Нови жители преоткриват великотърновското Ново село

Великотърновското Ново село е до главния път София – Варна. То е родното място на възрожденеца и будителя отец Матей Преображенски-Миткалото. Селото винаги е било оживено, но днес е по-скоро притихнало и извън обичайния си ритъм, разказва кметът Христо Христов, който управлява Ново село вече 17-а година:

„Променено като всички останали. Отчитам много изплашени възрастни хора, което не ми харесва, което не е полезно за самите възрастни хора. Младите сякаш не са толкова притеснени и изплашени. Мисля, че са реалисти. Гарантирам, че спазват елементарните поне мерки за дистанция, за хигиена. Мисля, че хората в Ново село не се чувстват ощетени по никакъв начин. Единственото, което би следвало да им липсва, е социалният живот, но нищо друго“.

В двата хранителни магазина в центъра на Ново село почти няма никой, а до автобусната спирка неколцина млади мъже се шегуват с коронавируса:

„Коконавирус или чалмабацил. Не ме притеснява заразата. Аз съм 71-ва година, така че мантуто би трябвало да ме пази“.

„Какво да ни липсва – нищо. Младите хора не излизат на никъде. Ако не е работата, скука“.

„Нямаме трудности. Като има работа, нямаме трудност. Проблемът е, че няма работа“.

„Трудно е за всички. Трудно е, защото останах без работа, заради коронавируса останах без работа, това е трудното“.

„В магазина пазаруват всичко. Не е по-различно, пазаруват, както и преди. Няма как, трябва да се справим“.

Много хора са променили адресната си регистрация, за да пътуват по-безпроблемно между Велико Търново и Ново село през контролно-пропускателния пункт, има и нови заселници. За местните избори миналата година селото едва успя да мине границата от 350 жители, за да си избира кмет, а сега е почти двойно, разказва кметът Христо Христов:

„Прехвърлихме 600 жители по постоянен, по настоящ адрес. Броя и чужденците със статут на постоянно пребиваващи. Чужденците са около 20-25 от Англия, Шотландия, Ирландия, Белгия, руснаци имаме две семейства. Чужденците по принцип са по-дисциплинирани от нас. Забелязвам почти нулево движение от тяхна страна. Някои буквално се затвориха, но мисля, че не са толкова уплашени, колкото изпълнителни“.

В извънредното положение българите преоткриха селата. Работа по селските къщи има в изобилие, споделя наблюденията си строителят Петър Бонев:

„Това ми беше притеснението - дали хората ще свият кесиите, както се казва, ще приберат ли спестените пари или ще продължат да се изнасят от градовете. В последния месец забелязах, че наистина хората не искат да стоят в градовете и тази карантина им повлия още повече да вземат тези решения да си продадат апартаментите и примерно да дойдат на село, да се върнат обратно при корените си“.

Със строителя Петър Бонев на оглед в Ново село е дошъл столичанинът Калин Класанов:

„Може са се каже, че имам интерес към това село, много е хубаво. Аз съм от София. В Ново село ме привлече нещо магично, не мога да го обясня кое е нещото, което ме докосна, но има нещо магично. Предприемач съм, искам да си купя имот за мен. За случващото се в страната след 13 март не мога да кажа нищо“.

В Ново село със сигурност в условията на извънредно положение се случи нещо добро, споделя кметът Христо Христов и за пример дава програмата за патронажна грижа за самотните възрастни хора, която в селото започнала още в края на миналата година, но сега е в огромна помощ:

„Някак си успяхме да „спечелим“ няколко човека и така един по един направихме 20 потребители от най-нуждаещите се. За жалост, не намерихме трети изпълнител, който да ги обслужва и две женички обслужват 20 човека като става дума за пазаруване, за елементарна хигиенна поддръжка на дома, административни услуги. Доволни са потребителите, доволни са изпълнителите, доволни са роднините на потребителите, доволна е администрацията на кметството, защото, ако го нямаше, трябваше ние да ги вършим тези неща“.

Във великотърновското Ново село животът продължава. Косят се зелените площи, подготвя се пространството около петвековния дъб, станал любимото дърво на България за миналата година, за да стане още по-красиво и цветно. В района около притихналата в самота черква и заградените с предпазни ленти детски площадки скоро пак ще кипи живот, защото пространствата са предвидени за облагородяване с очакваните 10 000 лева от екоминистерството. Селото чака детска глъч и се подготвя за скаутския лагер в края на това лято.