Победителите в Обиколката на Витоша - за успеха, калта и “илюзията за пълната сигурност”, с която всеки ултрамаратонец свиква

Дори и по време на извънредното положение тя не е спирала да тренира:

“За мен движението и природата са здраве! Затова бях много ядосана, когато затвориха планините. Намирахме начини и продължихме да си тичаме в планината. 

По принцип нямам притеснения за коронавируса. Хората не бързаха да се струпват на старта и влязоха в стартовия блок няколко минути преди началото. След всеки финал знам, че имам резерв и бих могла да подобря своя резултат”.

Снимка: Антон Асенов

Стара контузия спря по трасето основния фаворит за титлата при мъжете-бегачи - Кирил Николов-Дизела, който се отказа на километър след Чуйпетлово.

“Беше вълнуващо да застана на старта на "Витоша 100" и се бях готвил почти 3 месеца със съотборниците от “Жулистан” специално за това. Контузията на Ицо (Христо Цветков - б.а.) определно беше разочарование, но пък това, че Иво (Ивайло Атанасов - б.а.) се записа, малко върна тръпката. Иначе от началото до момента, в който се отказах, съм си следвал своето бягане и смятам, че това е правилното действие за толкова дълго състезание. Иво направи доста силно бягане за условията. Не съм изненадан от резултатите му, защото знаех, че той се е подготвял дълго време за маратона в Кюстендил повече от добре”.

И така, при мъжете-бегачи победи философът-журналист от Кюстендил Ивайло Атанасов, който измина близо 100-километровото трасе за 8 часа и 18 минути.

“Почти всички очакваха убедителна победа и рекорд от Кирил Николов-Дизела. Той задаваше темпото през първите 44 км до Чуйпетлово, но след това, за съжаление, се е наложило да спре. В челото дълго време бягаше и Стефан Иванов, който, в крайна сметка, завърши втори за първия си подиум в състезанието, като очаквам тепърва да говорим за постиженията му. Оставащите 55 км след Чуйпетлово трябваше да прекарам сам… като изключим публиката по трасето, доброволците по пунктовете, малкия ми, но много мотивиран, подкрепящ екип, двамата ми страхотни пейсъри и няколко любопитни животни” - разказа Ивайло.

Снимка: Антон Асенов

Оказва се, че извънредното положение е повлияло положително на бягането му - работното му място било затворено и това позволило два месеца да се готви "като професионалист" в планините около родното си градче.

“От началото на юни започнах структурирана подготовка за маратонска дистанция... Основната мотивация за "Витоша 100" беше, че провеждането на есенните маратони съвсем не беше сигурно и още не е. Освен това, Дизела се беше записал за първи път и това изглеждаше като добра възможност да премеря сили с най-голямото име в планинското бягане у нас”.

Казва, че не се е притеснявал в условията на пандемия да застане на старта с много хора на едно място.

“Имам личен и академичен интерес в областта на методологията на науката и решенията, базирани на доказателства - един паралелен свят, в който супергероите са скучновати учени като Арчи Кокран и Джон Йоанидис. Няма данни, които да намекват, че здрави хора под 70-годишна възраст тази година са изложени на повече рискове от обикновено. Естествено, илюзията за пълната сигурност е нещо, с което ултрамаратонците се разделят още в първите си състезания. Не мисля, че на този или предишните стартове в последните седмици е имало някакви особени притеснения”.

Снимка: Антон Асенов

Планира да участва в маратоните в Кюстендил, София и Пловдив, или поне на някой от тях. Предстоят скоростни изкачвания на Осогово и Витоша, които особено харесва. Надява се границите да “работят” нормално през септември, когато ще се проведе нов ултрамаратон в изключително красивите планини около Охрид. 

За трета поредна година първи при колоездачите бе Александър Алексиев, който финишира с време 3 часа и 52 минути, и само 48 секунди не му достигнаха, за да подобри рекорда си.

