Ливан като урок за мир по време на война

Тя помни исторически стъпки от различни посоки и ги превръща в съвременна мозайка от култури и религии.

"Има нещо много странно в тази страна." Това е един кръстоносен път, а по кръстоносните пътища кървави следи са оставили всички – и византийци, и римляни, и араби… Тези земи са живели в Османската империя, били са английска и френска колония.

Кървавите следи, дълбоките рани и тъжните истории от войните, учат на най-трудните житейски уроци – като този: „Дайте ни мир и ще видите от нас чудеса“. Така казват в Ливан, страната, в която съжителстват различни религии и култури, преживяла 15 години гражданска война, кръвопролитни конфликти, икономически сривове и финансови катастрофи.

В днешния сложен свят, мирът остава дефицитна стока. Макар че в условията на пандемия примирията изглеждат малко по-възможни. Ливанците определено знаят колко горчива може да бъде цената на мира, защото вече са я плащали. „Може да забравите с кого сте се смели, но никога няма да забравите с кого сте плакали“, пише още Халил Джубран.

„Когато сядаме ние, ливанците, помежду нас няма разлика – дали е мохамеданин, дали е християнин. Ние сме ливанци. За съжаление светът не се върти от истинските хора. Той винаги се върти от желанието на големите сили, но ние, ливанците, се обичаме помежду си“, казва Амал, лекар в Бейрут.

Нина Шарафедин е акушерка. В Ливан е от почти 30 години. Съпругът й е ливанец, завършил медицина в България. Заради любовта Нина сменила българския въздух с ливански, но и тук се почувствала като у дома си.

„Като че ли има някакъв магнит в тази страна. Дори войната, колко неща сме преживяли и те привлича. Искаш да се връщаш отново и отново“, така изглеждат нещата за Нина.

Макар, че настоящата ситуация, която прилича на война, променя целия свят. Както гражданската война в Ливан променила ливанците.

„Когато човек види войната, преживее войната, тогава успява да се радва на много малки неща и да оцени живота, да усети, че за секунда може да загуби всичко. Затова не си заслужава да прави проблеми, а да живее и да се наслаждава на живота.“

Този урок научила и Нина. С идването си тя се озовала в южен Ливан, който бил окупиран. Представете си едно момиче, което търси розов живот и всичко хубаво. Пристигаш и виждаш война, спомня си тя. „Хора с оръжие непрекъснато, танкове. Когато видях танка за пръв път, бяхме на улицата и си мислех, трябва да се приближим, да отидем до танка, за да не могат да ни улучат.“

Срещите с войната и смъртта променят. Нина Шарафедин се е научила да бъде по-добър човек. Ливан променя чужденците, които живеят тук по-дълго. „България за мен е всичко. Наистина е това чувството. Пристигаш и искаш да целунеш първо земята, след това всичко останало. Ливан за мен е половината ми живот.“

За 30 години Нина научила, че мирът и балансът между различни култури, етноси и религии, е трудно постижим. „Няма и никога няма да бъде. Това винаги е във въздуха“, казва тя, но реалният живот рисува и друга картина. 

„На моя съпруг в семейството има от всички религии. Аз съм православна християнка. Едната му сестра е женена за християнин маронит. Брат му е женен за мюсюлманка сунитка, другите – за шиити, също друзи. Те са един коктейл и когато се съберем всички заедно, много е хубаво.“