във Вашингтон ще са сигурни, че парите се харчат за хуманитарни нужди“.

Необходими са и гаранции срещу „горещ“ конфликт:

„Очевидно е много трудно да променим голямата картина. Тя си остава такава, каквато е, но по хуманитарни и други въпроси е възможно поне да започне изграждане на някакви канали за комуникация.

Стъпките към сближение досега бяха твърде скромни. При последната ескалация преди няколко седмици например видяхме, че командванията на двете страни могат да установят комуникационен канал, чрез който да гарантират, че даден инцидент няма да доведе до конфликт в Персийския залив“.

Иран е най-силно засегнатата от Covid-19 страна в Близкия изток. Досега изглежда, че този факт не само не трогва Вашингтон, но го мотивира допълнително да продължи икономическия натиск. Дали е така предстои да видим.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кметът на Атина обеща край на хаоса с е-тротинетките

Строги мерки в Атина за движение на електрическите тротинетки. Кметът на Атина Харис Дукас заяви, че ще постави край на хаоса с електрическите скутери. Жителите и гостите на гръцката столица са отправили оплаквания, че е затруднено движението по тротоарите. Пътните полицаи информират за тежки травми при пътни произшествия със скутери. По..

публикувано на 23.11.25 в 10:52

Седмица на критики към Бюджет 2026

Първият бюджет на страната ни в евро мина на първо четене в пленарната зала, а второто ще бъде следващата седмица, след като депутатите съкратиха на три дни срока между двете четения. Проектът предвижда 620 евро и 20 евроцента минимална заплата, ръст с 2 процентни пункта на вноската за пенсия, повишение на пенсиите с близо 8 процента,..

публикувано на 23.11.25 в 09:47
Сенатор Майк Раундс

US сенатори твърдят, че новият мирен план за Украйна не е дело на САЩ

Американският президент Доналд Тръмп заяви, че мирното предложение на неговата администрация за уреждане на конфликта между Украйна и Русия "не е окончателно". На въпрос на репортери в събота дали това е последното му предложение Доналд Тръмп отговори с "не". Той добави, че по един или друг начин, конфликтът между Киев и Москва трябва да..

публикувано на 23.11.25 в 08:56

Пореден протест срещу разширяването и поскъпването на зоните за паркиране в София

Нов протест срещу разширяването на платените зони за паркиране и покачването на таксите за престой е планиран днес в София от 13 часа пред сградата на Столичната община. Вчера с блокада на моста "Чавдар" жителите на кварталите "Сухата река" и "Хаджи Димитър" настояха проблемът с недостатъчното места за паркиране да бъде решен без това да ги..

публикувано на 23.11.25 в 07:57
Групова снимка на делегатите на първия ден от срещата на Г-20 в Йоханесбург.

Г-20 призова за справедлив и траен мир в Украйна

Световни лидери заявиха, че американският план за мир в Украйна се нуждае от "допълнителна работа", докато се опитват да намерят координиран отговор на предложението. Това стана ясно по време на срещата върха на Г-20 в Южна Африка. Участниците в срещата на 20-те най-развити икономики в света приветстваха усилията на САЩ, но изразиха..

публикувано на 23.11.25 в 07:41
Милорад Додик

Босненската Република Сръбска предсрочно избира президент на мястото на Додик

Гражданите на Република Сръбска в състава на Босна и Херцеговина гласуват днес на предсрочни президентски избори.  Те бяха свикани, след като мандатът на бившия президент Милорад Додик беше прекратен след окончателно съдебно решение - една година затвор и шестгодишна забрана за заемане на публична длъжност заради неспазване на решенията на Върховния..

публикувано на 23.11.25 в 05:25

Врачанският музей отбелязва 40 години от откриването на Рогозенското съкровище

През цялата година Регионалният исторически музей във Враца насочва общественото внимание към 40-годишнината от откриването на археологическата находка, определяна като „съкровището на ХХ век“ – прочутото сребърно тракийско съкровище от село Рогозен. Открито през 1986 г., съкровището включва 165 сребърни съда с общо тегло над 20 килограма. Голяма..

публикувано на 23.11.25 в 04:34