Когато прагът на дома се превръща в стена

“По същество човешката природа е една и съща. Бях далеч от къщи и срещнах много приятни хора. Пътувах много из Пакистан, за което разказвам в книгата, както и в Индонезия. Това човешко доброжелателство не си е отишло. Да, има големи социални промени, например електронната комуникация, което означава, че можем да поддържаме връзка с хора на големи разстояния, разрастващата се урбанизация и социалните промени, за да се справим с това. Текат много дискусии за този тип промени. В съвременния свят, в който повечето хора живеят в градовете, повечето от нас са обградени от непознати хора".

За това как се пише книга за отношенията към непознатите хора и чужденците по време на пандемия, писателят разказва:

„Първата чернова беше написана миналото лято, преди да започне пандемията от Covid 19 в китайския град Ухан. Когато работих върху последната редакция, бях в София, затворен между стените на апартамента, осъзнавайки, че това е ситуация, която ще продължи известно време и това коренно ще трансформира обществото ни. Така че в последната редакция писах много за коронавируса, за нарасналия страх от непознатите хора, когато ги срещнем на улицата и за усещането за риск за здравето, когато човек се намира сред тълпа. Освен това прагът на дома се превръща в стена – не искаме хора да ни посещават, избягваме да каним приятели на вечеря, така че домовете ни стават по-самотни и изолирани".

В България писателят събира любопитни истории от съвременността и се потапя в българския фолклор, който дава много храна за размисъл по темата:

„Има доста истории, включени в книгата от България. Има истории за карантината. Има една чудесна история, която един приятел от Омуртаг ми разказа. Тя е за един човек, който посрещал гости – не искам да развалям историята, като я разкажа, но ще ви дам някаква идея за какво става въпрос – един човек от едно селце постоянно посрещал гости. Някои от гостите, когато си тръгвали, били изпращани от семейството, което им махало дружелюбно с ръка, други обаче били изпращани, като домакините ги налагали с голяма тояга. И  съселяните на този човек си задавали въпроса защо така различно са изпращани гостите. Тази история е всъщност приказка, която ми разказа Хасан Якуб Хасан. Така че включих подобни истории и фолклор."

Авторът на „Здравей, чужденецо“ посочва още, че в книгата се разказва за самотата в градовете и за това че живеем сред непознати хора в градовете, а селата остават обезлюдени и така самотата се настанява и в селските райони. В книгата са включени истории от селата край Видин.

"Проблемът при срещата с непознати хора е, че винаги съществува несигурност, никога не знаеш с кого си имаш работа и е съвсем естествено да се появи някаква степен на тревожност и неудобство, когато човек се срещне с непознатото. Не мисля, че е възможно да се спасим от това.

Но има много неща, които можем да направим, за да култивираме онова, което в книгата наричам филоксения – от гръцки, гостоприемство – или уважение и признателност към непознатите, към чужденците – за да се противопоставим на ксенофобията или страха от непознатите“, завършва авторът.

Книгата ще бъде издадена на английски, на немски и на корейски. Авторът се надява да бъде издадена и на български.