Дивото сърце на кошмара: Дейвид Линч и неговият "Кът за мечти"

Думите са на Дейвид Линч. Наблюдението му стои в центъра на всичко, което е създал. Това и още много неща можете да прочетете в наскоро излязлата книга със заглавие "Кът за мечти" и автори самият Дейвид Линч и журналистката Кристин Маккена.

Едва ли е нужно представяне на големия американски режисьор, създал "Туин Пийкс", "Мълхоланд драйв", "Синьо кадифе", "Диво сърце" и много други.

За лекотата, с която са описани житейските случки, и плътността на емоцията в сюрреалистичните му сюжети в "Изотопия" си говорим с Владимир Трифонов, редактор на изданието, кинокритик и кинопрограматор.

"Книгата откровено представя хрониката на живота на Линч. Както неговите филми, които ще останат в историята на киното, така и всичките му странности. Развитието му като художник въобще като артист със свободен дух. Това ми беше много интересно, докато работих по книгата", разказва ни Владо.

Житието на Линч е описано хронологично. "Кът за мечти" е отчасти мемоари, отчасти биография, съчетаваща коментарите на Линч за най-важните събития в живота му и свидетелства на над 90 от най-близките му приятели, роднини, актьори, агенти, музиканти и съмишленици, дадени в интервюта пред съавторката Кристин Маккена. Точно тя събира свидетелствата.

Двамата с Линч се редуват - първо тя пише една глава, после той.

Владо Трифонов определя тази структура като "своеобразен спор между Кристин и Дейвид", който опровергава някои от интервюираните. "По този начин чрез двете гледни точки се разкриват много интересни подтекстове от случилото се в творческото развитие на Дейвид Линч", казва още кинокритикът.

Кристин Маккена играе сложна роля в "Кът за мечти" - хем трябва да е обективна и да действа чисто журналистически, хем си признава, че познава Линч от доста години и той ѝ е станал приятел. Първият ѝ досег с Дейвид Линч е през 1979 г., когато му взима интервю.

Тук Владо се съгласява с нас, че субективността е неизбежна: "Винаги, когато си автор, си субективен. Дори долавям критика на Кристин Маккена към Дейвид Линч заради отношенията му с жените, към многобройните му съпруги и за начина, по който прекъсва връзката си с последната от тях".

Несъмнено любопитен момент в житейския път на американския режисьор е, че преди да се открехне за киното, той има "период на живопис". Художнически ли е художественият кинопохват на Линч?

Владимир Трифонов: "Макар и някои от филмите му наглед да нямат нищо общо, всички имат строга визуална концепция и са много въздействащи, което го прави един от малкото режисьори визионери в световното кино. Друг е въпросът, че той си има своите причини да спре да прави кино за голям екран. Читателите ще разберат защо, когато прочетат "Кът за мечти"." 

При повечето големи творци трудните житейски епизоди са горивото за създаване на изкуство. Върху горчилката на мъчния живот израстват цветя. Невинаги обаче гадостите провокират гениално изливане на талант и идеи. Линч има добро и здраво семейство, хармонично, спокойно. Дори прекалено за него. Семейната идилия се преобразува в лентите му в атмосферичен ужас, безпокойство и болна перверзност на мизансцена.

Чудим се в "Изотопия" и питаме Владо Трифонов - тази ли липса на странности у дома поражда у Дейвид Линч стремеж, болезнен порив, крясък на желание за създаване на сюрреалистични телесни сюжети?

Питаме и получаваме отговор: "Категорично. С изявите си като всестранен творец Линч се разкрива като свободен дух".

"Той успява да пребори системата", продължава Владо и допълва: "Линч прави абсолютно различни филми в системата на американското кино. Те не са продуцирани от големи компании, а са олицетворение на американското независимо кино. Филмите му са толкова различни и радикални, че днес е напълно немислимо да се появи филм като "Диво сърце"."

Дейвид Линч не прави само филми, а е автор и на музикални клипове. Работи с артисти като Nine Inch Nails, Moby, прави и рекламата за албума на Майкъл Джексън - Dangerous.
За опасно не знам, но ви обещаваме да стане красиво, фатално и убийствено в "Изотопия". Засягаме темата за женските образи във филмите на Дейвид Линч. От невинно прекрасната Лора Дърн в "Синьо кадифе", перверзно трагичната певица Дороти Валънс в същия филм, изиграна от Изабела Роселини, до Наоми Уотс в "Мълхоланд драйв". Доста ярки са и женските образи в "Туин Пийкс".

Владимир Трифонов: "Може би никой друг американски режисьор не си позволява да навлиза така дълбоко в психологията на женските персонажи, включително и в техните сексуални обсесии".

Обсебени от всичкия хаос, странност и насилие, има място и за оптимистична нотка, която събужда подредеността. Звучи някак успокоително. Да, има лошотия, но тя ни дава само черния фон, върху който изпъкват светлите тонове.

Владимир Трифонов нарича това "намигване": "Винаги има закодирано послание от Дейвид Линч, че всичко това, в крайна сметка, е художествена измислица. Да, той бърка дълбоко в страховете на зрителите, в психиката на своите герои, но винаги има едно намигване, което ни казва: "Не взимайте нещата толкова насериозно"." 

Точно това казва превърналият се в класика финал на лентата "Диво сърце".

Още светли моменти от "Кът на мечти" чуйте в звуковия файл.