„Миналото е изключително комфортно място, малък оазис, „затвор“, в който всичко ни е познато. И дори да не е така красиво, дори да има неща, които ни притесняват, убиват като стегната обувка, ние продължаваме да сме там, защото ни е познато. Хората се страхуват от непознатото, затова понякога избират „затвора“ на познатото нещастие в сравнение с непознатото. Оттам идва това преекспониране на миналото. То е тих убиец.“
Ние не сме нашето минало, а нашето настояще, убедена е Мария Лалева.
„За да можеш да продължиш напред, трябват няколко дози смелост. Много повече смелост е нужна, за да кажеш коя част от миналото не си ти самият. Можеш да вземеш от него тази част, която след хубав анализ и честен разговор със себе си, можеш да кажеш – аз бях тогава най-близо до моята представа за това коя е хубавата част от мен, искам да я взема и да продължа. Миналото е една химера, както и бъдещето, но докато бъдещето е въпрос на избор, миналото е единствено въпрос на анализ – откъде съм минал и не съм бил аз, къде съм бил наистина аз.“
Според Мария Лалева от изминалите два различни месеца на изолация и ограничения можем да вземем „усещането, че не ни трябва толкова много, колкото преди имахме, за да се чувстваме добре и в равновесие“. Лалева вижда в пандемията и изолацията повече позитиви.
„Негативите са социални, икономически, но, както казваше моят баща – неща, които се оправят с пари и труд, не са проблем. Има нещо много по-важно: човекът имаше нужда да спре и да се вгледа в себе си и в собствените си избори – в това кой е, с кого живее, какво работи, кое му липсва от оня свят, който по някакви причини ни беше забранен да го живеем два месеца.“
Равновесието между материалното, консуматорското в нас, и духовното, е много нарушено, смята Мария Лалева, според която тези два месеца са ни били нужни, за да се сетим, че сме „много повече от едни тела и едни разумни кутии, които имаме в главата си“.
Има един неумолим закон на промяната – нито една сутрин не се събуждаш същият като предния ден. Има неща – вещи, чувства, спомени, които имат сантиментална стойност и са ти мили. Но за да нахлуе нещо ново и да обновиш себе си, трябва да изхвърлиш нещо, да освободиш място, казва Мария Лалева.
„И ако усещаш, че много те спъва нещо – старата ваза, старата печка, споменът за някого, това ти причинява болка, тежи, а искаш да вървиш нагоре, трябва да хвърлиш излишния товар, да олекнеш. За да се разшириш, трябва да разчистиш. Затова казвам, че човек има най-важната задача първо да говори със себе си, първо да разчисти в себе си, да е честен със себе си, да уважава себе си. Тогава може да опита да уважава и да бъде честен с останалия свят, с другите хора. И тогава се чувства по-свързан. Разчистването е задължителен процес, когато си приел, че искаш да се развиваш.“
Мария Лалева има особено разбиране за пресечната точка между нещото, наречено съдба или предопределеност и свободната воля и собствените усилия. „Там, където има съдба, трябва да се научим на смирение. Смирението не означава примирение. Смирението означава да приемеш определени ограничения, определени неща, през които трябва да минеш, а свободната воля е как ще минеш.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.В свят, който става все по-свързан технологично, но все по-изолиран емоционално, изкуството остава онова необяснимо, но толкова необходимо средство за обогатяване на човешката душа . В тези мътни години, когато вместо да се обединяваме чрез модерните комуникации, често се оказваме по-далечни един на друг , изкуството се издига над..
На 2 декември след дълго отсъствие, на поста си се завърна кметът на столичния район "Слатина" Георги Илиев . През месец юни след рязко влошаване на състоянието му, районният кмет бе приет в спешното отделение на Военно-медицинската академия. След прегледите и необходимите изследвания, бе установено наличието на 4 доброкачествени тумора в..
" Самотата убива човека , а тези хора ни помагат много, мерят кръвно, пулс, помагат ми, чистят ни, нямам думи. Плачат и се радват с нас.. ., разказа баба Весела от град Белене. Тя е над 80 годишна . "Чувствам се добре, че тук в дома си, в селото, получавам тази грижа , защото тук лекар и аптека няма, сподели Кольо от село Шишманци , а той все..
Новата книга "Целувам ви, Аспарух Лешников" ще излезе от печат в началото на новата година. Автор е д-р Веселина Узунова. Тя е ползвала семейния архив, предоставен от внучката на известния певец - Джесика Лешников, която живее в Лондон и е оперна певица. Когато четете книжката, ще имате възможност и да слушате известните шлагери на Аспарух..
Гост в рубриката „Горещо сърце“ е пазарджишкият художник Константин Анастасов. Неговото много спектърно творчество провокира различна публика, включително и детската, която го дарява с много емоции и непринуденост. Константин Анастасов е носител на таз годишната национална награда на СБХ в раздел карикатура. Той е автор на много творчески и..
"Изотопия" се размечта не просто за Ден на будителите, а за цял месец (защо не и повече), в който да се срещаме с хората, превърнали се в будната ни национална съвест . Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (първа част) Сред тях е Кирил Маричков , а и всички познати и непознати нему, с които..
Вярващите са убедени, че 40 дни след смъртта душата на покойника е сред нас, едва след това отлита към отвъдното. На този специален ден за помен християните подават храна и дарове, раздават и дрехите на мъртвия. Всичко дадено ще му се намери на оня свят. "Изотопия" поднася на Кирил Маричков спомените и емоциите на..
Компанията за добив и преработка на медна руда "Асарел - Медет" в Панагюрище спря производството си тази сутрин в знак на протест срещу предложението..
Със сигурност има подобрение от въвеждането на малкия ринг в София, нискоемисионната зона за стари автомобил, но това е незначително за..
Моментът за искането на имунитета на Кирил Петков не е избран случайно . В това е сигурен политологът доц. Даниел Смилов. "Явно моментът е..