Икономистът проф. Гарабед Минасян от БАН е категоричен, че плоският данък не е изпълнил заложените цели
Той припомни пред БНР, че данъкът е в сила у нас от началото на 2009-а година, но е подложен на много критики, защото не е изпълнил очакванията, с които е бил натоварен - че инвеститорите ще бъдат склонни да увеличат инвестициите си у нас и това ще се отрази върху благосъстоянието на хората, както и че ще се увеличи събираемостта на данъците, подчерта той:
„Нищо от това не се случи! Нито едното, нито другото! Оттогава минаха 11 години. Ако погледнем как са се развивали инвестициите и БВП, инвестициите през 2019 година са на около 70% в съпоставими единици от инвестициите, които са били през 2008 година. Ако погледнем събираемостта на данъците и съпоставим тази събираемост във времето за последните 11 години, ще видим, че дори и през 2019 година събираемостта на данъците от плоския данък не съответства и е по-малко от събираемостта на тези два данъка - Корпоративния данък и Данъка върху доходите, който е постигнат през 2008 година. Имам предвид оценката на тази събираемост на база постигнатия БВП. Дори и през 2019 година делът на събраните данъци при прилагането на плоския данък е по-нисък спрямо БВП, отколкото беше през 2008 година“.
Въпросът отдавна е на дневен ред, но не предизвиква дискусия сред управляващите, защото данъкът е лесен за събиране и е по-удобен за администрацията на финансовото министерство. Събираемостта на данъците и постъпленията в държавния бюджет у нас обаче са „на едно от най-ниските равнища в Европейския съюз“, подчерта той:
„Същевременно имаме нужда от публични инвестиции. Цялата страна се задъхва от недостиг на публични инвестиции“, каза той и посочи като пример липсата на нови болнични заведения. През последните 10 години непрекъснато се увеличава и социалното разслоение у нас. Една от причините за него е данъчната система:
„Евростат оценява степента на неравенство и социално разслоение преди данъчно облагане и след данъчно облагане. Съпоставянето на тези два измерителя показва, че нашата данъчна система не спомага за на намаляване на неравенството в обществото, а съдейства за увеличаването му. Това е една от причините, поради която цялата архаична данъчна система следва да се преосмисли“.
Според Минасян цялата система трябва да бъде преразгледана, а „откъслечни изменения“ като на ДДС за ресторантьорите са „много повече хаотични, отколкото добре замислени“ и „въобще не са препоръчителни“. Той посочи, че още не е направена изискваната по регламент оценка на въздействието от промяната на закона.
„Това още повече говори за известен хаос в придвижването на всякакви такива промени“.
Финансистът Емил Хърсев е на мнение, че плоският данък не бива да бъде променян, защото:
„Това ще лиши България от едно от много малкото ѝ предимства, които тя има в конкуренцията с останалите държави, за привличане на инвестиции и за привличане на пряк приход на доходи“.
Хърсев изрази категорично несъгласие с позицията на Минасян и подчерта:
„Първо, абсолютно некоректно е сравнението с периода след 2008 година. Имайте предвид, че това е период на криза и една депресия, абсолютно съпоставима с Великата депресия от 1929- 33 година. Цял свят работи в началото на загуба, за да компенсира кризисния спад и едва в 2018-а 2019-а година имаме връщане към предкризисните нива. Да сравняваме този период като оценка за ефективността на един данък просто е съвършено некоректно от икономическа гледна точка! Второ, употребата на термина „събираемост на данъците“. Ние имаме много висока събираемост! Имаме ниско данъчно облагане, но висока събираемост в рамките на това ниско облагане. Терминът е некоректен. "Събираемост" означава, от това, което дължа, какъв процент от дължимото съм събрал, а не какъв процент е събраният данък върху доходите, отнесен към БВП. Естествено в период на депресия той ще е по-нисък, отколкото в период на подем - годините от 2003 до 2008“.
Светът върви към уеднаквяване на данъчното облагане, категоричен е Хърсев. Връщането на прогресивното облагане според него е „теза на един кръг от социално-инженерстващите икономисти“:
„Това е една програма на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за уеднаквяване на данъчното облагане в страните, с оглед да се избегне нелоялната, както те го наричат, данъчна конкуренция на страни като България спрямо страни като Франция. Това е Парижката теза. Основно се разработва от екипа на господин Макрон. Разбира се не мога да пропусна работата на цяла плеяда организации, които работят в тази област“.
