"Добри условия за научни изследвания по европейската програма "Хоризонт 2020" имат българските учени за програмния период до 2027 година". Това каза пред БНР доц. д-р Евгени Евгениев, който е основен преговарящ за България по програмата за научни изследвания.
За следващите 7 години парите по програмата са 75,9 млрд. евро, а към тях има и допълнителни близо 11 млрд. евро за иновации, свързани с Covid-19.
Според Евгениев обаче българските университети трябва да засилят повече партньорствата си с университетите от Западна Европа, за да имат успех подадените проекти.
"Няма конкретен дял от този бюджет за България, тъй като цялата програма "Хоризонт - Европа 2021-2027 година" е на конкурентен принцип. България се конкурира. Учените и бизнесът от България се конкурират с всички участници от държавите членки на ЕС. И отделно от това дори могат да участват и трети страни, както ги наричаме", коментира Евгени Евгениев.
България не е сред водещите по финансиране на проекти на рамкови програми за наука и иновации, подчерта експертът.
"Неуспешно нямам предвид в негативен план да погледна нещата, но просто сравнявам България с всички други страни членки на Европейския съюз. И ние стоим не толкова добре. Имаме по-голям потенциал, тъй като все пак България е държава със 7 милиона население. Един Кипър, който е с няколкостотин хиляди души - много по-малко научни изследователи, прави повече проекти и повече пари печелят. Те са до момента с над 200 млн. евро във финансирани проекти. Но пък в Кипър имат много добри взаимоотношения с гръцки изследователи, с диаспората от Обединеното кралство, с които си партнират много успешно и затова те са успешни. Тоест, ние трябва да намерим формулата в България, която е успешна не само за подготовка на проекти, но и за успешно реализирани проекти, които ни дават възможност да минем в следващата фаза, в която ние имаме много повече на брой проектни участия".
За "Хоризонт 2020" до момента имаме 732 участия на български проекти, като за предния период - "Седма рамкова програма", имаме 716, тоест, покачили сме се само с 16 проекта в сравнение с предния програмен период, който беше до 2014 година. Това, което липсва на България, са повече проектни предложения. Не по 10 на конкурс, а по 100, по 200, за да можем да имаме повече успеваемост. Обикновената средна успеваемост е 2-3%.
"Най-големият проблем е липсата на колаборативни мрежи между източноевропейските научни институти и университети и западноевропейските такива. Несъмнено Западна Европа, в ядрото на Европа, Европейският съюз на 12-те, са много по-успешни в проектните кандидатствания, в реализацията на проекти в така наречените "върхови проекти на науката", и източноевропейците, ние трябва да следваме тази посока. Разликата с предни програми като законодателен акт е, че сега учените и бизнесът в България имат много по-големи шансове за попадане в колаборативни мрежи по три причини. Първо, осигурен е по-висок бюджет за източноевропейските, т.е. западноевропейските партньори вече имат повече мотивацията да включват източноевропейски партньори", изтъкна Евгени Евгениев.
Имаме повече възможности на Европейската комисия да участва в мониторинга. Когато Европейската комисия прави мониторинг, тя след това излиза с препоръки как да се подобри една система, предлага мерки, с които трябва да се подобри националният капацитет, иновационен и научноизследователски. Това означава, че страни като България, Румъния, Естония, Литва, Латвия, Полша и Унгария, ще могат да получават и допълнително финансиране, за да подобряват своята национална система. Защото това е нещото, което прави иновационна пропаст между Западна и Източна Европа като членки на Европейския съюз.
Цялото интервю на Добромир Видев с Евгени Евгениев можете да чуете в звуковия файл.
Проблемът в Китай с вируса на чикунгуня е голям, но рискът за нас, в Европа, е много малък. В това увери д-р Аспарух Илиев, експерт по безопасност на ваксините, ръководител на лаборатория в Берн. Лек ръст на случаите от Covid-19. Има ли опасност у нас от вируса чикунгуня? Южен Китай преживява най-голямата си епидемична вълна от вируса,..
Следващата настанителна кампания, особено в София, ще прилича много на предишната. Около 10 блока на различни университета ще бъдат в ремонт. Това заяви пред БНР Ангел Стойков, председател на Националното представителство на студентските съвети. От 2020 г. датират програмите за ремонт на студентските общежития за около 300 млн. лв...
" Консервната промишленост в България може би е пред своя край. Скоро на рафтовете в магазините ще се предлагат кисели краставички от Индия, печени чушки от Македония, компоти от Гърция и конфитюри от Египет". Предупреждението е на Стойко Кировски - председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. Пред БНР той отбеляза, че..
Всяка година в горещите месеци рисковете от пожарите са факт. Всички високи треви и изсъхнали ниски храсти представляват перфектната среда за разпалване на пожари , които могат да излязат извън контрол. Липсва политика за превенция на пожарите чрез пашуване на животни в определени зони. Това заяви пред БНР адвокат Емилия Тончева, която..
Гуверньорът на Европейската централна банка Кристин Лагард публикува изображение на едно евро с българска национална страна в профила си в социалните мрежи. В публикацията Лагард казва, че остава още малко, докато видим в обращение тези евромонети и оценява високо решението на БНБ да запази образите на настоящите стотинки върху евровите монети...
49,2 на сто от българите подкрепят влизането в еврозоната, което е ръст спрямо предишното проучване, обяви директорът на "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова в Министерския съвет. Неподкрепящите въвеждането на единната валута, са 45,8%. При бизнеса процентът на подкрепа е 66 на сто, като според Димитрова вече хората оценяват позитивно..
Промените в образователните програми за гимназия са добра първа стъпка към решаването на проблема с недостига на квалифицирана работна сила в редица сектори, но дефицитите в образованието се преодоляват с години. Така от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) коментират решението за повече часове по природни науки, математика,..
Няма пропуски или нарушения в лечението на 39-годишния Петър Стоянов, който преди няколко месеца почина след заразяване с полирезистентна бактерия и..
" Консервната промишленост в България може би е пред своя край. Скоро на рафтовете в магазините ще се предлагат кисели краставички от Индия, печени..
Промените в образователните програми за гимназия са добра първа стъпка към решаването на проблема с недостига на квалифицирана работна сила в редица..