Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Антонина в думи и в образи: По-добре се чувствам в бурно море

| обновено на 02.08.20 в 12:23

Тя има дълга тъмна коса,
боядисана със синя боя,
вероятно защото обича морето. 

Прилича на приказна героиня. 

Рисува. 

Пише поезия. 

Дизайнер е на корици на книги. 

Този месец има рожден ден, 

а тази година се дипломира в НХА. 

Антонина Георгиева има зад себе си редица изложби и конкурси, както и литературни награди. Предстои издаването на дебютната ѝ стихосбирка „Сол“. Предисторията на „Сол“ е дипломният проект за бакалавърската ѝ специалност „Графика и илюстрация“. Това е една нестандартна книга - книжното тяло е черна дървена кутия, в която има 12 картички с авторски стихове и илюстрации. 


Магистърската програма, която завърши наскоро, е „Изкуство на книгата“ в Националната художествена академия. В момента е главен художник в Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. 


„Освен че съм нощна птица, може би се чувствам малко и като странна птица. Човек на противоречията. Не мога да живея без любов. По-добре се чувствам в бурно море и съм по-продуктивна в „бурята“, сподели Антонина в предаването „Нощен Хоризонт“. 

Признава, че би нарисувала себе си като черно петно с не съвсем ясни линии, защото „нямам конкретна форма, защото още градя себе си“. 


Антонина открива изкуството отрано. Заради здравословни проблеми като малка прекарва повече време вкъщи, отколкото в детската градина, и приказните герои стават най-добрите ѝ приятели. И до днес пази приятен спомен за първата книга - Покахонтас, и за тази с приказки на Николай Райнов и илюстрации на Любен Зидаров. Навремето за съвсем нормално възприемала това, че знае старобългарските букви, които научила от майка си. 


Антонина цитира един от любимите си автори - Цочо Бояджиев, за да определи какво е поезията за нея - „поезията е убежище за нашите меланхолии“. 

Любимата ѝ тема и за рисуване, и за опоетизиране е човешкото състояние. 

„Докато рисувам, усещам меланхолия и еуфория. При писането съм по-скоро меланхолична“. 


Това, което радва Антонина е любовта, пътуването, когато близките ѝ хора са добре. 

Вбесява я лицемерието и това, че у нас творчеството не се приема като професия. 

„Основната ми борба е да променим света, в който творим. Много ми се иска в моята професия да бъдем по-малко изпълнители и да имаме повече свобода да творим. Основната борба е за естетиката срещу кича, който е около и вътре в нас“. 


Антонина в думи можете да прочетете ТУК 

Антонина в образи можете да видите ТУК

Тя е и във Фейсбук, и в Инстаграм 





ВИЖТЕ ОЩЕ

В Русе представиха книга с лични спомени и бележки от близките на Панайот Хитов

В деня, в който Русе отбеляза годишнината от освобождението си от османска власт, се състоя представяне на изключително богата книга с лични спомени и бележки от близките на Панайот Хитов хора. Нито една точка, главна буква, запетая или друг препинателен знак. Така изглеждат записките на първостепенний воевода Панайот Хитов. Съхраняват..

публикувано на 23.02.25 в 06:20
Проф. Ангел Петърчев е удостоен с престижната награда

Проф. Петърчев: Две вериги се активират при влюбване - за възнаграждение и за удоволствие

Любовта е чувство, вдъхновение, културен феномен. Но можем ли да я разгледаме и през призмата на науката – какво всъщност се случва в мозъка , какви процеси протичат в него, когато човек обича, когато изпитва привързаност, страст, привличане? Или иначе казано –  какво още не знаем за невробиологичните механизми на любовта ? " Любовта е едно от..

публикувано на 18.02.25 в 16:46

Калина Канева: Човек не трябва да се озлобява. Важното е да виждаш доброто

Калина Канева е българска учителка, журналистка , авторка на изследователски и публицистични книги и материали. Главната тема в нейното творчество са са руско-българските културни и исторически връзки. Работила е в издания като в. "Антени". Част от най-известните и трудове са "Симетрия на времето. Срещи и разговори с акад. Дмитрий Лихачов"..

публикувано на 16.02.25 в 05:34

Ангел Милчев е един от малкото останали тъкачи в Северозапада

В рубриката "Горещи сърца" ще влезем в тъкачен стан, за да се убедим колко важно е да не изпускаш нишката.  И това е валидно и за живота, и за тъканите. "Като се скъса основата и веднага се получава дупка. Така е и в живота." В нашия свят, залят от фабричен текстил, героят ни в "Горещи сърца" тъче на бабиния му стан.  Ангел Милчев е един от малкото..

обновено на 16.02.25 в 05:12
Александър Симеонов

Учителят музикант Александър Симеонов: Децата ме научиха на търпение, а те много ме обичат!

Александър Симеонов е от Плевен , занимава се с музика от дълги години и е вокалист на плевенската група "Страйкърс" . Другото признание за него идва от работата му като детски учител в Детска градина "Надежда" . Какво музикално предизвикателство е подготвил, как децата му влияят за творчески идеи и за още неща от живота: "От дълги години се..

публикувано на 09.02.25 в 06:00
Зорница Иларионова

Зорница Иларионова: Да носиш удоволствие на публиката - това е моето вдъхновение

Краткият февруари е винаги изненадващ, винаги динамичен. Носи със себе си много нова енергия, която събужда природата и я води към пролетта. Неговият ритъм напомня за звука на цигулката , ту остър и силен, ту мек и нежен. Може би точно така публиката в големите концертни зали в Париж и Рим, Мадрид и Берлин се е наслаждавала на звука на..

публикувано на 03.02.25 в 10:48