Има ли алтернатива управлението на Ердоган в Турция

През ноември миналата и през март тази година в Турция се появиха две нови партии, оглавявани от бившия вицепремиер и икономически министър Али Бабаджан и бившия премиер и външен министър Ахмет Давутоглу. За първи път политици от управляващата Партия на справедливостта и развитието на президента Реджеп Ердоган се отцепват от политическата му сила и създават собствени формации.

Политическата битка се пренесе и на академичния фронт и след продължила 9 месеца сага на 30 юни Ердоган издаде указ, с който университетът „Шехир“, считан за свързан с дейността на Давутоглу, беше закрит. Това очевидно е драстична промяна в отношението на президента, който дори държа основната реч при откриването на това учебно заведение преди 10 години.

Опозицията видяха в закриването на университета отмъщение и предупреждение срещу евентуални бъдещи отцепници от управляващата партия. Властите иначе аргументират действията си прагматично - „Шехир“ се закрива заради натрупани финансови задължения. А студентите бяха прехвърлени административно в държавния университет „Мармара“.

Повече за случая и за това какви са шансовете на новооснованите две партии в Турция ще научим от д-р Музафер Шенел - бивш директор на Центъра за изследвания на съвременна Турция в бившия вече университет „Шехир“.

Какви бяха причините за закриването на университета „Шехир“ според Вас?

На първо място, всички учени в него се радваха на пълна академична свобода. Сблъсъците на някои от тях с правителството започнаха след протестите в парка „Гези“ през лятото на 2013 година, както и по други въпроси, при които учените от университета заеха позиция в защита на академичната свобода, против нарушенията на правата на човека и връщането назад на демократичните реформи и против засилващите се анидемократични тенденции. Те бяха много критични по тези въпроси в социалните мрежи, телевизионни участия, публикации и конференции. Президентът Ердоган започна да оказва натиск върху администрацията тези учени да бъдат уволнени, но тя се противопостави.

Основаването на партия от страна на Ахмет Давутоглу беше конкретният повод за закриване на университета, но мисля, че основната причина беше именно критичната позиция на учените към властите.

Властите обаче се позоваха на затруднения на университета за плащане на дълговете му, включително и към „Халкбанк“…

Активите на университета бяха замразени от правителството през октомври 2019 година. Това беше незаконно, но те имаха възможността да го направят. В момента никой в Турция не говори за върховенство на закона. Всички юридически институции и процедури са поставени под политически натиск. Съдебната система не е независима. Тя и преди не е била напълно независима, но 2013-а започна постепенното отпадане на независимостта, и този процес вече достигна пика си.

Смятате ли, че това беше политически ход на президента Реджеп Ердоган, насочен срещу отцепниците Ахмет Давутоглу и Али Бабаджан, каквито множество коментари се появиха в опозиционните медии?

Въпреки че подкрепата за него намалява, президентът Ердоган, разбира се, има свои поддръжници. В момента те са около 35 процента. Със съюзниците му от Партията на националистическото действие имат общо 40 на сто подкрепа. Това е все още висок процент, отчитайки икономическите условия. Президентът Ердоган е част от група популистки лидери по света, които имат голяма популярност. Давутоглу и Бабаджан са „вътрешна алтернатива“, тъй като идват от същите идеологически корени.

Не мисля обаче, че големият съперник на президента Ердоган ще бъде Давутоглу. Али Бабаджан ще бъде. Това личи и от популярността му в интернет платформите. Бабаджан изглежда е по-харесван, тъй като Давутоглу има определен политически „багаж“, например във връзка със Сирия. От гледна точка на Ердоган обаче и двамата са заплаха, тъй като умерено-консервативните и градските консервативни хора може да гласуват за Бабаджан, а по-религиозно настроените хора - за Давутоглу.

За момента обаче изглежда, че подкрепата за формацията на Ахмет Давутоглу е около 2-3%, по-високи резултати се очакват за партията на Али Бабаджан, но избирателната бариера в Турция е 10 на сто.

Мисля, че ако и Давутоглу, и Бабаджан се опитат едновременно да се съревновават с Ердоган, ще се провалят. Един от двамата трябва да има водеща позиция. Мисля, че в тази роля Бабаджан ще влезе заради успехите му като министър на икономиката, заради дискурса му, поставящ акцент върху демокрацията, правата на човека, върховенството на закона, свободата на словото. Точно това са нещата, които търсят  хората , както беше в началото на този век - в първите години на Партията на справедливостта и развитието.

Бабаджан поставя по-голям акцент върху такъв тип реторика от Давутоглу. Затова хората гледат повече участията на Бабаджан, независимо от критиките, че му липсват лидерски качества. Той обаче е технократ, а в момента Турция се нуждае точно от това.

Народнорепубликанската партия също играе важна роля в този смисъл. През последните 3 години нейният лидер Кемал Кълъчдароглу я придвижи от ляво към центъра и понастоящем те запълват тази празнина в политическото поле. Историческото възприятие на консервативните слоеве спрямо тази партия са много негативни и заради това промяната е много бавна. Но е възможно коалиция между Бабаджан и Народнорепубликанската партия да поведе към политическата промяна в Турция.

Какви са основните трудности пред опозиционните партии?

Една от тях е достъпът им до големите телевизии и други влиятелни медии, които не предоставят достатъчно време на нито една опозиционна партия, дори на Народнорепубликанската, Добрата партия и Партията на щастието, които са представени в парламента. Да не говорим за Бабаджан и Давутоглу. Затова тези партии се насочват към социалните медии.

Друг проблем са финансовите ограничения пред опозицията. Защото, ако някой финансира тези организации, на другия ден данъчните власти може да се появяват в тази фирма.

Трето - човешкият капитал, което се отнася основно за новите партии, не за Народнорепубликанската. Хората, които ги подкрепят, могат да загубят местата си в бюрокрацията или частния сектор и затова прикриват предпочитанията си. Затова може да се каже, че в Турция в момента има една политика в сенките - социологическите изследвания не са надеждни, защото никой не изразява открито позицията си. Един турски журналист - Ахмед Такан - написа още през 2015 година, че тук се заражда турски тип баасистки режим, по примера на Сирия. Това се случи след опита за преврат през 2016-а.

В момента в Турция една от най-дискутираните теми е тази за поколението Зет, които са родени след 2000 година и се очаква техните гласове да имат голямо отражение върху политиката. Вие като преподавател имате наблюдения върху тях. Какви са те?

Турското общество не е застаряло. Средната възраст е около 30 години. Около 50 милиона души са в диапазона 15-45 години. Поколението Зет са около два и половина до 3 милиона. Какво искат те? Свободи, нали така? Според мен в момента основно две партии се обръщат към техните очаквания и това са Народнорепубликанската партия и партията на Бабаджан.

Тези млади хора не се интересуват много от етнически разделения или религиозна политика. Интересуват се от своето благосъстояние. Аполитични са по отношение на идеологиите и много политизирани по отношение на жизнения си стандарт, което се отнася не само до икономиката, но и до образованието, здравеопазването, свободата на словото. Никой не иска да бъде арестуван заради туитове.

Младите са много повлияни от технологиите, от глобализацията. Могат да се докоснат до целия свят с едно кликване. За тях родината вече не е определена територия, а целият свят.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.