"Добри условия за научни изследвания по европейската програма "Хоризонт 2020" имат българските учени за програмния период до 2027 година". Това каза пред БНР доц. д-р Евгени Евгениев, който е основен преговарящ за България по програмата за научни изследвания.
За следващите 7 години парите по програмата са 75,9 млрд. евро, а към тях има и допълнителни близо 11 млрд. евро за иновации, свързани с Covid-19.
Според Евгениев обаче българските университети трябва да засилят повече партньорствата си с университетите от Западна Европа, за да имат успех подадените проекти.
"Няма конкретен дял от този бюджет за България, тъй като цялата програма "Хоризонт - Европа 2021-2027 година" е на конкурентен принцип. България се конкурира. Учените и бизнесът от България се конкурират с всички участници от държавите членки на ЕС. И отделно от това дори могат да участват и трети страни, както ги наричаме", коментира Евгени Евгениев.
България не е сред водещите по финансиране на проекти на рамкови програми за наука и иновации, подчерта експертът.
"Неуспешно нямам предвид в негативен план да погледна нещата, но просто сравнявам България с всички други страни членки на Европейския съюз. И ние стоим не толкова добре. Имаме по-голям потенциал, тъй като все пак България е държава със 7 милиона население. Един Кипър, който е с няколкостотин хиляди души - много по-малко научни изследователи, прави повече проекти и повече пари печелят. Те са до момента с над 200 млн. евро във финансирани проекти. Но пък в Кипър имат много добри взаимоотношения с гръцки изследователи, с диаспората от Обединеното кралство, с които си партнират много успешно и затова те са успешни. Тоест, ние трябва да намерим формулата в България, която е успешна не само за подготовка на проекти, но и за успешно реализирани проекти, които ни дават възможност да минем в следващата фаза, в която ние имаме много повече на брой проектни участия".
За "Хоризонт 2020" до момента имаме 732 участия на български проекти, като за предния период - "Седма рамкова програма", имаме 716, тоест, покачили сме се само с 16 проекта в сравнение с предния програмен период, който беше до 2014 година. Това, което липсва на България, са повече проектни предложения. Не по 10 на конкурс, а по 100, по 200, за да можем да имаме повече успеваемост. Обикновената средна успеваемост е 2-3%.
"Най-големият проблем е липсата на колаборативни мрежи между източноевропейските научни институти и университети и западноевропейските такива. Несъмнено Западна Европа, в ядрото на Европа, Европейският съюз на 12-те, са много по-успешни в проектните кандидатствания, в реализацията на проекти в така наречените "върхови проекти на науката", и източноевропейците, ние трябва да следваме тази посока. Разликата с предни програми като законодателен акт е, че сега учените и бизнесът в България имат много по-големи шансове за попадане в колаборативни мрежи по три причини. Първо, осигурен е по-висок бюджет за източноевропейските, т.е. западноевропейските партньори вече имат повече мотивацията да включват източноевропейски партньори", изтъкна Евгени Евгениев.
Имаме повече възможности на Европейската комисия да участва в мониторинга. Когато Европейската комисия прави мониторинг, тя след това излиза с препоръки как да се подобри една система, предлага мерки, с които трябва да се подобри националният капацитет, иновационен и научноизследователски. Това означава, че страни като България, Румъния, Естония, Литва, Латвия, Полша и Унгария, ще могат да получават и допълнително финансиране, за да подобряват своята национална система. Защото това е нещото, което прави иновационна пропаст между Западна и Източна Европа като членки на Европейския съюз.
Цялото интервю на Добромир Видев с Евгени Евгениев можете да чуете в звуковия файл.
" Наблюдава се активност. Има адекватно отношение към пътниците, които желаят да ползват Зелен билет. На този етап можем да бъдем доволни , но конкретни данни ще има в края на деня". Това каза пред БНР Владимир Лазаров – ръководител на сектор "Маркетинг" в Центъра за градска мобилност. Той увери, че ЦГМ има готовност да посреща такива..
Повече от 100 000 са били българите с деменция преди 10 години, откогато е последната статистика. Този брой непрекъснато расте, лавинообразно . Застаряването на населението е проблем не само в европейски, а и в световен мащаб, коментира пред БНР Зорница Карагьозова от Сдружение "Алцхаймер". Няма политика в България, която да се..
Интересно музикално попадение. Така можем да определим канадските джаз веселяци Shuffle Demons . Бандата от Торонто се отличава с оригинални лирики и запомнящи се изпълнения на живо, придружени с цветна и понякога шокираща хореография. След яркото им изпълнение на джаз феста в Боровец , момчетата дадоха специално интервю за "Изотопия"...
За десети път Международната младежка камара започва да търси 10-те най-изявени млади личности на България. Отваря се специална форма за номиниране, която ще е достъпна до полунощ на 28 февруари. Инициативата насърчава и признава постиженията на млади българи на възраст между 18 и 40 години в ключови области на обществения живот. " През тази..
Вейповете са изключително опасни , предупреди пред БНР Росица Станулова, психолог в Превантивно-информационния център по проблемите на наркоманиите в София. Тя отбеляза случая в Плевен, където след употреба на вейп с наркотично вещество 14-годишно момче падна от седмия етаж и загина. В нашата практика обаче има и други такива случаи, които..
От вчера започна кампанията "Думи на годината с "Как се пише?". Онлайн кампанията цели да открои значимите думи и изрази, белязали обществото през изминалата 2024 година. Доротея Николова, която е един от организаторите на кампанията и учител по български език и литература, посочи, че тази година се предлага филмът "Гунди" като културно..
Втори мобилен оператор обяви, че вдига едностранно цените на услугите. " Докато се захласвахме по леденото хоро, sms -ите валяха цял ден и поздравяваха хората с новите цени . Има горчива ирония, че това винаги се случва на празници. Явно всеки разбира празниците по неговия си начин", коментира пред БНР Богомил Николов от Асоциация..
Предложеният бюджет за 2025 г. не трябва да минава, но в същото време не трябва и да стои в неизвестността. Това заяви пред БНР Георги Кадиев от..
Има реална опасност професията на акушерката да изчезне у нас. Това обясни пред БНР Ралица Янева, член на УС на Алианса на българските акушерки. Тя..
" По скоро няма да има правителство ", изказа мнението си пред БНР журналистът Лъчезар Лисицов от Клуб Z. За него крайъгълният камък е Пеевски ...