Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спазва ли се законът при вноса и изгарянето на отпадъци

Снимка: БГНЕС

Обществената нетърпимост към нерегламентираното третиране на отпадъци все повече нараства. Налице ли са гаранции от страна на отговорните институции, че отпадъците се обработват по безопасен начин и не се изхвърлят в депата, вместо да се рециклират? И как може да бъде преодолян дефицитът на информация, която се съхранява в регистри, които на този етап не са публични?

Трансграничното движение на отпадъците от месеци наред присъства в криминалната хроника на новините, а заради общественото недоволство с действия се включиха полиция и прокуратура.

Отговорните институции не признават, че прилаганият контрол е неефективен.

"Съществуващите системи за третиране на отпадъци у нас са неустойчиви и не съответстват на добрите практики в другите европейски страни, макар че непрекъснато се повтаря от управляващите, че нашето законодателство е хармонизирано с европейското, но прилагането му за съжаление изобщо не е такова. Няма ефективен контрол, а защо няма такъв, на този въпрос отговор трябва да дава съответният министър на околната среда", каза експертът по екология Любка Костова.

Логиката на бизнеса е с възможно най-малко инвестиции да изкара максимална печалба, коментира председателят на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие Илиян Илиев.

„Много често е по-добре да използваш някоя държава, където законодателството е по-слабо, има повече сигнали, че определени позиции по-лесно могат да се корумпират и по-лесно да дадат разрешение", изтъкна Илиев.

Според Илиев именно съмненията за вредните вещества, изхвърляни в атмосферата при изгарянето на боклука, превръщат темата за вноса на отпадъците в една от най-пазените тайни в държавата.

"Когато ние изгаряме отпадъците, ние всъщност създаваме едни от най-вредните продукти с токсично влияние върху хората, върху тяхното здраве", изтъкна Илиев. 

Изгарянето на отпадъци в Европейският съюз е строго регламентирано, отбелязва експертът по управление на отпадъците Недка Инджова:

"Проблемът идва, когато отпадъците се изгарят в инсталации, които не са пригодени, например ТЕЦ-ове за въглища, ако няма нужните филтри не би трябвало такава инсталация да бъде пусната с одобрено комплексно разрешително". 

В момента право да използват т.нар. RDF гориво имат 4 предприятия - три циментови завода и ТЕЦ-Сливен. Комплексните разрешителни се издават от екоминистерството и това е институцията, която следи за тяхното спазване. Според министър Емил Димитров те имат филтри, които задържат всички вредни вещества, отделящи се при горенето.

Междувременно изгарянето на отпадъци, както и движението им в рамките на ЕС е съвсем законна и обичайна дейност. Налице са обаче възможности за заобикаляне на общоевропейските правила, алармират експертите. До проблема се стига заради липсата или отказа от контрол и формалните проверки, които се правят по документи:

"При така функциониращия модел той много лесно може да бъде пробит и вносът на отпадъци да бъде използван и за нерегламентиран внос. Да не говорим, че по принцип бизнесът с отпадъци много често се движи от така наречената "по-сенчеста икономика" и възможности за нередности има колкото искате", подчерта Илиян Илиев.

Несъответствието между съдържанието на контейнерите и заявеното в документацията е достатъчно условие, за да се върне цялата пратка. За да бъде установено, че внесеният отпадък не отговаря на законовите изисквания са необходими надеждни контролни органи, поясни Недка Инджова:

"Когато на Митница се спре камион, за който има съмнения, че става въпрос за незаконен превоз на отпадъци, от Агенция "Митници" трябва да извикат представител на съответното РИОСВ (Регионална инспекция по околната среда и водите- бел. на ред.), което да констатира фактите, защото РИОСВ и МОСВ (Министерство на околната среда и водите- бел. на редактора) са компетентните органи по отношение на трансграничния превоз на отпадъци. И последната дума има служител на РИОСВ", изтъкна Недка Инджова.

Забраната за вноса на отпадъци бе повдигнат още в началото на годината, а за временен мораториум заговори и министър-председателят Бойко Борисов.

Още тогава стана ясно, че забраната за внос на боклук от други европейски страни противоречи на принципа за свободно движение на стоки в Европейския съюз. В случая боклукът е суровина, която се оползотворява от българския бизнес. Проблемът е с контрола върху тази търговия в България, категорична е Любка Костова, експерт по екология:

Оказва се, че събраните в България отпадъци не само не са достатъчни за задоволяване на нуждите на предприятията, но и качеството им е ниско. Затова, за да получат качествено RDF гориво, заводите са принудени да го внасят:

В България действа законова забрана да се внасят количества, надвишаващи 50% от годишния капацитет на инсталацията, в която ще бъдат използвани:

Международният експерт по околна среда Мария Кръстева изрази своите съмнения, че на много места в страната се складират отпадъци, внесени отвън за оползотворяване. Европейският регламент задължава всяка държава да разработи собствена система, контролираща движението на отпадъците на нейна територия:

"Наказателната и правораздавателна система да работи, а не безнаказано да се случват неща, които са в ущърб на здравето на българските граждани и околната среда", подчерта Мария Кръстева.

