Георги Тошев: Парцалев тепърва ще бъде разказван и обясняван

„Нека да го помним, защото вярвам, че тепърва той ще бъде разказван и обясняван“, каза Георги Тошев в интервю за "Хоризонт". За написването на книгата го провокирала приживе Стоянка Мутафова. "В друг такъв разговор пък, с голямата Татяна Лолова – тя също каза: трябва да се говори за него, той беше различен", спомня си Тошев. 

Отсявайки материал за книгата, журналистът се е натъкнал на много факти, „които доказват трагичността на неговия личен живот“.

„Още като момче, още като дете, по-късно сблъсъкът му с народната власт, с ЦК, опитите да бъде вербуван от „Държавна сигурност“ и категоричността му да не стане част от тази принадлежност.“

Парцалев мечтаел да изиграе две драматични роли – едната е на Хамлет, за която по-късно казва, че времето му е изтекло, а другата, за която се надява до края на живота си – на Дон Кихот.

„И двете роли той не изиграва. Нещо повече – дори прощаването с Парцалев – той умира 10 дена преди 10 ноември, протестите в градинката на „Кристал“, напрежението витае навсякъде, и народната власт, ЦК са много уплашени да няма стълпотворение на много хора в театъра. Ето защо дори опитите на Калоянчев Парцалев да бъде изпратен както подобава на актьор от неговия ранг, не успяват и той е набързо погребан на Софийските гробища. Изненадата е, че идва толкова спонтанно много народ, че погребението е приличало според очевидци само на погребението на Котков и на Гунди. Такава е била любовта.“

Парцалев си отива едва на 64 години, след като му прилошава на сцената по време на спектакъл. Не давал много интервюта, бил лаконичен. „Самият Парцалев остава много свързан с родното си място, независимо че в последните години от живота му и там е бил недолюбван от властта, но хората са го обичали“, разказа Георги Тошев и допълни, че Георги Парцалев е бил посрещан като национален герой, когато е минавал през родното си място. 

Тошев е имал шанса да се срещне с все още живи свидетели на детството на актьора и неговата младост в родния му град Левски. „Там може би открих най-непосредствената любов и най-непосредственото доказателство, че човек е оставил следа.“

„Аз попаднах на досието. Не може да си представите колко нелепи от дистанция на времето са доносите, които са се пишели и от негови колеги – от цигарите, които е пушел, до такситата, с които е пътувал, през пръстените, които е носил и иконите, които е колекционирал. До различната му сексуалност, разбира се, което в онези години е било големият скандал за хората, които са следени. Не съм предполагал, че Парцалев е бил под наблюдение на „Държавна сигурност“ още от 50-те години на миналия век до смъртта му“, коментира Георги Тошев.

Актьорът е водил доста скромен живот, с майка си, под наем в центъра на София. Не оставя наследници, което затруднява изследователската част за написването на книгата, изтъкна Георги Тошев.

„За него няма сериозна книга. Появявали са се някакви писания, които са били по-скоро спомените на други хора и винаги са били оцветени с жълтия цвят. Много трудно беше да достигнеш до същността му“, признава журналистът. Помогнал му историкът Борис Цацов, който дошъл при него с един куфар, след като прочел книгите му за Невена Коканова и Стефан Данаилов. Куфарът съдържал оцелелия архив на Парцалев.

„Този архив е безценен и аз вярвам, че ще влезе в националните архиви, защото там има от лични записки до много съкровени неща, които Парцалев е записвал – свои преживявания, свои премеждия. Разбрах, че под видимата страна на успеха, на усмивката, на мустака, на леко провлачения му специфичен говор, на екстравагантната му външност, се крие един много уязвим човек. За мен като изследовател на големи творци винаги е интересно да открия тази уязвимост, която го прави близък до всеки един от нас.“