Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Балотажът на президентските избори в Полша - несъгласие срещу традиционализъм

Снимка: ЕПА/БГНЕС

След продължителна политическа сага насред епидемия поляците финално ще изберат следващия си президент утре

До балотажа достигнаха сегашният държавен глава Анджей Дуда, подкрепен от управляващите консерватори, и кметът на Варшава Рафал Тшасковски - кандидатът, който влезе в надпреварата заради превратностите на коронавируса, но в крайна сметка ще обедини зад себе си почти цялото недоволство от държавническия модел на "Право и справедливост" и Ярослав Качински, който е фактическият лидер на Полша.

Основата на избора е добре позната. Зад Дуда стои твърдият електорат на "Право и справедливост".  

"Преди хората нямаха толкова пари, колкото днес. Програмата за детски надбавки 500+ помогна много. Имаме и 13-а пенсия. Пенсионерите в провинцията получаваме 900 злоти, какво можеш да направиш с тях? Затова всякакви добавки имат значение". Това казва пред Франс прес привърженик на президента в Годжишув, село в Югоизточна Полша. 

По време на мандата си Анджей Дуда обиколи много подобни места в страната, които получиха рядък жест на политическо внимание. Президентският му подпис стана гарант за социалните програми на правителството, насочени към местата, подминати от числовия икономически растеж. А социалната промяна има и ценностни измерения, както става ясно от думите на по-млад жител на Годжишув: 

"С пет деца взимаме 2500 злоти месечно. Това е все едно жена ми има работа, но вместо това тя може да се грижи за семейството".

Семейството, църквата, националната идентичност са отличителните политически белези на Дуда и "Право и справедливост" в по-общ план. Или по думите на самия президент:

астоявам за политика на изграждане на Полша, развитие на Полша, грижа за всичко, което е полско, да бъде продължено. За да продължим да назоваваме нашите герои наши герои и предателите наши предатели, да не се страхуваме да казваме нещата с истинските им имена".

През 2020 година обаче такава реторика води до разделение. 

"Благодарение на социалните програми хората имат пари, което е добре за собствениците на ресторанти. Но имаме и начин, по който се гледа на света, по-точно начин, по който сегашното правителство настройва обществото срещу малцинствата, които са диксриминирани", казва собственик на ресторант, привърженик на другия кандидат в балотажа - кмета на Варшава Рафал Тшасковски, говорейки от Виланов - един от проспериращите квартали на столицата. 

Тшасковски е кандидатът на несъгласието, най-вече спрямо авторитаризма и традиционализма на "Право и справедливост". Затова и самият Тшасковски призовава:

"Нужен ни е силен, независим президент, който ще следи всеки ход на правителството. Затова ни е нужна промяна".

По същество президентските избори в Полша са поредният референдум за управлението на "Право и справедливост". Партията на Качински спечели тези през 2019 година - първо евровота, а впоследствие нов мандат за собствено правителство. Изгуби обаче мнозинство в горната камара на парламента, а оттам президентският пост стана ключов поради липсата на парламентарен актив, който да отхвърля евентуално вето върху спорните реформи на партията в сфери като правосъдието.

Резултатът на Анджей Дуда на първия тур не беше неочакван - 43 процента. Не е изненада и най-силният му противник. Кметът на Варшава беше издигнат от либералната опозиция, след като титулярът им Малгожата Блонска се отказа през май. Рафал Тшасковски получи 30 процента одобрение на първи тур и логичният въпрос е каква част от гласоподавателите на другите противници на Дуда ще го подкрепят в неделя.

Социологически проучвания показаха, че Тшасковски може да разчита на повечето привърженици на третия в надпреварата - антисистемния кандидат Шимон Холовня, който получи 13 процента. Пo-спорна е ситуацията с избирателите на Кшищоф Босак - кандидатът на коалицията "Конфедерация". Ролята на този електорат накара политическите анализатори да кажат, че "крайнодесните ще решат изборите в Полша". 

Какви хора гласуват за "Конфедерация", уточнява полският социолог Ян Сова:

"Тази партия представлява две различни групи - имаш пазарни фундаменталисти - либертарианци, противопоставящи се на всякаква държавна намеса в икономиката, неолиберали, ако ползваме друга терминология. Другите са крайните националисти, граничещи с фашисти и дори прекрачващи тази граница, идентичностни националисти. Либертарианската група ще гласува за Тшасковски, защото те гласуват по икономически подбуди. Това е около 1/3 от електората на "Конфедерация". По-голямата група са консервативните, които най-вероятно ще гласуват за Дуда по националистически причини... Тази група е много важна и затова либералният центрист Тшасковски каза, че би отишъл на националистическия марш за Деня на независимостта през ноември. И той иска гласоподавателите на "Конфедерация", като вече обяви, че защитава пазарното начало в икономиката. Това е от малкото групи, които могат да бъдат пренасочени".

