„Независимо, че нашите страни не са съседни, още от времето на първоучителите Св. Св. Кирил и Методий те са свързани с духовни мостове. Нашите връзки се развиват и във времената на борби за утвърждаване на националната идентичност, а и по времето, когато всички ние принадлежахме към т.нар. социалистически лагер, казва в интервю за БНР Мануел Корчек, извънреден и пълномощен посланик на Словакия в България.
„Нашата близост и взаимно уважение ни свързват и по трудния път на политическа, икономическа и обществена трансформация от тоталитаризъм към отворено общество и демокрация. Тази близост ни помага и днес, когато всички заедно членуваме в Европейския съюз и НАТО, както и в други международни организации.“
Доказателство за дългосрочния ангажимент на Словакия към Балканите е назначаването на бившия министър на външните работи на Словакия Мирослав Лайчак за специален представител на ЕС по регионалните въпроси на Западните Балкани, изтъква словашкият дипломат.
Словакия е член на Европейския съюз от 2004 г., част е от Шенгенското пространство и повече от 10 години е в еврозоната.
„Бих искал да отбележа, че в областта на словашкото образование забелязваме изключителен интерес от страна на Словашкия технически университет в Братислава към сътрудничество с българските технически висши училища в областта на науката, изследвания в разработването на автономни превозни средства или иновативен дизайн на каросерията на превозни средства. Българските студенти са добре дошли в словашките висши училища“, посочва още Мануел Корчек.
„Може би знаете, че българската история е свързана със словашката и чрез личността на българския цар Фердинанд I, който е живял през 30-те и 40-те години на миналия век и в Словакия, в замъка „Свети Антон“. Той е обичал словашката природа, както и хората, живеещи там. Замъкът „Свети Антон“ е изключителен със своята архитектура. Според легендата тя се основава на календар, защото има 4 входа, колкото са годишните сезони, 7 аркади, колкото са дните в седмицата, 12 комини, 52 стаи и 365 прозорци. Ценни са мебелите, документиращи живота в замъка, където се намира и част, наречена „Български салон“, както и над 1 000 ловни трофеи, което е типично за живота на цар Фердинанд“, разказва Корчек.
Тази част на общата ни история ще бъде представена на българската професионална общественост в рамките на международна конференция, която посолството на Словакия планира за тази година.
„С България ни свързва и езикова близост и културна принадлежност. Вече три десетилетия словашкият език се преподава във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, а също и в Софийския университет. Изключително много ме радва интересът на българските студенти към изучаването на словашкия език.“
Подготвено е второ издание на преводаческия конкурс за художествен превод на словашки текст на български език. Конкурсът е открит за всички, които се интересуват от превод от словашки, възрастовата граница е 35 години, уточнява Мануел Корчек.
Словашките фирми са силни основно в областта на машиностроенето, енергетиката, строителството, околната среда и информационните технологии, както и в автомобилното производство. Двустранната словашко-българска търговия е много жива, през миналата година тя е нараснала с 10.5% до обем от 802 милиона евро, отбелязва Мануел Корчек.
„България продължава да е сред любимите ваканционни дестинации на словаците. Доказват го статистическите данни - през 2018 г. България е била посетена от над 100 хиляди граждани на Словакия. През миналата година те са били над 80 000.“
„Бихме се радвали, ако българите по често посещават Словакия и откриват природните й красоти, както и богатството на нашите исторически и културни паметници. Надявам се, че Словакия скоро отново ще стане леснодостъпна, например с обновена въздушна линия до столицата ни Братислава, разположена на река Дунав в подножието на Карпатите, със Стария град и Братиславския замък, който се извисява над града“, допълва словашкият дипломат.
Пандемията изисква координирана реакция, а това е поле за дипломатите, подчертава още Мануел Корчек.
„От информирането за приетите мерки в отделните държави до търсенето на решения в общ интерес. Дипломацията, особено нейната консулска служба, работи неуморно да помогне на гражданите да се приберат в родината. Кризисните щабове в министерствата на външните работи бяха под голям натиск. Дипломацията отсега работи върху решения как да помага след като бъдат възобновени по-интензивните пътувания при нови условия.“
Дипломацията започна по-отдавна да се дигитализира, времето за реакция става по-кратко. Пандемията прави процеса по-бърз. Личните срещи са заместени от видеоконференции. Но все така става дума за взаимодействие между хора и за интересите на хората, убеден е Мануел Корчек.
„Според мен пандемията засили и солидарността като ценност. От друга страна виждаме, че увеличи опасността за разпространяването на полуистини и лъжи, на което трябва също да обърнем внимание - както ЕС, така и индивидуално държавите членки, в името на сигурността на нашите граждани“, коментира дипломатът.
Цялото интервю с Мануел Корчек чуйте в звуковия файл.Пътуваме назад във времето и ще ви разкажем за място в София, където са се провеждали исторически срещи и са се взимали важни решения за съдбата на България - Военната академия "Георги Раковски". Ще поговорим и за макетите като начин да съхраним и популяризираме архитектурните паметници и културно-историческите обекти от миналото. А в края -..
2025-а година е определена като най-успешната след последната 2019-а преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
"Аз съм озадачен, че предлагат Българският спортен тотализатор да се даде на концесия, защото такава мярка не се предлага между първо и второ четене на бюджета . Прави се сериозно обществено обсъждане. Това ми напомня за тази комисия от 27 секунди, която бяха направили скоро, която е символ на методите на работа на това управление - да няма..
За бъдещето на хранителното банкиране по света и у нас говорим в рубриката "ИМА ЛИ МЕГДАН" в "Графити по въздуха" с Кърт Шулц, който гостува в България, за да одитира дейността на Българската хранителна банка. Кърт Шулц е консултант по инфраструктура, складове и логистика в Глобалната мрежа на хранителните банки, която подпомага с консултации..
Все повече туроператори и туристически платформи залагат на изкуствен интелект - системи, които анализират нашите предпочитания, предлагат персонализирани маршрути и дори предвиждат кога ще потърсим следващата си почивка. Изкуственият интелект вече може да избере най-изгодния полет, да предложи хотел според личните ни предпочитания, да подреди..
Българската стопанска камара представи сценарии за развитие на дигиталния туризъм и варианти на новите професии на изкуствения интелект в индустрията на гостоприемството. Експерти прогнозираха, че до 10 години масово персонализираните продукти ще завземат пазара в сектора, резервациите ще се правят през изкуствения интелект, ще работят..
Община Баните стартира амбициозен проект за възстановяване и преобразяване на старата минерална баня в централната част на селото. Целта е да бъде създаден уникален музей на балнеологията, който да привлича туристи и да представя историческото значение на минералните извори в региона. Проектът, който се реализира с подкрепата на..