Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Диана Андреева: За културата в криза трябва план, не единични мерки

Страната ни изостава от европейската реакция и спасителни механизми за културните индустрии

Графит на Банкси в британския град Бристол
Снимка: БТА

Министерството на културата все още не е представило антикризисен план за действие, който да включва не само единични мерки, но и всички културни сфери, засегнати от пандемията с Covid-19. Това каза пред "Хоризонт" Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата и преподавател в НАТФИЗ.

В България творческите стипендии са за много малко артисти, отбеляза Андреева, която не крие изненадата си „от факта, че Министерството на културата разглежда хиляда човека като обект за подпомагане“. Това по думите й като първа и единствена засега мярка, предприета от МК, не обхваща сектора в цялост. „В тази кризисна ситуация трябва да се взимат не единични мерки, трябва да има цял план за действие“, подчерта Диана Андреева.

Над 80 хиляди са заетите в частни и неправителствени организации. Частните структури в изкуствата, културните и творчески индустрии и културния туризъм са над 20 хиляди, припомни тя.

Някои държави като Испания и Великобритания са предприели като антикризисна мярка въвеждането на нулеви или диференцирани ставки за културната дейност в онлайн среда, която в момента е единствен канал за разпространение на културни продукти.

България и Дания остават единствени без диференцирана ДДС ставка, но Дания преразпределя средствата и ги връща отново към културните дейности, докато у нас това не се случва, изтъкна Андреева. „Така че ние отново сме един остров на фискален консерватизъм. Добре познавам гледната точка и отношението на министър Горанов към културата в последните години“, допълни тя.

Дейците в сферата на културата психически се настройват, че след отмяната на извънредното положение залите няма да отворят автоматично и публиката да влезе веднага в тях, особено при фестивалните събития. 

Много дълъг период ще живеем с ограничения, което означава и още нещо – рационалният консерватизъм на аудиторията, чувството за страх и намалените доходи, които все повече ще стават причина за търсенето на нова ценова политика в областта на културата“, коментира Диана Андреева.

Културата и туризмът в глобален мащаб са сред най-засегнатите от кризата сектори, доколкото туристическият поток е рационално пристрастена аудитория и традиционен посетител на културни събития, отбеляза още Диана Андреева и допълни, че през последните два месеца в европейски план всички държави в Европа без изключение са начертали свои мерки, които включват статута на артиста и осигуряването на екзистенц минимум.

За разлика от предишната криза през 2008-2009 година, когато бяха съкращавани значителни средства за култура, за да се инвестира в други сектори, сега се случва обратното на европейско ниво - повечето държави насочват огромен ресурс, каза Диана Андреева и даде примери с Германия, която отделя за култура 50 милиарда евро, Испания – 20 милиарда и Полша – 1 милиард евро.

Диана Андреева обобщи, че България не е пренасочила за култура никакви средства от европейските, които бяха определени за борба с последствията от коронавируса, въпреки призива културата да бъде сред първите сектори, които да се възползват от този ресурс.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Семерджиев

Окончателно: 20 г. затвор за Георги Семерджиев за тежката катастрофа, отнела два живота

Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд.  Върховните съдии..

публикувано на 21.05.25 в 15:05

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04