Полша е ясно разделена по въпроса за гей правата, като в рамките на президентската кампания Анджей Дуда ясно се постави на традиционалистката страна, сравни съвременната толерантност с комунизма и поиска с промяна в конституцията да се забранят еднополови граждански съюзи и осиновяване от страна на такива двойки. Като кмет на Варшава Тшасковски посети Прайда, но тази седмица и той е срещу осиновяването. Целта са между 6 и 8 процента колебаещи се гласоподаватели. Според Ян Сова всичко може да се окаже въпрос на късмет: 

ато се има предвид, че резултатите на двамата кандидати са много близки в социологическите прогнози, голям фактор може да се окаже късмета. Тшасковски зависи много от гласовете на младите хора и да кажем на младите професионалисти. Ако времето е хубаво, много от тях могат да решат да се насладят на слънчев уикенд в провинцията и така да го лишат от хиляди, а може би и десетки хиляди гласове. От друга страна Анджей Дуда разчита на по-възрастните гласоподаватели, тези в малките провинциални градове. Ако пък поради някаква причина те не се появят пред урните, той може да загуби. Така че го има факторът късмет". 

Анджей Дуда, снимка: ЕПА/БГНЕС
Логично е да се запитаме каква е ролята на безпрецедентната ситуация с коронавируса. Като представител на силна и решителна власт рейтингът на Дуда най-напред бе сериозно издут от епидемията - до степен, в която, ако нямаше отлагане на вота през май, то президентът сигурно щеше да спечели на първи тур. В името на това Ярослав Качински дори се опита да организира избори изцяло по пощата, не успя и вместо това предизвика разрив в управляващата коалиция. Тогава властта възприе и сегашната си тактика - игнориране на пандемията и връщане към основните консервативни и социални послания.

"В момента хората може би смятат, че от цялото нещо няма негативни последствия и правителството се е справило. А пък премиерът излиза по телевизията и казва - не се притеснявайте за коронавируса, идете и гласувайте. Повечето ограничения бяха вдигнати, правят се сватби, други масови събития. Максимално симулираха нормалност и не мисля, че на този етап коронавирусът ще повлияе на резултатите", каза за "Хоризонт" Ян Сова, според когото властта ще си има проблеми едва след няколко месеца, когато реалният икономически ефект от коронавируса евентуално затрудни социалните плащания. 

Президентският вот обаче е в неделя и твърдият електорат на "Право и справедливост" е зад Дуда - църковен и семеен човек. Съперникът му трябва да стопява разлика. Тук роля може да има и медийното разделение в Полша. Пряк дебат между двамата нямаше, тъй като Дуда не пожела да участва в такъв, организиран от частни медии, а Тшасковски - в този на проправителствената държавна телевизия. Мнението на Ян Сова: 

"Не се изненадах, че Дуда не се съгласи да участва в организирания от частните медии дебат. Той можеше да спечели малко, но да изгуби много. Изненада ме обаче, че Тшасковски реши да не отиде в държавната телевизия, контролирана от правителството. Естествено, той нямаше да е там при равни начала. Дуда щеше да знае въпросите предварително, вероятно щеше да има провокации. От друга страна, Тшасковски се представя като голям интелектуалец, полиглот, с голям политически опит - ако си толкова умен, то ще спечелиш, дори да нямаш предимство. Най-малкото ще покажеш, че участваш в нагласено състезание, но си там, защото е нужен дебат. Смятам, че решението на Тшасковски да не отиде в държавната телевизия беше грешка и може да се окаже фактор в балотажа".

В рамките на този материал изказваме внимателна прогноза за по-вероятна победа на Анджей Дуда. Както вече казахме обаче, наглед всичко е възможно

Какво ще се случи с управлението на "Право и справедливост", ако след неделя президентът се смени? Едно от честите предположения е път към нови парламентарни избори. Тук се намесва и въпросът за отложения ефект от коронавируса. 

"Ако веднага се насочат към избори, което е възможно, имат много малки шансове за собствено мнозинство в Сейма или в Сената. В самата управляваща коалиция има неразбирателства, защото там не са само "Право и справедливост", а и още две по-малки партии, една от които се бунтува. Президентска победа пък ще мобилизира опозиционните гласоподаватели за евентуални предсрочни парламентарни избори. Така че нови избори не са добро решение и в нормални обстоятелства те биха го избегнали... Имаме обаче и проблемът с епидемията и когато причинените от нея проблеми се задълбочат, това ще е много трудно за правителството. Докато няма икономически проблеми и хората печелят пари, групата на твърди противници на правителството ще е по-малка. Ако обаче се появят икономически проблеми, породеното от тях недоволство ще е трудно за овладяване".

