Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спазва ли се законът при вноса и изгарянето на отпадъци

Снимка: БГНЕС

Обществената нетърпимост към нерегламентираното третиране на отпадъци все повече нараства. Налице ли са гаранции от страна на отговорните институции, че отпадъците се обработват по безопасен начин и не се изхвърлят в депата, вместо да се рециклират? И как може да бъде преодолян дефицитът на информация, която се съхранява в регистри, които на този етап не са публични?

Трансграничното движение на отпадъците от месеци наред присъства в криминалната хроника на новините, а заради общественото недоволство с действия се включиха полиция и прокуратура.

Отговорните институции не признават, че прилаганият контрол е неефективен.

"Съществуващите системи за третиране на отпадъци у нас са неустойчиви и не съответстват на добрите практики в другите европейски страни, макар че непрекъснато се повтаря от управляващите, че нашето законодателство е хармонизирано с европейското, но прилагането му за съжаление изобщо не е такова. Няма ефективен контрол, а защо няма такъв, на този въпрос отговор трябва да дава съответният министър на околната среда", каза експертът по екология Любка Костова.

Логиката на бизнеса е с възможно най-малко инвестиции да изкара максимална печалба, коментира председателят на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие Илиян Илиев.

„Много често е по-добре да използваш някоя държава, където законодателството е по-слабо, има повече сигнали, че определени позиции по-лесно могат да се корумпират и по-лесно да дадат разрешение", изтъкна Илиев.

Според Илиев именно съмненията за вредните вещества, изхвърляни в атмосферата при изгарянето на боклука, превръщат темата за вноса на отпадъците в една от най-пазените тайни в държавата.

"Когато ние изгаряме отпадъците, ние всъщност създаваме едни от най-вредните продукти с токсично влияние върху хората, върху тяхното здраве", изтъкна Илиев. 

Изгарянето на отпадъци в Европейският съюз е строго регламентирано, отбелязва експертът по управление на отпадъците Недка Инджова:

"Проблемът идва, когато отпадъците се изгарят в инсталации, които не са пригодени, например ТЕЦ-ове за въглища, ако няма нужните филтри не би трябвало такава инсталация да бъде пусната с одобрено комплексно разрешително". 

В момента право да използват т.нар. RDF гориво имат 4 предприятия - три циментови завода и ТЕЦ-Сливен. Комплексните разрешителни се издават от екоминистерството и това е институцията, която следи за тяхното спазване. Според министър Емил Димитров те имат филтри, които задържат всички вредни вещества, отделящи се при горенето.

Междувременно изгарянето на отпадъци, както и движението им в рамките на ЕС е съвсем законна и обичайна дейност. Налице са обаче възможности за заобикаляне на общоевропейските правила, алармират експертите. До проблема се стига заради липсата или отказа от контрол и формалните проверки, които се правят по документи:

"При така функциониращия модел той много лесно може да бъде пробит и вносът на отпадъци да бъде използван и за нерегламентиран внос. Да не говорим, че по принцип бизнесът с отпадъци много често се движи от така наречената "по-сенчеста икономика" и възможности за нередности има колкото искате", подчерта Илиян Илиев.

Несъответствието между съдържанието на контейнерите и заявеното в документацията е достатъчно условие, за да се върне цялата пратка. За да бъде установено, че внесеният отпадък не отговаря на законовите изисквания са необходими надеждни контролни органи, поясни Недка Инджова:

"Когато на Митница се спре камион, за който има съмнения, че става въпрос за незаконен превоз на отпадъци, от Агенция "Митници" трябва да извикат представител на съответното РИОСВ (Регионална инспекция по околната среда и водите- бел. на ред.), което да констатира фактите, защото РИОСВ и МОСВ (Министерство на околната среда и водите- бел. на редактора) са компетентните органи по отношение на трансграничния превоз на отпадъци. И последната дума има служител на РИОСВ", изтъкна Недка Инджова.

Забраната за вноса на отпадъци бе повдигнат още в началото на годината, а за временен мораториум заговори и министър-председателят Бойко Борисов.

Още тогава стана ясно, че забраната за внос на боклук от други европейски страни противоречи на принципа за свободно движение на стоки в Европейския съюз. В случая боклукът е суровина, която се оползотворява от българския бизнес. Проблемът е с контрола върху тази търговия в България, категорична е Любка Костова, експерт по екология:

Оказва се, че събраните в България отпадъци не само не са достатъчни за задоволяване на нуждите на предприятията, но и качеството им е ниско. Затова, за да получат качествено RDF гориво, заводите са принудени да го внасят:

В България действа законова забрана да се внасят количества, надвишаващи 50% от годишния капацитет на инсталацията, в която ще бъдат използвани:

Международният експерт по околна среда Мария Кръстева изрази своите съмнения, че на много места в страната се складират отпадъци, внесени отвън за оползотворяване. Европейският регламент задължава всяка държава да разработи собствена система, контролираща движението на отпадъците на нейна територия:

"Наказателната и правораздавателна система да работи, а не безнаказано да се случват неща, които са в ущърб на здравето на българските граждани и околната среда", подчерта Мария Кръстева.