Именно данъчната конкуренция е шансът на България за едно по-добро място в ЕС, убеден е Хърсев. Той подчерта, че светът отново влиза в рецесия, предизвикана от пандемията. Финансистът не се съгласи и с твърдението на проф. Минасян за болниците. Построени са много такива, но частни:
„Това не ги прави по-малко болници. Напротив! Даже качество им е по-добро от тези изостанали съборетини из цяла България, които отдавна беше време да бъдат и закрити“.
Въвеждането на прогресивния данък „до нищо няма да доведе“, убеден е той:
„Някой ако си мисли, че ще им вземе на богатите парите, както проф. Минасян отбеляза, няма да стане! Нямаше да са богати, ако са толкова глупави и не са в състояние и да си оптимизират данъчното облагане. Има редица техники за намаляване на данъците върху доходите. По този въпрос има написани и учебници - дебели, големи“.
Хората, които имат солидно имущество, са социално ангажирани, даряват и разходите им са „много по-ефективни от държавните преки социални разходи“:
„Затова няма и богати хора в България, защото този първичен комунизъм, който още Хаджийски описва, е толкова дълбоко вкоренен в нас".
Финансистът не очаква „нищо особено“ от намаляването на ДДС за ресторантьори, но подчерта:
„Искам да обърна внимание, че България не е единствената страна, която предприе тази крачка. Другата страна, която го въведе преди някъде около седмица след около два месеца обсъждане, беше Германия – от 19% обща ставка на 7%“.
Ресторантьорството има голям процент чуждестранни потребители в България, защото обслужва туристи, подчерта той.
Интегралният изпит е един правилен път за разрешаване на съществуващия казус със сравнително ниските резултати в областта математика и природни науки (STEM) и въобще въпроси, свързани с теста PISA. Това каза пред БНР Диян Стаматов , директор на 119-то училище в София и председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета...
Партия МЕЧ и коалицията ПП-ДБ са де договирили, че през септември ще бъде внесен вот на недоверие на правителството за провал в сектор вътрешен ред и сигурност. Мотивите ще бъдат допълнително прецизирани, обясни лидерът на МЕЧ Радостин Василев, по чиято инициатива се водят преговорите: "Разговаряме в момента "Продължаваме..
Общината в Кюстендил осигури вода за санитарно-битови нужди за жителите на един от най-големите квартали в града - "Герена", останал над 40 часа без водоподаване, за което БНР съобщи. Вода ще се кара в квартала и през нощта. Квартал Герена остана без вода през нощта вторник срещу сряда заради авария на помпа при кладенец на Струма и на главен..
Столичният общински съвет подкрепи предложението на кмета Васил Терзиев за изменение на подробния устройствен план на бул. "Тодор Каблешков", което дава възможност той да бъде изцяло завършен. Последната отсечка от него досега беше блокирана заради неотчужден на имот, попадащ върху трасето. Решението дава възможност за предварително изпълнение,..
Върховният касационен съд прекрати делото за длъжностно присвояване на близо пет милиона лева срещу бившия шеф на Националната разузнавателна служба Кирчо Киров. От съда съобщиха, че причина за решението е тежкото му здравословно състояние, установено от комплексна съдебномедицинска, съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза. По..
Киев ще получи по-малко пари при четвъртия транш по Механизма за Украйна, заяви говорителят на Европейската комисия Гийом Мерсие. "Политико" цитира германския евродепутат Даниел Фройнд, според когото някои плащания по Механизма са забавени заради неизпълнение на няколко ключови етапа от необходимите реформи. Президентът връща за ново..
Европейската комисия започна три отделни процедури по нарушение срещу България, като изпрати официални уведомителни писма заради неизпълнение на задължения по транспонирането на ключови европейски директиви. България не е съобщила на Комисията мерки за пълно прилагане на директивата за криминализирането на нарушаването на санкциите на ЕС. С..
" Самоубийството може да бъде израз на много неща , но като че ли на първо място бих могъл да кажа, че самоубойството е израз на екзистенциална..
"Фактът, че се приеха три от законопроектите с идеята да се намери общо решение за откриване на начин да се постигнат въпросните заплати, които се..
През 2020 г. протестът беше граждански, сега е политически ! Това мнение изказа пред БНР адвокат Николай Хаджигенов от "Ние идваме", част от т.нар...