Тази година няма да има парад на военните и това може да разочарова мнозина. Но решението беше взето заради безпрецедентната криза с Covid-19.
Бившият началник на Националната гвардейска част бригаден генерал Боян Ставрев, който се пенсионира от войската през 2017 г. след 40 години служба, съжалява, че няма да има парад.
В интервю за Добромир Видев той каза, че заради кадровата криза е заплашена и възможността да се изпълняват някои спектакли, като добре познатия „Искри“. Според него вдигането на възрастта за постъпване в армията не е подходящо за гвардейците.

- Господин Ставрев, тази година няма да има парад. Как се чувствате като командвал някога тържествени церемонии?
- Тъжно ми е, разбира се. Аз съм военен човек. Аз съм отдал 40 години от своя съзнателен живот в служба на майка България и съм служил в най-елитната войска - Националната гвардейска част, която е един от живите символи на българската държавност след герба, знамето и химна.
Когато бях командир, а и сега разбира се - командирът Кънчо Иванов също е строеви офицер - строевата подготовка в Националната гвардейска част е издигната в култ. Всички ритуали, в които Националната гвардейска част участва, не само в София, а и в други градове по различни поводи - празници на съответните общини, показват, че гвардейците са едни от най-обичаните и много мъжки момчета. Но за съжаление, некомплектът е доста голям.
- Нали имаше конкурси и ги привличахте?
- Когато бях командир, тъй като нямаше много желаещи, първоначално ръстът на гвардейците беше в диапазон 178-182 см, след това го направихме 175. Увеличихме диапазона, за да има възможност повече момчета да кандидатстват. Само че възрастта за кандидатстване беше 32 години, след това я направиха 28. Сега вече министърът я направи 40 години.
- Това ще свърши ли работа?
- Един гвардеец, когато служи повече от 10 години, той се амортизира, защото работи при изключително тежки условия. На от плюс 35-36 градуса до минус 20 градуса е караулът, който е пред администрацията на президента. Всичко това похабява… Значи, имат здравословни проблеми. И един гвардеец повече от 10 години едва ли би издържал. Така че, по отношение на Националната гвардейска част, аз, като специалист бих казвал, че тази възраст - 40 години, е висока. Но за Българската армия не е.
- По парадите, поне тези на записите, гледах цели блокове от девойки- военни. Това защо не се случи сега в Българската армията?
- Преди имаше проблем, тъй като в Националната гвардейска част служеха само мъже. Имаше две дами, които, нека да ме извинят, не отговаряха по никакви критерии за служба в Националната гвардейска част. Бяха завели дело срещу Националната гвардейска част и министър Аню Ангелов си спомням, че отмени разпоредбите, за да могат и дами да кандидатстват. Даже ние в гвардията имаме една дама. Една единствена дама! Бяха, по мое време, две момичета, за да може, когато все пак са караул пред администрацията на президента, да има някакъв синхрон, да са двойка. Но, едната напусна, отиде в Карлово по семейни причини. Всъщност остана само една девойка. Много добро, много интелигентно момиче, възпитано и т. н.
В Българската армия не е голям процентът на дамите. Също съм виждал и в другите армии да има дами. Надявам се, защо не и в България след няколко години да има повече дами, да има такъв строй. Защото дамите не са по-лоши войници от мъжете. Те са мотивирани много, с голямо чувство за отговорност и се справят много добре. Това е, което имам като впечатление от другите формирования в Българската армия.
- Как през годините обогатихте церемониала на Гвардейската част?
- През 2003 г. въведохме няколко нови ритуала. На първо място това беше тържествената смяна на гвардейския караул пред администрацията на президента. Тогава бяхме към състава на Генералния щаб и това стана със заповед на началника на Генералния щаб тогава - генерал Колев. Същевременно въведохме и тази церемония–спектакъл „Искри“, която е изключително зрелищна, уникална по своята същност и съдържание. Тази церемония и до ден днешен се изпълнява. Но най-добре е, когато се изпълнява в зала „Арена Армеец“. Тогава виждате 100 гвардееца - какъв кръг, какви фигури, какъв синхрон, каква красотата, каква елегантност, когато изпълняват и когато хвърлят карабините и е нещо уникално. Това сме го правили и в чужбина.
