Сред поле от слънчогледи в тъмнината - астрофотографът Михаил Минков

Има и прозаична причина да излиза на лов за кадри все нощем: просто няма друго свободно време, което да посвети на снимането – например на изгреви или залези. Динамиката на семейния човек му оставя един–единствен творчески прозорец: нощта.

Астрофотографията е капризна любов за всеки, който е влюбен в обектива. Свързана е с много планиране и не е просто „да отидеш някъде, да извадиш апарата и да снимаш“, признава Михаил.

„Трябва да имаш чисто небе. Може да имаш някой облак за акцент, но трябва да е чисто. Трябва да си далече от големи градове със светлинно замърсяване, да имаш интересна композиция - Млечният път си е Млечен път, той не се променя. Персоналното отношение е това, което ще покажеш в предния план, някаква история да разкажеш.“

Когато идеята се появи, докато си работи нещо друго, Михаил понякога я записва, друг път я рисува. „И после сравнително бързо я осъществявам.“

Като си сам сред полето, на плажа, където и да е, сред злободневните битови мисли се прокрадват и по-философски, казва астрофотографът в предаването "Изотопия". 

„Няма как като погледнеш този купол, звезден, да не се почувстваш мъничък и някак си да се смириш. Обръщане вътре към теб, към тоя покой, който ние имаме, към тая тишина. Всеки от нас я има, въпросът е, че не можем да я усетим, защото ежедневието ни бомбардира с всякакви стимуланти.“

Михаил Минков не познава толкова добре звездите, които заснема. Наясно е, че познанията му по астрономия не са така детайлни, както му се иска, но се опитва да наваксва.

„Аз обичам да има нещо на земята. Ние, хората, виждаме тази красота и я пречупваме през нас, затова човешкият елемент за мен е много важен, да го има, да има някаква история и да е по-художествено“, описва още детайли от хобито си Михаил.

До момента той е снимал само в България. Повечето му творби са правени край морето. Вперил е поглед към далечни кътчета на планетата, където няма светлинно замърсяване. А "достатъчно тъмно" небе у нас има на места в Родопите, на Камен бряг, около Тюленово, към Трън...

„Много хора си мислят, че астрофотографията е Photo shop, защото много малко от тях са излизали наистина на тъмно – да застанеш под небето и да видиш къде е Млечният път, какво представлява това: че не е мляко за пиене и не е път да вървиш“, уточнява с усмивка Михаил Минков.

„Няма дигитална камера, която да не мине през някаква обработка. Но между това да извадиш потенциала на един кадър и това да направиш манипулация и да прибавяш неща, които не съществуват, има огромна разлика. Едното е фотография, другото е вече digital art.“

Камерата, която Михаил ползва, има някои корекции, но не променя съществено образа, който е пред очите му. А той търси именно това – да бъде максимално близо до естественото.

Когато бил малък, с баба му ходели в местност близо до Варна. „Всичко беше в едни барачки и много дивотия, нямаше никакво застрояване. И сме оставали да спим там, и съм гледал звездите и много ме е било страх от звездите. Това ми е разказвала тя. Явно има нещо останало оттогава. А с дъщеря ми (която участва в някои от снимачните му сесии - бел.. ред.), много бих искал това, което в момента правим с нея, да й създаде тази любов, някаква естетика към природата, към красотата. За мен лично природата е велик творец.“

Към любопитните и начинаещи астрофотографи Михаил отправя кратък съвет – да инвестират в себе си, не в скъпа техника.