Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Петер Линтъл: Разпадане на Палестинската администрация не е изключено

Германия се опитва да разубеди блока „Синьо и бяло“ в Израел от плановете за анексиране на Западния бряг

Хайко Маас и Габи Ашкенази се "здрависват" с лакти в Ерусалим, 10 юни 2020 г.

„В Европейския съюз сме убедени, че една анексия ще е несъвместима с международното право, и продължаваме да подкрепяме решаването на близкоизточния въпрос чрез две държави.“ - това в общи линии бе посланието на германския външен министър Хайко Маас към израелската публика.

Маас посети Ерусалим и в Аман в сряда. „Сериозна загриженост“ и „несъвместима с международното право“ са все изтъркани фрази, които звучат може би твърде меко в момент, когато израелското правителство се кани да узакони властта си над територии, завзети със сила преди 53 години.

Не трябваше ли представителят на водещата европейска сила да се изрази малко по-ясно? Нещо като: „Не можете да придобивате територии със сила - това няма как да стане без последици!“

„Това е резонен въпрос и хората в Германия също си го задават,“ смята доктор Петер Линтъл от Германския институт за международни отношения и сигурност и допълва:

„Маас не каза нищо заплашително от германска страна, но даде да се разбере, че ще има сериозни последици за Израел от страна на някои страни от Европейския съюз и Германия няма да им попречи. Това, разбира се, бе един твърде сдържан жест и хората се чудят дали ще бъде достатъчен. Но не мисля, че Маас не остави никакво впечатление у израелците. Съдейки по израелските медии, поне върху политическия център думите му имаха отражение.“

Германският външен министър се опитваше да убеди тази част от правителството на Израел, че евентуално анексиране на Западния бряг ще има неблагоприятни последици от страна на  израелските съседи.“

Израелският колега на Маас - Габи Ашкенази, отговори на тези доводи повече от двусмислено, не пропускайки да отбележи колко цени плана на американския президент, подаряващ на Израел голяма част от Западния бряг:

„Мирната инициатива на президента Тръмп представлява голяма възможност. Ще следваме плана с отговорност, в пълна координация със Съединените щати, като ще поддържаме мирните споразумения - действащи и бъдещи - и стратегическите си интереси. Ще го направим в диалог с нашите съседи“.

Това, разбира се, е нещо, което премиерът Бенямин Нетаняху не обича да чува, отбелязва Линтъл. Защото Нетаняху предпочита диалог със Съединените щати, а не със съседите на Израел.

„Изказването на Габи Ашкенази илюстрира неясното отношение към въпроса за Западния бряг на блока „Синьо и бяло“ - тази част от управляващата коалиция, която не е от десницата. Действане в координация и диалог със съседите, всъщност означава, че анексията е невъзможна, защото Йордания и Египет никога няма да се съгласят. Изглежда Ашкенази и военният министър Бени Ганц са тези, които могат да бъдат убедени, че анексията не бива да се случва“, коментира Линтъл.

Че в управляващата коалиция има разногласия, призна през седмицата и член на израелския кабинет. Но ако все пак Ашкенази и Ганц се огънат и Нетаняху постигне своето?

Йордания е смятана за стълб на стабилността между палестинци, сирийци и иракчани. Но над половината от населението ѝ е с палестински корени. Едностранни израелски действия може би ще я засегнат почти толкова, колкото и самите палестинци. Ще предизвика ли евентуална анексия на Западния бряг ефект на доминото в Близкия изток?

„Като оставим настрана войните в ивицата Газа, през последните 15 години след Втората интифада до голямо въстание на Западния бряг не се стигна. Този път обаче събитията могат да се развият по различен начин, защото анексиране на части от Западния бряг ще бъде последният пирон в ковчега на бъдещата палестинска държава. Така че е напълно възможно да станем свидетели на разпадане на Палестинската администрация и на сблъсъци между израелци и палестинци,“ казва Линтъл:

„Най-лошият сценарий ще е насилието да „прелее“ от западния на източния бряг на Йордан - в Йордания. Достатъчно зле ще е едно денонсиране на мирния договор между Израел и Йордания - предвид значението на сътрудничеството между двете държави в сферата на сигурността.“

Посланията на Маас в Ерусалим бяха може би толкова резервирани, че е трудно да преценим как Европа ще процедира след евентуални израелски анексии в Западния бряг. Ще продължат ли постарому блестящите икономически отношения (30 милиарда евро обмен през 2019-та), сътрудничеството в научните изследвания?

