Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Писателят Златко Енев: В България няма никакъв усет за различния

„Възхвала на Ханс Аспергер” е лична изповед за другата нормалност

Златко Енев
Снимка: Личен архив

"В момента, в който приемете всичко това, вече получавате някакъв шанс да се борите с най-тежките му прояви." Така казва писателят Златко Енев за своя живот лице в лице с аутизма, описан в току-що излязлата му книга „Възхвала на Ханс Аспергер”.

"Тази история започна почти случайно. Поводът беше малко странен – в многото дискусии във Фейсбук покрай Грета Тумберг се изля толкова много кал и помия, у мен се надигна огромно раздразнение – много хора говореха по най-пренебрежителен начин като за увредено дете, идиотче, казано най-грубо. Както всички знаят, тя е диагностицирана със синдром на Аспергер. Установих, че хората не знаят абсолютно нищо за тази тема и говорят абсолютно механично. Нещо, което тук, на Запад, не е позволено от политическа коректност, но в България се лее както си иска. Това, откровено казано, ме вбеси. И тъй като съм баща на дете с реален, тежък аутизъм, просто започнах да пиша, да изливам неща, които съм преживял. Реакцията беше толкова мощна, бях просто ошашавен“, разказа в предаването "Хоризонт до обед" Златко Енев, който за първи път в писателската си кариера е срещнал "такава мощна читателска реакция“.

Така поредицата от 15-16 последователни текста, писани за собствения му сайт и публикувани във Фейсбук, под формата на „все още рехава сбирка от мисли и разкази“, грабва вниманието на издателството.

„Фактът, че започвам да пиша цялата тази история сега, на прага на 60-годишната си възраст, не е случаен. Леа, дъщеря ми, вече е на 23 години. Подчертавам отново, че тя има аутизъм, а не синдром на Аспергер – това е изключително важно, това е и основното неразбиране на проблема. Синдромът на Аспергер е "синдром на чешитите" – обикновено това са високо интелигенти, странни хора, лишени от социални способности, но иначе стигат до гениалност. Докато тежкият аутизъм е неспособност за комуникация и неспособност за функциониране на най-елементарно ниво. Това са хора, които не могат да живеят сами, те се нуждаят от непрекъсната помощ“, допълни Енев. 

Писането е протекло леко, но да се говори за това Златко Енев признава, че е трудно и отприщва вълна от тежки спомени. Сега Леа е един щастлив млад човек, не знае, че е увредена и живее в своята нормалност. „Пее, радва се, тя остава дете доживот. Това е нейната съдба. Тя е на 23 години, но е 5-6 годишно дете - в общуването, в комуникацията си. Не може да чете, но гледа детски филмчета, книжки, слуша музика.“

Ако живееше в България, щеше ли да е възможен този разказ? „Не вярвам, че би могло да се напише по този начин. Не вярвам, че бихме могли да постигнем това, което успяхме да постигнем тук. Цената на всичко това е гигантска, включително във финансово отношение“, отбеляза писателят.

Според Златко Енев има огромна разлика между разбирането за различните и хората с увреждания в Германия, която е и исторически обременена, и България. „В България няма никакъв усет. Традиционно, затворено, провинциално общество, вратите му изведнъж разтресени, отворени със замах преди 30 години, то не може да се адаптира. Реакциите са изключително негативни, независимо дали става дума за хора с различен цвят на кожата или хора с различна психика. Няма приемане. Хората се държат като агресивни птичета в птичарник, които се кълват едно друго до смърт и пази Боже някое да е малко по-различно, ще го убият – ако не физически, то психически“, коментира той.

Аутизмът не е болест, а увреждане и това е изключително важно да се разбере. Разликата в отношението е огромна – на организационно и на всякакво друго ниво, изтъкна Златко Енев пред "Хоризонт". „Докато се считат за болни тези хора, те на практика са изключени от нормалния социален живот.“

Към каква аудитория е насочена книгата? Реакциите на българските родители на деца с увреждания са били почти еднозначни, каза Златко Енев. „Най-после някой да заговори за нещо, за което тук никой не говори.“ Затова и авторът възприема книгата си като "първата лястовица" и се надява тя да отвори път за по-голям разговор по тази тема.

