Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Диана Андреева: За културата в криза трябва план, не единични мерки

Страната ни изостава от европейската реакция и спасителни механизми за културните индустрии

Графит на Банкси в британския град Бристол
Снимка: БТА

Министерството на културата все още не е представило антикризисен план за действие, който да включва не само единични мерки, но и всички културни сфери, засегнати от пандемията с Covid-19. Това каза пред "Хоризонт" Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата и преподавател в НАТФИЗ.

В България творческите стипендии са за много малко артисти, отбеляза Андреева, която не крие изненадата си „от факта, че Министерството на културата разглежда хиляда човека като обект за подпомагане“. Това по думите й като първа и единствена засега мярка, предприета от МК, не обхваща сектора в цялост. „В тази кризисна ситуация трябва да се взимат не единични мерки, трябва да има цял план за действие“, подчерта Диана Андреева.

Над 80 хиляди са заетите в частни и неправителствени организации. Частните структури в изкуствата, културните и творчески индустрии и културния туризъм са над 20 хиляди, припомни тя.

Някои държави като Испания и Великобритания са предприели като антикризисна мярка въвеждането на нулеви или диференцирани ставки за културната дейност в онлайн среда, която в момента е единствен канал за разпространение на културни продукти.

България и Дания остават единствени без диференцирана ДДС ставка, но Дания преразпределя средствата и ги връща отново към културните дейности, докато у нас това не се случва, изтъкна Андреева. „Така че ние отново сме един остров на фискален консерватизъм. Добре познавам гледната точка и отношението на министър Горанов към културата в последните години“, допълни тя.

Дейците в сферата на културата психически се настройват, че след отмяната на извънредното положение залите няма да отворят автоматично и публиката да влезе веднага в тях, особено при фестивалните събития. 

Много дълъг период ще живеем с ограничения, което означава и още нещо – рационалният консерватизъм на аудиторията, чувството за страх и намалените доходи, които все повече ще стават причина за търсенето на нова ценова политика в областта на културата“, коментира Диана Андреева.

Културата и туризмът в глобален мащаб са сред най-засегнатите от кризата сектори, доколкото туристическият поток е рационално пристрастена аудитория и традиционен посетител на културни събития, отбеляза още Диана Андреева и допълни, че през последните два месеца в европейски план всички държави в Европа без изключение са начертали свои мерки, които включват статута на артиста и осигуряването на екзистенц минимум.

За разлика от предишната криза през 2008-2009 година, когато бяха съкращавани значителни средства за култура, за да се инвестира в други сектори, сега се случва обратното на европейско ниво - повечето държави насочват огромен ресурс, каза Диана Андреева и даде примери с Германия, която отделя за култура 50 милиарда евро, Испания – 20 милиарда и Полша – 1 милиард евро.

Диана Андреева обобщи, че България не е пренасочила за култура никакви средства от европейските, които бяха определени за борба с последствията от коронавируса, въпреки призива културата да бъде сред първите сектори, които да се възползват от този ресурс.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20