Владислав Панев, столичен общински съветник от „Демократична България“ и съпредседател на Зелените, предлага и друга ефективна мярка. На практика България стимулира вноса на отпадъци за изгаряне, защото произведената от това електроенергия се изкупува на завишени цени, а печалбата става значителна, защото централите получават допълнителни доходи и от приемането на самия боклук.

Пазарът би могъл да се регулира с премахване на преференциалните цени и засилването на контрола, категоричен е Панев:

"Държавата толерира ТЕЦ-овете на въглища като им позволява да реализират надпазарни печалби от дейността си. От това държавата губи десетки милиони, тъй като това в крайна сметка пречи на нормалната конкуренция, пречи на трансформацията на енергийния отрасъл. Това трябва да бъде премахнато като възможност, те да получават пазарни цени в крайна сметка, да не получават допълнителни премии за това, че произвеждат хем пара, хем електроенергия", подчерта Панев.

Репортажа можете да чуете от звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Олег Петров: Изкуственият интелект е инструмент за разработчиците, а не заплаха за работата им

Изкуственият интелект е инструмент за разработчиците, а не заплаха за работата им, но трябва адаптиране. На бъдещите програмисти или "джуниъри" са им нужни повече от т.нар. меки умения.   Този съвет даде пред БНР Олег Петров, софтуерен разработчик. Последното проучване на Българската конфедерация по заетостта отчете, че след вълната от..

публикувано на 29.10.25 в 11:22

Защо сдружения в земеделието се смятат за дискриминирани в достъпа до финансов ресурс?

Българската аграрна камара възрази остро срещу проект на земеделското министерство, който поставя в неравностойно положение фирмите и организациите в сектора и достъпа им до финансиране по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. На практика с предстоящия прием по инвестиционните мерки групите на производителите..

публикувано на 29.10.25 в 10:55
Първан Симеонов

Първан Симеонов: Общественото напрежение е във фазата "трудно контролирани рискове"

В България има политически дейци и актьори, които предлагат само промяна, част от тях са радикално настроени. Има и такива, които само предлагат стабилност. Търсенето, по моему, е по-скоро за някой, който може да съчетава промяна и стабилност – промяна, но да не излиза от системния път. Това каза в интервю пред БНР Първан Симеонов от Агенция..

публикувано на 28.10.25 в 14:06
Протест на младите лекари, 15 октомври 2025 г. Орлов мост, София

Василена Киара Димитрова: Много ни озадачава поведението на коалицията

"Ще присъстваме на заседанието като гости и очакваме да се случи нещо най-накрая. Миналата комисия беше шокираща за нас , тъй като дефинитивно отхвърли законопроектите, за които 6 месеца говорим." Това заяви пред БНР Василена Киара Димитрова, студент в четвърти курс в Медицинския университет в София, преди извънредното заседание на..

публикувано на 28.10.25 в 07:39

Съдебна сага за територии в НП "Централен Балкан": Частни собственици настояват за корекции

"Вече 25 години от Национален парк "Централен Балкан" не могат да определят кои са площите, които влизат в територията на парка и на община Карлово" .  Това разказа пред БНР Тодор Диклев, животновъд от Калофер.  "От шест години водим дела за частни имоти, за които имаме документ. Но те казват: "Наши са, ние ги управляваме". Шест години..

публикувано на 28.10.25 в 07:30

Какъв е смисълът от обществените медии в свят на кризи и фалшиви новини?

На кого вярваме в извънредна ситуация? Къде търсим информация в случай на природни бедствия, конфликти и епидемии? Обществените медии продължават да са сред най-доверените източници на информация именно в такива случаи. Ще оцелеят ли обаче обществените радиа и телевизии в света на  социалните мрежи, изкуствения интелект и нарастващ..

публикувано на 27.10.25 в 14:30

Парно няма, няма и формула за изчисляване на сметките

" Най-вероятно 3 поредни дни със средно денонощна температура под 12 градуса вече е имало. Може би им липсва дългосрочната прогноза за застудяване ".  Това каза пред БНР председателят на Асоциацията на топлофикациите Кремен Георгиев относно все още липсващото парно в София. "Нямам информация защо и кога "Топлофикация София" ще пусне парното...

публикувано на 27.10.25 в 08:35