„Птиците са единствената група съвременни динозаври. От еволюционна гледна точка, при проследяване на родословието на различните групи, виждаме, че птиците са загнездени дълбоко в групата на хищните динозаври. Първите братовчеди на динозаврите са птерозаврите, а вторите им братовчеди са съвременните крокодили и праисторическите роднини на крокодилите.”
Много четене е нужно, за да бъде пресъздаден един динозавър максимално точно на хартия само по скелета му. „Четенето е повече от рисуването. За да бъдат едни реконструкции научно издържани, човек трябва да притежава добро разбиране за фосилите и разнообразието на живота от онези времена. Когато костите са твърде малко, използваме сравнителен подход – сравняваме с най-близките и добре запазени роднини на даденото животно. Съществуват и запазени динозавърски мумии. Те са вкаменени. Поради специфичните условия на средата, в която са били погребани, са се фосилизирали дори меките им тъкани”. Като проблем Владо определя, че достъпът до необходимата научна литература, за да се стане палеохудожник, е платен. „Това е затруднение и не е справедливо спрямо обществото, тъй като голяма част от научните изследвания са финансирани публично или от държавния бюджет. На много места вече се забелязва преминаване към т. нар „отворена наука”. При този подход достъпът е безплатен, но авторът на публикацията трябва да си плати, за да бъде тя публикувана.”
Цветна свобода
Една от най-големите творчески свободи в палеоилюстрацията е използването на цветовете, както и в присъствието на някои анатомични структури, изградени от меки тъкани, например надуваемите гуши. „Допреди десетина години се казваше, че никога няма да разберем какъв цвят са били динозаврите. Но наскоро се направи пробив и с прилагането на нови методи и технологии от други сфери на науката като физиката например беше установено, че в някои фосили се запазват микроскопични клетъчни структури, които показват какъв е бил цветът на перата или кожата на динозаврите. Уловката обаче е, че тези структури носят информация само за една част от цвета на животното, тоест това служи като основа. Вероятно са съществували и други, които не са се запазили, и променят този основен цвят. В момента се разполага с информация за цветовете по време на смъртта на десетина вида динозаври. Но дали така са изглеждали и приживе няма как да разберем. Но дори с тази частична информация добиваме по-добро разбиране за тези животни.”
Трънският динозавър в анимационен филм
Владо Николов не е подхващал задачата да изобрази динозаврите от Трънско, тъй като намерените кости са твърде недостатъчни за възстановка. Но е категоричен, че след време това ще се случи – при публикуването на материал по темата в научно списание. Когато го запитат как е изглеждал българският динозавър, Владо казва, че сравнението с френските титанозаври е подходящо. Тези ампелозаври, обитавали днешните наши земи, през късната креда са живели на неголям остров. „Откриваме костите в прибрежна обстановка – вероятно лагуна или плато в близост до морето. Растителността е била преобладаващо широколистна, но не много висока. Имало е открити пространства и изключително малко иглолистни растения. Климатът е бил сезонен с подчертано изразен сух и влажен сезон. Интересно за находището в Трън е, че отидохме там за динозаври, но открихме изключително много останки от костенурки. Може би имаме повече екземпляри от костенурки, отколкото от динозаври от там. Успяхме да намерим и зъбчета от крокодили”. И точно като в детски анимационен филм, шегува се Владо, поне един път сигурно костенурка се е оказала причина за смъртта на трънски динозавър, тъй като изглежда - според разположението на останките - той се е спънал в корубата, подхлъзнал се е и се е пребил.
А как са „говорили” динозаврите?
„Според изследване динозаврите не са издавали високочестотни звуци, не са ревали както в легендарния „Джурасик парк”. Техните уши са били изключително добре настроени да приемат нискочестотни звуци. Добър аналог за вокализацията на някои нептичи динозаври е песента на някои съвременни птици като казуарите например. Те са от Нова Зеландия – растителноядни, но изключително агресивни. Те са едни от малкото птици, за които е документирано, че са убивали хора. Други звуци, които е възможно да са издавали динозаврите, са били тракания с челюсти, както правят птиците с големи клюнове като щъркелите. Някои динозаври може би са издавали и звуци, подобни на тромбон. Почти сигурно е, че не са изпълнявали сложни песни, които се наблюдават при съвременните птици.”