Златко Енев живее и работи в Берлин от 1990 година. Завършил е философия. Създател е на електронното списание „Либерален преглед“, където излиза и поредицата от първоначални текстове, които стават основа на едноименната книга. Автор е на още 6 книги.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Атанас Капралов, поет и директор на Националния литературен музей

Атанас Капралов: Доста от гробовете на наши класици са оставени в забвение, немилост, тревясали

Днес се навършват 110 години от кончината на поета Пейо Яворов . Той умира на днешната дата през 1914 г. Години след смъртта му драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията. Мисията и трагедията на любовта в живота му не спират да привличат изследователи и публично внимание. " Пейо Яворов е един от великите поети..

публикувано на 29.10.24 в 09:52
Д-р Петко Загорчев

Д-р Петко Загорчев: Великият диригент на човешкия организъм е ендокринната система

" Ендобиогенна медицина е един нов дял в медицината, един нов подход към лечението на човешкия организъм, сподели в "Нощен Хоризонт" д-р Петко Загорчев , началник на Спешно отделение в гр. Шумен. "Тя съчетава в себе си трите съставки - ендобиогенис - тоест вътрешното движение на биологичните функции в човешкия организъм на метаболитно клетъчно..

публикувано на 29.10.24 в 09:11

Да кукуригаш, но да не съмне. Борю Зевзека, петелът на българския хумор

33 Христови години делят онзи 10 октомври от 10 октомври 1977 г., когато на екран излиза филмът "Авантаж" на Георги Дюлгеров . И в "Авантаж" има петел, и той има чувство за хумор, но не се разпорежда в курника, ами го разпореждат към затвора. Лазар Касабов Петела е джебчия със свободолюбив дух по времето на комунизма. Не случва в..

публикувано на 24.10.24 в 17:03
Антон Порязов

Антон Порязов: За пътя до Холивуд и за скитащата актьорска душа

Той се е снимал в не една или две световни, а и български продукции .  Антон Порязов е част не само от сериали като "Откраднат живот" и "Столичани в повече“, но играе рамо до рамо със световни звезди във филми като "300: Възходът на една империя" и "Непобедимите 3" : " Пътят ми до Холивуд започна от 2012 година , когато реших да последвам детската..

публикувано на 21.10.24 в 21:10

Между Испания и България Ралица Тодорова издава детски книжки

Между България и Испания една врачанка успява да издаде детска книжка "Приказки в рими". Тя е Ралица Тодорова и е на 36 години. Работи като библиотекар в читалището във Враца. Вдъхновението да пише римувани истории за малчугани идва от работата ѝ с деца в библиотеката. Преди това е била изкушена от любовната лирика. Сега живее в..

публикувано на 20.10.24 в 06:53

Отар Бердзенишвили, посланик на Грузия в България, за епическата поема "Витязът в тигрова кожа"

В София се състоя специално събитие по повод публикуването на българския превод на епическата поема "Витязът в тигрова кожа" от Шота Руставели – шедьовър, смятан за "короната на грузинската литература". Това изключително произведение е част от културното наследство на ЮНЕСКО и е важен символ за грузинската идентичност . На събитието присъства..

публикувано на 17.10.24 в 15:00

За окривателя на млечнокиселата бактерия "Лактобацилус булгарикус" - д-р Стамен Григоров

Местни фермери и производители на мляко и млечни продукти от Трънско представиха продукцията си по време на втория за тази година Празник на киселото мляко, който се проведе на 13 октомври.  Проявата беше в с. Студен извор – родното място на откривателя на млечнокиселата бактерия "Лактобацилус булгарикус" д-р Стамен Григоров.  По време на празника..

публикувано на 16.10.24 в 12:00