- Да, но скоро не сме гледали спектакъла „Искри“?
- Ами, няма го. То за съжаление няма и много гвардейци, които да го правят. В Националната гвардейска част службата е изключително тежка. На първо място поради задачите. Те в никакъв случай не намаляват, но личният състав е изключително намален. Това натоварва допълнително гвардейците и ги демотивира… Много съм благодарен на министъра и на правителството, че всяка година с 10% на военнослужещите се вдигат заплатите, но мисля, че малко тази мярка закъсня. Защото това се случва в последните години. Ако беше това още преди 7-8 години се случвало всяка година, гвардейците нямаше да напускат, щяха да са мотивирани, да служат и сега нямаше да има проблем не само в Националната гвардейска част и в Българската армия като некомплект.
- Заради годините недофинансиране е изтърван моментът да се задържат хора?
- В момента този стимул е много важен. Ще ви кажа нещо, което малко хора знаят. В Националната гвардейска част 80% от момчетата, които служат, са от провинцията. Те са на квартири в София. Знаете какви са високи цените на квартирите. Когато служих, не е тайна, заплатите не бяха големи - 800-900 лева. Той, като плати за квартира 400 лева, като се храни и така нататък, независимо че те дават едни средства, тогава бяха 90 лава за храна, не остават пари. Министерство на отбраната ги подпомагаше тогава със 100-110 лева квартирни, но те са крайно недостатъчни, защото има консумативи - ток, вода. И наемът като плати, разход за транспорт и така нататък, то нищо не остава. И по тази причина те се демотивират и напускат.
- Какво ще пожелаете за празника?
- Пожелавам на празника на всички военнослужещи от Българската армия, първо, много здраве, много сили, много енергия и на тези момчета, моите любимци - гвардейчета, нека да продължават така да служат. И този девиз, който пише там на стената в Националната гвардейска част – „За честта и славата на родината!“, никога да не го забравят.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..
В рубриката " Горещи сърца" ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал", казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..
През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг. След смъртта на княз Александър I..
В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с изявения български джаз музикант Тодор Стефанов . Той е завършил Кралската консерватория в Брюксел - специалност "Поп и джаз музика". От 23 години гради музикална кариера в Белгия - свири в клубове, участва в джаз фестивали, композира и преподава музика в British School в Брюксел. "За тези, които..
В рубриката „Горещи сърца“ гостува Жулиета Нелова, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите. Някога журналист, сега тя е помощник-частен съдебен изпълнител. Обрати бележат професионалния и житейския път на 60-годишната жена. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на..
Немският писател Карстен Хен се завърна у нас с книгата "Златната пишеща машина" . История, насочена към по-малките читатели, в която те ще открият любовта към книгите и историите, скрити в тях. Карстен ме посреща онлайн, настанил се удобно в дома си в Кьолн. Разказва за първите си стъпки към детско – юношеският роман. "Ако имаш деца и си..
Животът на Ина Николова е сбъдната мечта. От дете тя мечтае да бъде учител по пиано и целият ѝ професионален и творчески път преминава като музикален педагог. Тя е на 62 години и отскоро е пенсионерка. До последно работи във врачанското училище „Отец Паисий“, което е с насоченост към изкуствата. Там преподава пиано и е корепетитор на средношколския..
Очаква ни много, много тежка 2026 г. от икономическа гледна точка, много тежка година, защото с този ръст на заеми – над 20 млрд. лв., ще надскочим..
За всеки разумен външен наблюдател, за всеки магистрат в системата е ясно, че има нещо, което определяме като омерта – мълчание за процеси, които са..