Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ролята на патолозите в пандемията с Covid-19

Илюстрация: Георги Цветков

„Грипа не бива да го сравняваме с коронавируса в тежките му форми. Той понякога може да е по-тежък от леките форми на другите коронавируси, но в тежката форма на коронавируса грипът не може да се сравнява, тъй като той е биологичен патоген от друг клас. При него има разработена и ваксина, и успешна терапия.“ Това каза пред "Хоризонт" проф. Савелина Поповска, национален консултант по клинична патология и заместник-ректор в Медицинския университет в Плевен.

Проф. Поповска обясни как могат да се разграничат причините за смъртта, когато има починал с Covid-19 и придружаващи заболявания:

„Когато под микроскоп видим, че в белите дробове има дифузна увреда на алвеолите с развитие на шокова картина, тогава сме сигурни, че пациентът е бил с тежка дихателна недостатъчност, която е увредила всички органи и е непосредствена причина за смърт. Ако има и други придружаващи заболявания, трябва да се види дали тези придружаващи заболявания са обострени от вируса. Така че става много сложна задачата на патолога – да прецени кое е основното заболяване, фоново, конкуриращо заболяване. А когато няма аутопсия, със сигурност можем да кажем, че този пациент е починал с Covid-19, когато има интегриране на лабораторните данни от PCR, от клиничната картина, от образната находка в белия дроб, която е много характерна. Този вирус предизвиква много характерна клинична картина непосредствено преди смъртта – исхемия. Интегрирайки всички тези данни, един лекар може да се ориентира кога пациентът е починал от диабет, с диабетна кома, кога този вирус е бил случайна находка или допълнителна, или кога в белия дроб са толкова тежки уврежданията, че може да се приеме, че те са причина за смъртта.“

В началото на пандемията международни медицински институции са заявили, че аутопсията не е метод за поставяне на диагноза при Covid-19, „тъй като има риск за персонала и обществото, затова се препоръчва тя да се избягва“, отбеляза проф. Савелина Поповска.

Ролята на патолозите в пандемия обаче е да изследват какво се случва в организма и как се отразява дадено заболяване на органите в него, затова се налага да се провеждат аутопсии по ясни медицински индикации и в условия на безопасност. Такива указания у нас са били разработени и са част от медицинската документация. „Правят се аутопсии, независимо от риска и независимо от това, че нашите зали не отговарят на международните изисквания за безопасност“, уточни Поповска. „Ние работим с най-тежките пациенти, които са редки като находка, но находката е доста тежка в белите дробове.“

При щателно проведени аутопсии и изследване на органи с високо вирусно натоварване германските патолози са установили, че най-засегнати след белите дробове са тънките черва, бъбреците, миокарда и черният дроб. „Малките съдове са засегнати, а всички вътрешни органи имат добре кръвоснабдена васкулатура. Така че всички вътрешни органи, включително нервната система, са засегнати.“

Според патолозите в Германия седмица след смъртта вирусът в тънките черва и белия дроб остава жизнеспособен.

Защо не се правят повече аутопсии в България? И преди пандемията броят на аутопсиите у нас не е бил висок, посочи Савелина Поповска. Нежелание на близките, липсата на достатъчно патолози и на специализирани зали за инфекциозна болни със системи за антиналягане, за да не се разпространява вирусът по въздушен път са сред факторите, които и преди, и сега оказват влияние върху малкия брой аутопсии.

В България не се правят виртуални аутопсии, това се прави във високотехнологични болници, например в Швейцария, поясни специалистът. Използват се специални рентгенови апарати, които дават изображение на конкретни участъци. „Когато се намери нещо на образа, робот може да вземе точно от тази зона тъкан за изследване и да докаже каква е диагнозата в много безопасна среда.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кънчо Стойчев

Кънчо Стойчев: В политическата ни класа отсъства изобщо идеята за смирение

"Присъстваме на постоянни сцени в българския политически живот, говоря обобщаващо за всички политически играчи, в тон като че ли става дума за някакви безгрешни хора, за някакви хора над земята, над света, за някакви богове и тези хора спорят помежду си от позицията си на крайна и окончателна истина. Единият е прав за това, другият казва онова. Това е..

публикувано на 19.09.25 в 13:04
Ирина Манушева

Ирина Манушева за по-високите глоби за родители: Може ли да се насочим към реалните проблеми?

Промени в няколко закона предвиждат нови задължения и по-високи глоби за родителите. Едно от предложенията засяга употребата на райски газ от деца. "Виждаме поредният опит – плод на безсилие и некомпетентност, да се наложи контрол, който е псевдомярка за решаването на какъвто и да е проблем", заяви пред БНР Ирина Манушева, преводач, родител..

публикувано на 19.09.25 в 11:51

Пъстро и вкусно на Фестивала на сливата в Троян

В Троян се открива 32-рото издание на Българския фестивал на сливата.   До 22 септември Троян и Орешак ще бъдат домакини на  концерти, дегустации, игри, творчески ателиета, лазерен спектакъл . Участие са заявили над 200 занаятчии. Освен сливопроизводството, фестивалът представя традициите, бита и културата на троянския край , казва..

публикувано на 19.09.25 в 07:16
Д-р Фани Михайлова

Между две и четири деца на 1000 новородени имат намаление на слуха

Откриването на слухови проблеми в ранна възраст е ключово за пълноценното развитие на детето. Според данни на Световната здравна организация около 5% от световното население страда от загуба на слух , като това включва и деца . Хиляди бебета в България са пропуснали слуховия скрининг през последните години, което прави проблема още..

публикувано на 18.09.25 в 11:13
Диана Хюсеин

Диана Хюсеин: Всякакъв натиск върху Израел ще помогне на Газа

" Всякакъв натиск върху Израел при всички положения ще помогне на Газа , защото и по признанията на премиера на Израел  Бенямин Нетаняху  преди дни - Израел е на път към икономическо-политическа изолация, която по неговите оценки ще продължи няколко години, дори призова те да изградят икономика, с която да са си самодостатъчни и сравни Израел със..

публикувано на 17.09.25 в 15:03
Петър Витанов

Петър Витанов: Дали би могло да падне правителството? Отговорът е категорично не

"Ако се чудим дали би могло да падне правителството, отговорът е категорично не" . Това отбеляза пред БНР Петър Витанов , бивш евродепутат от БСП: "Чисто аритметично това правителство се радва на широка подкрепа, по-голяма от тази, която сме наблюдавали преди, в последните години - близо 140 депутата , с уговорката, че това правителство не..

публикувано на 17.09.25 в 14:28

Георги Михов: Историята на виното датира от около 6000 години и започва от Грузия

Хубав е днешният празник, защото символизира християнските добродетели – вяра, надежда и любов. Да ги проявим ни е нужна и мъдрост, за каквато ни напомня този ден. Честито да е името на всяка София, Вяра, Надежда и Любов.  Да вдигнем чаши за празника, заедно с Георги Михов, който е основател на Българска академия за винокултура. С него говорим за..

публикувано на 17.09.25 в 13:41