Образите в романа са постоянни жители в едно малко, типично българско село с враждебно отношение към големия свят, който го заобикаля.
"Ние, българите, хем от една страна се стремим да ползваме благата на западния свят, които виждаме предимно в материален план, а от друга страна много браним идентичността си, която пак свързваме с материални неща – ракията, лютеницата, чушкопеците. Темата на романа е за сблъсъка между тези две битности. Защото българинът е някак разкрачен между тях и се опитва да ги съчетава, което винаги води до драматични резултати", отбеляза Иво Сиромахов.
„Ние винаги гледаме с подозрение към заобикалящия ни свят, ние сме враждебно настроени към света извън нас, привиждаме в него някаква скрита заплаха и затова ограждаме себе си със стени, зад които поглеждаме с едно криво око към съседите си. От друга страна, много силен е нагонът „У майкини“ да се съизмерват с другите, те живеят в постоянна паника – какво ще кажат хората за нас“, допълни писателят.
„Българинът е материален човек. Той живее с неща, които може да усети, да пипне. Неслучайно имаме такава поговорка – око да види, ръка да пипне. Ние много рядко излизаме от света на предметите и много малко са хората, които се опитват да надникнат и в света на идеите, да се запитат всъщност какви хора сме, накъде сме тръгнали, какво ще остане след нас. В крайна сметка зад нас няма да останат счупените ни смартфони и ръждясалите ни чушкопеци, а може би други неща, които сме завещали като идеи, като дух – на децата си, на внуците си, на малкото общество около нас.“
„Още от малки ни учат, че „много хубаво не е на хубаво“, че човек не бива да показва, че е много щастлив, за да не се урочаса, вярваме във всякакви дивотии като врачки, предсказания, ретроградни Меркурии и винаги смятаме, че зад ъгъла ни дебне нещо лошо. Никога няма да можем да се усмихнем. Освен това ни учат, че който се смее последен, най-добре се смее и затова някак си избягваме да се смеем, докато не сме сигурни, че сме останали последни“, коментира Сиромахов и посочи, че "ако видите някой по улицата да се усмихва, той е или чужденец, или е луд".
Стремежът към известност на всяка цена дойде с навлизането на риалити форматите, в които „на участниците се дава най-лошия възможен съвет – бъди себе си“, смята Иво Сиромахов. „Което какво означава? Означава – ти си прост, невъзпитан, обаче бъди си такъв, така си много готин, такъв искаме да те снимаме, такъв ни вършиш работа.“
У нас нищо не се прави умно и интелигентно – нито магистралите, нито къщите, нито туризмът на морето, подчертава Сиромахов. „Много малки изисквания имаме към себе си. Знаете, има такъв израз – карай, може и така. Даже има още по-лош израз – объркахме го, ама даже така по-добре стана. Много малко се цени умът и интелектът, за сметка на грубата сила, арогантността, простащината. Вижте кои политици успяват, кои вървят напред, кои доминират – онези, които имат 50 думи речников запас, които говорят глупости, които са арогантни и нахални“, изтъкна още авторът.
Големият проблем на нашето общество според Иво Сиромахов е лошото възпитание. „Масово около нас се отглеждат малки егоцентрични простаци, които порастват и стават възрастни егоцентрични простаци. Провалът ни като общество, като народ е заложен още в детските години.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..
Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..
Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..
Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова. Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..
В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..
Строежът на нова жилищна кооперация на метри от сградата на Операта в Русе е повод за професионални и съдебни спорове. Русе е известен с..
"Пикът на грипа все още не е достигнат. Надявам се, че ще го достигнем до дни". Това обясни пред БНР проф. Тодор Кантарджиев, епидемиолог, бивш..
Младо семейство от Гоце Делчев оцеля по чудо в дома си, след като един от автомобилите им беше залят с бензин и запален под прозорците на спящите им..