Владислав Панев, столичен общински съветник от „Демократична България“ и съпредседател на Зелените, предлага и друга ефективна мярка. На практика България стимулира вноса на отпадъци за изгаряне, защото произведената от това електроенергия се изкупува на завишени цени, а печалбата става значителна, защото централите получават допълнителни доходи и от приемането на самия боклук.

Пазарът би могъл да се регулира с премахване на преференциалните цени и засилването на контрола, категоричен е Панев:

"Държавата толерира ТЕЦ-овете на въглища като им позволява да реализират надпазарни печалби от дейността си. От това държавата губи десетки милиони, тъй като това в крайна сметка пречи на нормалната конкуренция, пречи на трансформацията на енергийния отрасъл. Това трябва да бъде премахнато като възможност, те да получават пазарни цени в крайна сметка, да не получават допълнителни премии за това, че произвеждат хем пара, хем електроенергия", подчерта Панев.

Репортажа можете да чуете от звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Две години по-късно: Какво се случва в районите, засегнати от опустошителния трус в Турция

"Ситуацията беше страшна, апокалиптична. Атмосфера на смърт се усещаше навсякъде". Това са спомените на Нора Чолакова, кореспондент на БТА в Турция, след като  на 6 февруари 2023 г. южната ни съседка беше поразена от трус с магнитуд 7,7 по Рихтер.  Бедствието е едно от най-опустошителите земетресения в историята на Турция – загиналите са над 53..

публикувано на 06.02.25 в 07:40

Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на дървета в центъра на града

Община Поморие оттегли предложението си за подмяна на 63 стари дървета в центъра на града с нови. Седмица след първата среща с жителите на Поморие, на която беше представена идеята, заради създалото се напрежение Общината организира втора среща. Снощи, в новото читалище на града, кметът Иван Алексиев предложи един демократичен подход за..

публикувано на 06.02.25 в 06:45

Логопед: Електронно устройство преди 4 години - не! Пораженията са големи

Родителите да не дават електронни устройства на децата си преди да навършат 4 години и да имат поне 1000 думи в речника си. Това апелира логопедът Ива Александрова, специалист по ранно детско развитие. " Стават все повече децата, които не могат да се хранят самостоятелно на 3-4 години, не могат да дъвчат, не могат да говорят, не могат да..

публикувано на 05.02.25 в 11:46

Внос на дървесина? Алармират за криза в горския сектор

Какво се случва в горския сектор и защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? За криза в горския сектор и пазара на дървесина алармират за пореден път дърводобивни и дървопреработвателни фирми от Югозапада. Те изпратиха писмо до премиера и министъра на земеделието и храните, в което настояват за спешна..

публикувано на 05.02.25 в 09:20

Страх на Санторини: Чакат по-силен трус, не изключват цунами

"Имах намерение да се евакуирам, но не можах да намеря билети. Днес няма фериботи, защото времето е много лошо – 7-8 бала вълнение. Положението е много сложно. Хората са много стресирани, уплашени . От 03.00 часа съм в колата, няма спане", разказа сънародникът ни Иван Димитров, който все още се намира на Санторини. В предаването "Преди..

публикувано на 05.02.25 в 08:59

Проф. Янко Герджиков: Трусовете са плитки, България е далече от Санторини

България е много далече от Санторини и за нас не е сеизмичен източник. Не е дълбок източник, какъвто е Вранча. Тук става дума за дълбочина на 10 км. и трусовете имат локално влияние. Дълбоките от типа Вранча, Хималаите, около Япония и Чили - те могат да причинят явления в широк диапазон. В Санторини са плитки събития.  Това коментира..

публикувано на 04.02.25 в 14:07

Основна част от раковите заболявания не се дължат на наследствени фактори. Важен е скринингът!

Диагностицираме все по-млади жени с рак на гърдата в късен стадий . Това съобщи в подкаста на БНР "В центъра на системата" д-р Ваня Митова , началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология "Проф. Иван Черноземски". Цялото интервю на Гергана Хрисчева с д-р Ваня Митова може да чуете в подкаста на..

публикувано на 04.02.25 в 11:04