Палеоартът няма скрупули
Една от първите палеокартини датира от 1830 г. Палеохудожниците от тогава досега разбиват митове и изобразяват динозаврите във всякакви пози и действия, дори при чифтосване и дефекация. След това тези реконструкции се заемат и използват от киното в различни проекти. Често обаче реалността се оказва по-интересна от пресъздаденото на голям екран, категоричен е Владо. Според него първият филм от поредицата „Джурасик Парк” е един от най-добрите примери за това как правилно да се използват научните данни в изкуството. Безкритичното гледане на филми обаче води и до заблуди заради прекалената художественост, която не е обяснена като такава. „Добре е новите продукции да се съобразяват с новите данни на науката, защото тя не спи. Така не само публиката ще се запознае с нещо ново, но се придобива и оригиналност. Новата трилогия „Джурасик свят” за съжаление следва естетиката и традициите отпреди 20 години и упорито игнорира напредъка в науката.”
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Илюстрациите са предоставени от Владимир Николов.
Любов към българския фолклор събира туристи от три континента в културна обиколка у нас. Чужденци от САЩ, Канада и Австралия посещават Силистренския край, привлечени от магията на българската традиция. Една от спирките им е село Професор Иширково. Група чуждестранни туристи от САЩ, Канада и Австралия се потопиха в автентичната атмосфера на..
Ловеч е град с богато история, като се започне още от древното тракийско селище Мелта, през средновековната крепост Хисаря, първия революционен комитет създаден от Васил Левски и т.н. Но може би емблемата на града е покрития мост, познат още като моста на Кольо Фичето. На практика обаче в сегашния си вид ловешкия покрит мост не е моста..
На 30 юли се навършиха 157 години от гибелта на Стефан Караджа. Паметта му бе почетена в Русе, където умира от раните си, а денят е повод да разкажем и една любопитна и съвременна история, свързана със сабята на войводата. Русе пази много спомени за Стефан Караджа. Тук са ръкописите на Никола Обретенов за четите на Хаджи Димитър и Караджата, на..
Един млад човек сбъдва мечтата си да помага и да бъде полезен. 29-годишният Петър Илиев се занимава със спешна медицина на терен и води курсове по първа долекарска помощ. Преди това е практикувал професията си на архитект, но един инцидент го връща към една от детските му мечти - да лекува . След като става свидетел на катастрофа , при която..
Над 150 се записаха за летните занимания в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян. "Ваканция в музея, научи българското" ще продължи до 25 юли. Заниманията са за деца от 6 до 12 години. Най-интересното е да готвят родопски ястия, разказва Валентина Василева – директор на музея в Смолян. "Залагаме както на традиционни..
Град Левски отбеляза тържествено годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. В честването се включи и президентът Румен Радев. В общината отбелязват и 80 години от обявяването на селището за град. Към събралото се множество тази вечер президентът Румен Радев се обърна с думите: "Историята помни ентусиазма и..
Може би за социалните служби Асаф Ясур да е инвалид,но той е параолимпийски състезател по таекуондо, двукратен световен шампион, двукратен европейски шампион и олимпийски шампион от Париж. Дори в момента е на състезание в Корея - родината на този спорт. На конференция на медицинските сестри и брата на Израел за ролята на медиците в неговия..
Падане заради интоксикация е най-вероятната причина за смъртта на 39-годишния бивш треньор по тенис, чието тяло беше намерено до един от входовете на..
Какво знаят столичани за Амфитеатъра на Сердика може да чуете в анкетата на Виолета Борисова.
"От край време водите в България , откакто е създадена и известна, не са текли с едно и също водно количество ". Това каза пред БНР Асен Личев ,..