„Европейският съюз няма да пристъпи към санкции против Израел, защото някои страни-членки - Унгария, но също и Австрия - ще наложат вето върху такива мерки. Но е възможно други страни-членки да признаят палестинската държава. Други членове на Евросъюза в момента обмислят какви действия да предприемат, ако не се стигне до консенсус за санкциите. Така че не мисля, че отношенията между Европа и Израел ще продължат постарому,“ смята Петер Линтъл.

Репортажа можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Община Кюстендил ще глобява за неправилно паркиране с фиш на стъклото

Община Кюстендил ще глобява с неприсъствени фишове собствениците на моторни превозни средства, паркирани в нарушение. Това обявиха от администрацията. Глобите, съгласно Закона за движение по пътищата, са от 20 до 200 лева, като средната глоба ще бъде 50 лева. Най-голяма ще бъде стойността на глобата, ако има установено неправилно паркиране на място..

публикувано на 27.05.25 в 22:08

Паметникът на Христо Ботев е върнат във Враца

Емблематичният паметник на Христо Ботев във Враца беше върнат в града след реставрацията му в специализирано ателие в София.  Обновяването беше финансирано с над 750 000 лв от държавния бюджет.  Реконструкцията беше наложителна заради корозия на носещите елементи във вътрешността и пукнатини по корпуса на металната фигура.  Паметникът е от 1964..

публикувано на 27.05.25 в 21:59

Над 300 000 българи са приемали медикаменти за щитовидната жлеза през 2024 г.

Около една четвърт от българското население е засегнато от възли на щитовидната жлеза, като в различните възрасти честотата е различна. Това съобщи проф. д-р Русанка Ковачева председател на Българско сдружение Тиреоидея и Паратиреоидея по повод Международната седмица за осведоменост за заболяванията на щитовидната жлеза.  Над 334 000..

публикувано на 27.05.25 в 20:36

Проливен дъжд над Плевен, 23 литра на кв. м за около час

Проливен дъжд, примесен с градушка се изля над Плевен тази вечер. Интензивният валеж продължи около 20 минути и бе придружен от силен вятър на места.  Дъждът е бил 23 литра на кв. метър в Плевен.  На горещия телефон на Общината 064/881- 323 за времето на обилния валеж, паднал за изключително кратко време над Плевен, са постъпили сигнали от..

публикувано на 27.05.25 в 20:35

Младежите от Босилеград най-често се насочват към изучаване на IT, педагогика и психология у нас

Зрелостниците в гимназията в Босилеград ще доучват една седмица заради протестите си и намалените часове от 30 минути през месеците февруари, март и до средата на април, каза директорът на единственото средно учебно заведение в града Владимир Григоров. Учебните часове в този период са били по 30 минути, след което учениците излизали на..

публикувано на 27.05.25 в 20:25
Росен Карадимов

Карадимов: КЗК ще предприеме мерки срещу ръста на цените преди и след въвеждането на еврото

Комисията за защита на конкуренцията ще предприеме спешни и конкретни мерки срещу спекулативния ръст на цените преди и след въвеждането на еврото.  "Времето за приказки приключи. Оттук нататък действията на Комисията ще бъдат решаващи за защитата на потребителите", заяви пред БНТ председателят на КЗК доц. Росен Карадимов. Той обясни, че..

публикувано на 27.05.25 в 20:08

Politico: ЕС скоро ще одобри кандидатурата на България за еврозоната

"ЕС скоро ще одобри кандидатурата на България за присъединяване към еврозоната от 1 януари догодина, като така тя ще стане 21-ият неин член". Това съобщава "Политико".  По данни на няколко официални източника, се очаква Европейската комисия и Европейската централна банка най-сетне да дадат благословията си в доклада, който ще бъде публикуван на 4..

публикувано на 27.05.25 в 19:56