Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Росен Люцканов: Математическите модели за Covid-19 крият много въпросителни

Имаме твърде малко информация за т.нар. български модел, не са огласени ключови маркери

Снимка: pixabay

Математическите модели за развитието на епидемията от коронавируса крият немалко въпросителни. Така смята доц. Росен Люцканов от Института по философия и социология към БАН, който от години се занимава с логически системи.

Все още никой от нас не е виждал разработения математически модел за развитие на епидемията у нас, подчерта той в предаването "Преди всички".

„Освен това, когато се излагат прогнозите, винаги ни се казва първо, че ако моделът предвиди правилно нещата, значи е добър и работи. Ако пък не ги предвиди правилно, значи не сме били достатъчно послушни и не сме спазвали карантината. Не са предоставени условия, при които можем да опровергаем твърдението, че моделът е ефективен.“

Странно е да се говори за български водел за развитието на кризата, тъй като такива математически водели се разработват от 100 години и са добре известни. Много е трудно да се разчита на тези модели, тъй като става въпрос за нов вирус, поясни доц. Люцканов.

„Това, което е странно, е, че той се прави от математици, а някак си аз не чух конкретни числа. Математиците по принцип обичат числата. Единственото, което чувам въз основа на този прословут български модел, е кога се очаква да бъде пикът на епидемията. Тук също има объркване, тъй като се говори за пик, което е локално дефинирано понятие, а това, което ни интересува е максимум. Така или иначе, не чуваме числа. Аз не чух в оценките на този български модел колко човека ще се заразят, колко ще починат, какво ще бъде натоварването на болничната система. Нищо подобно не чух“, коментира той.

Когато се правят прогнози въз основа на някакъв математически модел трябва да се отчита включително твърдението, че коронавирусът, причиняващ Covid-19, не е достатъчно стабилен при високи температури, допълни Росен Люцканов. 

„Знаете, преди няколко дни температурите бяха 12 градуса, след няколко дни ще бъдат 28 градуса. Тоест, оказва се, че надеждността на модела зависи от надеждността на нашата прогноза за времето, включително. Което прави нещата много, много трудни.“

Когато става дума за стари и познати болести като шарката, можем да кажем, че моделите за тяхното разпространение са много прецизни и ефективни, коментира доц. Люцканов.

Тук не се знаят ключови неща. Оценките за това колко вирулентен е този вирус, тоест какво е неговото репродуктивно число, непрекъснато се менят. Първоначалната оценка, която беше дадена в Китай в края на февруари, беше около 1.5, което е съвсем малка стойност. Новите изследвания говорят за до около 5.7, а в момента има консенсус около 4. Това означава, че един заразен човек, инфектиран носител на вируса, е способен в отсъствието на мерки за овладяване на епидемията, да зарази четирима други. Само че, ако се окаже, че тази стойност не е 4, а е 2 – нещата са коренно различни.“

Подценява се това, че дори не знаем кога е започнала тази епидемия или пандемия, подчерта още доц. Росен Люцканов. Във Франция началото бе ревизирано, припомни той. 

„Тоест епидемията всъщност е започнала няколко месеца преди да бъде установено, че става въпрос за нещо подобно и вероятно лекарите по това време са смятали, че става въпрос за сезонен грип тип А или Б, какъвто върлуваше през зимата. Което пък означава, че е напълно възможно, както твърдят мнозина, доста повече хора, отколкото ние си мислим, да са прекарали вируса и да са се срещали с него, под една или друга форма.“

„Това, което всички виждаме и всички можем да направим, е да изтанцуваме един валс с този вирус – две крачки напред, една назад или обратното“, обобщи доц. Росен Люцканов.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20