„Език свещен на моите деди…“ – да го пазят в Молдова и в Украйна е въпрос на историческа чест. Букви, неподвластни на времето. „Пазили ни от беда, пишат с тях и днес децата „българин“ и „свобода“. Слово, което развива въображението. „Вярвам в българското слово, в азбуката ни добра…“ Което отключва свободата на духа и на хиляди километри. „Мога книжки да чета – най-голямата магия съм научил на света.“
Паметта за тази магия са съхранили българите в Бесарабия, въпреки превратностите на времето. „Двеста години са запазили българската култура, българските традиции и един изключително звучен архаичен български език, който пълни душата, когато ги слушаш“, споделя д-р Катерина Данаилова, която пета година преподава българска история, култура и традиции в Българския лицей „Васил Левски“ в Кишинев, командирована от Министерството на образованието.
„Когато дойдох тук, за мен не беше трудно да запаля искрица. Моята задача даже беше да поддържам едно огнище“, допълва Катерина Данаилова. Децата имат спомените и разказите за България, предавани като семейна история. „Тези деца обичат България посвоему, не виждат всички онези недостатъци в страната ни, както например нашите деца бягат от България, а те се стремят към България.“
За мечтата България учат и 60 деца от семейства на етнически българи в молдовското село Стояновка. Нели Гургева преподава там музика и български народни танци. „Хората са съхранили българския език и са много горди, че са българи", убедила се е тя.
Българските си корени не забравят и в Гърция. Четвъртокласничката Маргарита Цами учи в българско неделно училище в Солун. Майка й - Трая Атанасова, живее в Гърция от 25 години. „Децата задължително трябва да знаят майчиния език. Това е едно богатство. Моите деца никога не са се чувствали само гърци или само българи. Те знаят, че са деца на две страни.“
И в Испания пазят езика културата и традициите. Даниела Бенова преподава от една година в българското неделно училище „Паисий Хилендарски“ в испанския град Лерида. „Не съм очаквала, че като дойда на 2 хиляди километра ще почувствам тази емоция. Това, което успяваме в часовете да направим с по-малките дечица - с букварчетата, буквално попиват, следят очичките им, когато прочетат и усмихнати разберат…“ Даниела Бенова споделя, че децата се впечатляват най-силно от традициите, а свързващо звено се явява самият език, който „подхранва настроението“.
Настроение за България има и в дома на Мая Мутафчева в Капаросо, близо до испанския град Памплона, благодарение на децата й. Те посещават българското неделно училище „Свети Свети Кирил и Методий“ в Тафая и дори при строгите ограничения в момента се включват във виртуална класна стая - два пъти в седмицата, пояснява Мая.
„Те са родени в Испания, но все пак са българи и аз държа да научат българския език. Те знаеха да говорят, обаче не знаеха да пишат и да четат. Затова решихме да ги запишем на българско училище, за да могат да се научат. България е моята родна страна. Ние я обичаме. Живеем в Испания, обаче не знаем дали някой ден няма да се върнем.“
Така България живее навсякъде, където звучи българска реч и песен.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.Камелия Пешева, студентка по анимационно кино в Нов български университет, и нейната сестра Бояна Василева, учител по графичен дизайн, създадоха стенописа „Омагьосаната гора“ в родния си град Кюстендил. Проектът е част от европейския конкурс „Лечебна природа – анимация за щадяща и грижовна детска болнична среда“, в който Камелия бе финалист...
В София бяха поставени 10 детски фигури в реален размер на пет опасни пешеходни пътеки. Тази инициатива, озаглавена „София – град за децата“, бе реализирана от младежката организация „Сдружение РЕД“. Целта беше да се привлече вниманието на обществото и институциите към проблемите на пътната безопасност и да се подчертае необходимостта от..
Все повече българи избират Португалия за своята следваща дестинация. Туристическите агенции у нас отчитат засилен интерес през последните години – тенденция, която се наблюдава и в световен мащаб. Какво прави тази атлантическа страна толкова привлекателна? Земята на корка, фадото, великите мореплаватели и богатата история привлича не само с красиви..
Знаете ли, че в Османската империя най-добрите майстори на пушки кремъклийки били българите. Това не е измислица, за да се тупаме в гърдите и да се самонавиваме колко сме добри и велики. Показват го документите в изследователския труд на двама, както те сами себе си определят - любители историци. Двамата са от Варна - Виолин Калчев и..
Отбелязват се 35 години от създаването на специалност Японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тържествата ще са на 17 октомври, а лекция на проф. Цветана Кръстева - преводач, преподавател и основател на специалността Японска филология, ще има на 16 октомври. "Студентите бяха малко, но елитни. Всички се развиха много..
Първата столетничка си има дома за възрастни хора в монтанското село Владимирово. Райна Мадова стана на 100 години и бе почетена за рождения си ден с торта, свещички и баница. От 10 години баба Райна Мадова е част от дома за възрастни хора в село Владимирово. Тя е от Бойчиновци, работила е в цеха за макарони, разказа Румяна Милетиева, която е..
Утре е премиерата на новия исторически роман "Деултум посреща Свирепия". Събитието е от 18.30 часа в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В момента предишният роман от поредицата - "Мистерии в Хераклея Синтика" , се превежда на 4 езика - френски, немски, английски и гръцки език. В Деултум има амфитеатър, още не е открит и..
"Наблюдавахме емоционална сцена без особен план. Плам имаше, но план нямаше . Не виждам нищо друго, освен нищо друго, освен раздразнението на..
"Борисов пробва дали ако тропне по масата, Пеевски ще му даде да стане министър-председател. Установи, че тази работа няма да стане и тръгна натам,..