“Целта, която си бях поставил, беше 3:45 часа. Всичко вървеше по план до язовир Студена. Там претърпях леко падане в една дълбока локва и това доведе до изкривяване на дерайльора ми, а това означава, че не можех да си използвам скоростите. Отне ми около 1 мин и малко да го изправя. След това от с.Боснек до с.Чуйпетлово имаше доста силен насрещен вятър и там вече започвах да изоставям от миналогодишното си време. От Чуйпетлово до Ярема предишния ден или нощ беше валяло и това направи трасето доста по-бавно. След като стигнах Ярема, вече изоставах доста, спрямо миналогодишното си време. Но все пак реших да дам всичко от себе си до финала. Усещах, че се движа доста добре и че наваксвам. Това ме мотивира още повече и реших, че все пак имам шанс да подобря времето, дори и с малко. И така, до финала дадох всичко от себе си, но не беше достатъчно. Равносметката е, че ако нямах технически проблем и условията бяха същите като миналата година, времето ми щеше да е около 3:50 часа”.

Изолацията, заради коронавируса, се отразила демотивиращо за Александър, особено липсата на яснота дали ще има състезания. Тогава наблегнал на работата си като механик на велосипеди. В началото на юни, когато става ясно, че състезанията започват, се мобилизирал и участвал всяка седмица в състезания, за да влезе във форма. На 18 юли станал държавен шампион в дисциплината ХСО (крос кънтри олимпик).

След кратка пауза през август, подготовката му продължава за октомври - тогава ще участва в две световни първенства - по XCO (крос кънтри олимпик) и XCM (крос кънтри маратон).

Снимка: Ski.BG

Питам го - след толкова издания на "Витоша 100" не му ли омръзва участието, като на тренировка ли гледа на него или все още има други състезатели, с които за него е предизвикателство да застане на старта.

“Витоша 100", е традиционно състезание, едно от любимите ми, също е и най-многобройното МТБ състезание в страната. Винаги искам да бъда част от тази емоция. Също така, като държавен шампион и като доказал се през последните години, един от най-добрите МТБ състезатели, считам, че трябва да уважа и подкрепя това събитие.

А на въпроса - дали калта прави по-сладък финала, отговаря:

“Калта е неизменна част от планинското колоездене. Няма как да не се накаляш, както и не можеш да отидеш на състезание без колело. Тя си е част от играта и не ми пречи по никакъв начин. И накрая - искам да призова все повече хора да практикуват този спорт. Виждам много млади надежди, момичета и момчета с голям потенциал, на които искам да пожелая да достигнат световно ниво! Поздрави на всички участници!”

При жените-колоездачи за втора година победи съотборничката на Александър от клуб “Велораптор” Христина Козарева - 5 часа и 29 минути.

“В края на миналата година и началото на 2020-а имах съвсем различна представа за предстоящия състезателен сезон. В календара ми имаше повече състезания по бягане, приоритетно маратони, и въобще не допусках, че нещо може да се обърка. Епидемичната обстановка изцяло пренареди ежедневието ни. Дистанцията и изолацията се отразиха на тренировките ми, защото по-често тренирам с група и когато разбрахме, че ще се синхронизираме само виртуално, фитнесите са затворени и парковете са забранени за посещение, се наложи да премина към изцяло различен режим. Всъщност, се оказа не чак толкова страшно.

Три години пропусках Обиколката точно защото мислех, че съм се изчерпала с участия и няма да постигна нищо по-различно. Но състезанието не е само класиране и конкуренция. Вече няма да я пропускам. Много искам да има повече конкуренция при жените в колоезденето" - каза пред БНР Христина.

Снимка: Ski.BG

Сред победителите трябва да се отбележи и втората при жените-колоездачи, защото тя е едва на 12 години - Йоана Вълканова от клуб "Олимп" финишира 19 минути след Христина!

В най-тежката дисциплина - дуатлонът, победиха Самуил Вълчев от клуб "Велос" Варна и Цветелина Бенева. Той измина двойното трасе (първо с колоездачите, а после и със скороходците) за общо 16 часа и 17 минути, а тя - за 26 часа и 21 минути.

Снимка: Антонио Вълчев

Поздравления за всички победители, участници, доброволци и организатори! 

37-ото издание на "Витоша 100" все пак се състоя.