Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спазва ли се законът при вноса и изгарянето на отпадъци

Снимка: БГНЕС

Обществената нетърпимост към нерегламентираното третиране на отпадъци все повече нараства. Налице ли са гаранции от страна на отговорните институции, че отпадъците се обработват по безопасен начин и не се изхвърлят в депата, вместо да се рециклират? И как може да бъде преодолян дефицитът на информация, която се съхранява в регистри, които на този етап не са публични?

Трансграничното движение на отпадъците от месеци наред присъства в криминалната хроника на новините, а заради общественото недоволство с действия се включиха полиция и прокуратура.

Отговорните институции не признават, че прилаганият контрол е неефективен.

"Съществуващите системи за третиране на отпадъци у нас са неустойчиви и не съответстват на добрите практики в другите европейски страни, макар че непрекъснато се повтаря от управляващите, че нашето законодателство е хармонизирано с европейското, но прилагането му за съжаление изобщо не е такова. Няма ефективен контрол, а защо няма такъв, на този въпрос отговор трябва да дава съответният министър на околната среда", каза експертът по екология Любка Костова.

Логиката на бизнеса е с възможно най-малко инвестиции да изкара максимална печалба, коментира председателят на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие Илиян Илиев.

„Много често е по-добре да използваш някоя държава, където законодателството е по-слабо, има повече сигнали, че определени позиции по-лесно могат да се корумпират и по-лесно да дадат разрешение", изтъкна Илиев.

Според Илиев именно съмненията за вредните вещества, изхвърляни в атмосферата при изгарянето на боклука, превръщат темата за вноса на отпадъците в една от най-пазените тайни в държавата.

"Когато ние изгаряме отпадъците, ние всъщност създаваме едни от най-вредните продукти с токсично влияние върху хората, върху тяхното здраве", изтъкна Илиев. 

Изгарянето на отпадъци в Европейският съюз е строго регламентирано, отбелязва експертът по управление на отпадъците Недка Инджова:

"Проблемът идва, когато отпадъците се изгарят в инсталации, които не са пригодени, например ТЕЦ-ове за въглища, ако няма нужните филтри не би трябвало такава инсталация да бъде пусната с одобрено комплексно разрешително". 

В момента право да използват т.нар. RDF гориво имат 4 предприятия - три циментови завода и ТЕЦ-Сливен. Комплексните разрешителни се издават от екоминистерството и това е институцията, която следи за тяхното спазване. Според министър Емил Димитров те имат филтри, които задържат всички вредни вещества, отделящи се при горенето.

Междувременно изгарянето на отпадъци, както и движението им в рамките на ЕС е съвсем законна и обичайна дейност. Налице са обаче възможности за заобикаляне на общоевропейските правила, алармират експертите. До проблема се стига заради липсата или отказа от контрол и формалните проверки, които се правят по документи:

"При така функциониращия модел той много лесно може да бъде пробит и вносът на отпадъци да бъде използван и за нерегламентиран внос. Да не говорим, че по принцип бизнесът с отпадъци много често се движи от така наречената "по-сенчеста икономика" и възможности за нередности има колкото искате", подчерта Илиян Илиев.

Несъответствието между съдържанието на контейнерите и заявеното в документацията е достатъчно условие, за да се върне цялата пратка. За да бъде установено, че внесеният отпадък не отговаря на законовите изисквания са необходими надеждни контролни органи, поясни Недка Инджова:

"Когато на Митница се спре камион, за който има съмнения, че става въпрос за незаконен превоз на отпадъци, от Агенция "Митници" трябва да извикат представител на съответното РИОСВ (Регионална инспекция по околната среда и водите- бел. на ред.), което да констатира фактите, защото РИОСВ и МОСВ (Министерство на околната среда и водите- бел. на редактора) са компетентните органи по отношение на трансграничния превоз на отпадъци. И последната дума има служител на РИОСВ", изтъкна Недка Инджова.

Забраната за вноса на отпадъци бе повдигнат още в началото на годината, а за временен мораториум заговори и министър-председателят Бойко Борисов.

Още тогава стана ясно, че забраната за внос на боклук от други европейски страни противоречи на принципа за свободно движение на стоки в Европейския съюз. В случая боклукът е суровина, която се оползотворява от българския бизнес. Проблемът е с контрола върху тази търговия в България, категорична е Любка Костова, експерт по екология:

Оказва се, че събраните в България отпадъци не само не са достатъчни за задоволяване на нуждите на предприятията, но и качеството им е ниско. Затова, за да получат качествено RDF гориво, заводите са принудени да го внасят:

В България действа законова забрана да се внасят количества, надвишаващи 50% от годишния капацитет на инсталацията, в която ще бъдат използвани:

Международният експерт по околна среда Мария Кръстева изрази своите съмнения, че на много места в страната се складират отпадъци, внесени отвън за оползотворяване. Европейският регламент задължава всяка държава да разработи собствена система, контролираща движението на отпадъците на нейна територия:

"Наказателната и правораздавателна система да работи, а не безнаказано да се случват неща, които са в ущърб на здравето на българските граждани и околната среда", подчерта Мария Кръстева.