И в този смисъл, според Ян Сова, победа на Анджей Дуда не е задължителен повод за празненство в правителствения лагер.

"Победа на Дуда може да означава трудности за правителството в дългосрочен план, защото всички негативни последици от пандемията ще са за тях. Един опозиционен президент в лицето на Тшасковски със сигурност ще блокира много от законите им и после в предизборна обстановка ще кажат - искахме да направим много за Полша, но президентът не ни позволи, вината е на опозицията. Ако правителството и президентът са техни, то властта е в техни ръце и само те могат да бъдат обвинявани за последствията от тази криза".

Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл. 

Рафал Тшасковски, снимка: ЕПА/БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Испанският министър на труда и втори вицепремиер Йоланда Диас присъства на пресконференция след заседанието на кабинета в Мадрид, Испания, 4 февруари 2025 г

Испанското правителство одобри законопроект за намаляване на работната седмица

Испанското правителство одобри законопроект за намаляване на работната седмица от досегашните 40 на 37,5 часа. Промяната трябва да бъде одобрена от парламента, където не е сигурно, че ще получи подкрепа. Вицепремиерът и лидер на крайнолявата партия "Сумар" Йоланда Диас направи нова стъпка към изпълняването на целта, заради която влезе в правителството..

публикувано на 04.02.25 в 22:28
Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет, в центъра, е посрещнат от войници от армията по време на посещение на границата между САЩ и Мексико в Сънланд Парк, 3 февруари 2025 г.

Мексико разполага 10-хиляден военен контингент за охрана по границата със САЩ

Властите в Мексико започнаха да съсредоточават 10 хиляди войници по границата със САЩ, преде АФП. Президентът Клаудия Шейнбаум разпореди изпращането на подкрепленията в изпълнение на ангажимента си пред Доналд Тръмп да засили мерките срещу нелегалния трафик на мигранти и фентанил. В замяна президентът на Съединените щати се съгласи да отложи с..

публикувано на 04.02.25 в 22:15
Египетски камиони с хуманитарна помощ се движат по пътя Салах Ал Дин в южната част на Ивицата Газа, 3 февруари 2025 г.

Над 50 т хуманитарна помощ за Газа, предоставена от Малтийския орден, ще тръгне от Кипър

Над 50 тона хуманитарна помощ за Газа сe намират на пристанището в кипърския град Лимасол и се подготвят за изпращане към израелското пристанище Ашдод, съобщиха от външното министерство в Никозия. Досега по морския хуманитарен коридор от Кипър за палестинския анклав са преминали близо 24 000 тона стоки от първа необходимост. Хуманитарната помощ от 101..

публикувано на 04.02.25 в 22:01

След Хърватия и у нас: Призив за бойкот заради високите цени в хранителните вериги

За бойкот срещу високите цени в хранителните вериги по примера на хърватите на 13 февруари се обявиха от Федерацията на потребителите в България, движението "Системата ни убива" и Обединените пенсионерски съюзи. Отправен беше и призив към правителството да одобри списък от 70 основни хранителни продукта, на чиито цени да бъде поставен "таван". В..

публикувано на 04.02.25 в 21:45
Председател на Християндемократическия съюз (ХДС) Фридрих Мерц.

Три седмици преди парламентарния вот в Германия: Подкрепата за блока ХДС/ХСС отбелязва лек спад

Подкрепата на германските избиратели за консервативния блок ХДС/ХСС отбелязва лек спад три седмици преди предсрочните парламентарни избори на 23 февруари. Социолозите отдават това на действията на кандидата за канцлер Фридрих Мерц, който миналата седмица използва подкрепата на крайната десница при гласувания в Бундестага за втвърдяване на миграционната..

публикувано на 04.02.25 в 21:36
Володимир Зеленски

Зеленски към Тръмп за залежите на редки метали: Открити сме за разработването им с нашите партньори

Украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че екипът му вече е в контакт на специалния пратеник на Вашингтон за Украйна Кийт Келог и съветника по националната сигурност Майкъл Уолц и че има "работни дати" за посещение на американска делегация, предаде Ройтерс. Коментирайки интереса на американския президент Доналд Тръмп към украинските редки..

публикувано на 04.02.25 в 21:17

МВнР: Българите, които остават в зоната около Санторини, да се свържат с посолството в Атина

Министерството на външните работи призова българските граждани на Цикладските острови, които са взели решение да не напускат земетръсната зона, да се свържат с посолството ни в Атина и да предоставят свои данни за контакт в случай на необходимост. Хиляди жители на Санторини и близките острови се евакуираха през последните дни с кораби и самолети,..

публикувано на 04.02.25 в 20:58