След плажа, утре и площад "Народно събрание" може да стане частна собственост

публикувано на 08.07.20 в 11:17

Стефан Попов

Снимка: БГНЕС

Интервю на Ирина Недева със Стефан Попов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Вчера Христо Иванов с една лодка отива на плажа и с това невинно действие показва пред цялата страна какво всъщност става зад завесата. Тя, ако се смъкне, ще се разкрият десетки, стотици случаи в цялата история на България в последните 25-30 години. Плажната ивица няма как да е частна собственост, тъй като конституционно тези зони са публична, тоест ничия собственост, публични пространства. Колкото е собственост площадът пред Народното събрание на някого, толкова е собственост и плажът. Ако ние допуснем, че този плаж или който и да е плаж да стане частна собственост, ние допускаме мълчаливо, че утре и площад „Народно събрание“ може да стане частна собственост.“ Този коментар направи в предаването "Хоризонт до обед" Стефан Попов, изпълнителен директор на Института за публични политики „Риск Монитор“, професор по политическа философия и преподавател в Нов български университет. Попов е автор на новоизлязлата книга „Животът на кухите фрази – Критика на политическите метафори“.

Фрази като „война срещу терора“, „ организирана престъпност“, „антикорупция“ и „популизъм“, които чуваме непрекъснато, живеят собствен живот под своите метафорични знамена. Смисълът и апелът на тази книга е будният гражданин да бъде критичен, нащрек и да си задава въпроса дали съответната фраза, която влиза в политическото говорене, съдържа нещо рационално и изпълнимо или е куха, посочи Попов пред "Хоризонт".

„Война срещу терора" е образцова безсмислица. Такава метафора, ако се употреби свободно, прилича много на метафори като „война срещу дрогата“, „война срещу престъпността“, сега можем да кажем „война срещу вируса“. Американците след 11 септември се опитват да я буквализират и тук е голямата опасност при този тип безсмислени фрази, които преминават от едно общо, метафорично или манифестно обръщение в политиката към буквално приложение в политическа практика“, коментира Стефан Попов.

"Етнически модел" например е фраза, лишена от смисъл, изтъкна още Стефан Попов. „Етническото не се моделира, освен ако не предприемете примерно Холокост, някаква драстична мярка. Етническо моделиране под формата на прочистване имаше в Югославия. Но иначе "етнически модел" като фраза, която се употребяваше, лансирано от ДПС, е една кръгла безсмислица. Етносът като етнос не е политическо битие, той е напълно деполитизиран и е предмет на някаква антропология. В този смисъл въвеждането му в политическата практика като един вид – "успокойте се, ние сме гаранти, ДПС, на политическия модел, гаранти на мира в България", е една манипулация.“

В първите си 15 години ДПС е като застраховател с политически капитал, а в следващите години е чиста бизнес корпорация и вече нищо етническо няма в нея, освен че набира гласовете си от етнически райони, допълни Стефан Попов.

Протообразът на „организирана престъпност“ е бандитизмът, който в съвременен вариант е изобразен много добре във филма на Копола "Кръстникът", а в по-старите варианти е свързан с пиратството, с банди от типа на Робин Худ, каквито има и у нас в края на 19 и началото на 20 век, отбеляза Стефан Попов. В съвременните форми при организираната престъпност имаме срастване на политика, бизнес и някакви престъпни действия, които текат главно през държавни институции.

„Тоест тук трябва да се говори за съвсем друг вид феномен, свързан със срастването на политика и престъпност. Няма нищо общо с организираната престъпност, както българският Наказателен кодекс я схваща, като група.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.