„Миналото е изключително комфортно място, малък оазис, „затвор“, в който всичко ни е познато. И дори да не е така красиво, дори да има неща, които ни притесняват, убиват като стегната обувка, ние продължаваме да сме там, защото ни е познато. Хората се страхуват от непознатото, затова понякога избират „затвора“ на познатото нещастие в сравнение с непознатото. Оттам идва това преекспониране на миналото. То е тих убиец.“
Ние не сме нашето минало, а нашето настояще, убедена е Мария Лалева.
„За да можеш да продължиш напред, трябват няколко дози смелост. Много повече смелост е нужна, за да кажеш коя част от миналото не си ти самият. Можеш да вземеш от него тази част, която след хубав анализ и честен разговор със себе си, можеш да кажеш – аз бях тогава най-близо до моята представа за това коя е хубавата част от мен, искам да я взема и да продължа. Миналото е една химера, както и бъдещето, но докато бъдещето е въпрос на избор, миналото е единствено въпрос на анализ – откъде съм минал и не съм бил аз, къде съм бил наистина аз.“
Според Мария Лалева от изминалите два различни месеца на изолация и ограничения можем да вземем „усещането, че не ни трябва толкова много, колкото преди имахме, за да се чувстваме добре и в равновесие“. Лалева вижда в пандемията и изолацията повече позитиви.
„Негативите са социални, икономически, но, както казваше моят баща – неща, които се оправят с пари и труд, не са проблем. Има нещо много по-важно: човекът имаше нужда да спре и да се вгледа в себе си и в собствените си избори – в това кой е, с кого живее, какво работи, кое му липсва от оня свят, който по някакви причини ни беше забранен да го живеем два месеца.“
Равновесието между материалното, консуматорското в нас, и духовното, е много нарушено, смята Мария Лалева, според която тези два месеца са ни били нужни, за да се сетим, че сме „много повече от едни тела и едни разумни кутии, които имаме в главата си“.
Има един неумолим закон на промяната – нито една сутрин не се събуждаш същият като предния ден. Има неща – вещи, чувства, спомени, които имат сантиментална стойност и са ти мили. Но за да нахлуе нещо ново и да обновиш себе си, трябва да изхвърлиш нещо, да освободиш място, казва Мария Лалева.
„И ако усещаш, че много те спъва нещо – старата ваза, старата печка, споменът за някого, това ти причинява болка, тежи, а искаш да вървиш нагоре, трябва да хвърлиш излишния товар, да олекнеш. За да се разшириш, трябва да разчистиш. Затова казвам, че човек има най-важната задача първо да говори със себе си, първо да разчисти в себе си, да е честен със себе си, да уважава себе си. Тогава може да опита да уважава и да бъде честен с останалия свят, с другите хора. И тогава се чувства по-свързан. Разчистването е задължителен процес, когато си приел, че искаш да се развиваш.“
Мария Лалева има особено разбиране за пресечната точка между нещото, наречено съдба или предопределеност и свободната воля и собствените усилия. „Там, където има съдба, трябва да се научим на смирение. Смирението не означава примирение. Смирението означава да приемеш определени ограничения, определени неща, през които трябва да минеш, а свободната воля е как ще минеш.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
2025-та година е определена като най-успешната след последната 2019-та преди пандемията. От Националния борд по туризъм отчитат един ръст, който ще надхвърли 5 процента. "Много по-важно е да отворим очи и да видим разгърнатото портфолио и продуктовото предлагане, фокусът върху онези възможности, които България предлага, свързани с култура,..
Само за четири дни песента "Татко, влюбих се в мъжкар“ , написана от Папи Ханс и изпята от Деси Слава , събра над 121 000 гледания и хиляди коментари. "Буквално последните четири дена не правя нищо друго, освен да следя живота на песента в социалните мрежи и дебата, който вече провокира". Това сподели пред БНР авторът на текста..
Предстои ни среща с един артист, който не излиза често в публичното пространство, но когато го направи, винаги е събитие . Това е човек, който от години доказва, че талантът, постоянството и смелостта могат да отворят врати към световни сцени и да изведат един български глас до върховете на музиката. Красимир Аврамов е изпълнител с..
Ярки, весели, неочаквани и причудливи, също като своя автор, са платната на Росен Рашев – Рошпака, който е виден представител на наивизма в съвременната българска живопис. Той е на 55 години, роден е и твори във Враца. С четка и боички – от малък Още от детската градина Росенчо, както го наричали учителките, бил най-сръчното дете. Попълвал без..
Книгите му са преведени на повече от 50 езика. Продадени са в над 60 милионен тираж. Ю Несбьо е известен като "Краля на скандинавския ноар" . Негова емблема в криминалния жанр е инспектор Хари Хуле, а в България писателят дойде, за да представи романа си "Кръвни връзки". Продължение на успешното заглавие "Кралството", новата книга..
Отваряме страница, в която думите са преживени . Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре. Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет . Един..
Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..
916,68 лева годишна загуба през 2026-а, ако сега нетната ви месечна заплата е 3500 лева. С това изчисление започна интервюто пред БНР на..
"Корупцията в горския сектор заплашва да срине един от най-важните отрасли на българската икономика -управлението и стопанисването на държавните..
" Благомир Коцев сякаш пречеше на всички още с избора му , защото решенията му бяха твърде много в полза на обществеността на Варна. Той опита да забави..