Владислав Панев, столичен общински съветник от „Демократична България“ и съпредседател на Зелените, предлага и друга ефективна мярка. На практика България стимулира вноса на отпадъци за изгаряне, защото произведената от това електроенергия се изкупува на завишени цени, а печалбата става значителна, защото централите получават допълнителни доходи и от приемането на самия боклук.

Пазарът би могъл да се регулира с премахване на преференциалните цени и засилването на контрола, категоричен е Панев:

"Държавата толерира ТЕЦ-овете на въглища като им позволява да реализират надпазарни печалби от дейността си. От това държавата губи десетки милиони, тъй като това в крайна сметка пречи на нормалната конкуренция, пречи на трансформацията на енергийния отрасъл. Това трябва да бъде премахнато като възможност, те да получават пазарни цени в крайна сметка, да не получават допълнителни премии за това, че произвеждат хем пара, хем електроенергия", подчерта Панев.

Репортажа можете да чуете от звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Весела Владкова: Мъск не е добре запознат с реалността в Германия

"Само "Алтернатива за Германия" може да спаси Германия" - това сподели на 20 декември в собствената си социална мрежа американският мултимилиардер Илон Мъск. С това "гръмна първата пушка" в кампанията си да компрометира предсрочните парламентарни избори в най-мощната държава от ЕС. Мъск си позволи директни обиди към президента, канцлера, най-вероятния..

публикувано на 04.01.25 в 11:15
проф.Искра Баева

Проф. Искра Баева: Все повече на преден план излиза държавният национализъм

За да се оцени какво е направил Путин в своето дълго управление, трябва да има някаква завършеност. Може да се оцени едва след като той престане да управлява Русия. Това каза пред БНР историкът проф. Искра Баева. "Това, което безспорно направи Путин, е да централизира държавата и да предотврати онези процеси, които бяха започнали при..

публикувано на 04.01.25 в 10:31

54 години празнува днес програма "Хоризонт" на БНР

Директорът на Българското неделно училище "Св.св. Кирил и Методий" в Барселона Стоянка Колева е редовен слушател на програма "Хоризонт" на Българското национално радио. Дори и на хиляди километри от България, тя продължава да се информира за събитията в България и по света от новините и предаванията на радиото. С нея разговаря кореспондентът ни..

публикувано на 04.01.25 в 06:00

Космическото миньорство - фантастика или реален бизнес

2025 година може да се окаже сред важните за една нова сфера от бизнеса - търсенето на редки метали в астероидите. Нямаше да обърнем внимание на тази тема, ако и в България за първи път тя не беше поставена на студенти от Физическия факултет на Софийския университет. В резултат на това там вече има и написана дипломна работа по космическо..

публикувано на 03.01.25 в 16:11

Нова година на свещи. В Ловешко се надяват през 2025-а да имат ток

Хората в Ловешко очакват през новата година да нямат проблеми с тока. За тях в момента това е най-важното, след като някои посрещнаха Новата 2025 г. без ток и на студено. Падналият сняг прекъсна електрозахранването на много места в областта. Освен местните жители, потърпевши бяха и много туристи, изпълнили хотелите, къщите за гости и ресторантите в..

публикувано на 03.01.25 в 13:16

Екатерина Атанасова: Бавният туризъм е възможността да се позиционираме на световната туристическа карта

Бавният туризъм е алтернативата на масовото тичане по туристически обекти и забързания живот . Това е цялостна концепция за пълноценна почивка, лишена от динамиката и стреса на масовия туризъм чрез забавяне на темпото и наслаждаване на малките удоволствия, избягвайки големите курорти.  Тази идея у нас прави своите първи стъпки , посочи пред БНР..

публикувано на 03.01.25 в 10:34

Евгений Орашъков: Цената на земеделската земя се понижава

Цената на земеделската земя в България се понижава. Това заяви пред Евгений Орашъков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Той уточни, че това са данни от техните наблюдения на пазара, а официалната статистика за 2024 г. предстои да излезе.  "Колко точно е понижението - трудно може да се обобщи. На места..

публикувано на 03.01.25 в 09:44