За мнозина Стоунхендж се състои само от каменните монументи, подредени в кръг. Тези хора обаче грешат. Едно от най-емблематичните места по света всъщност е много по-голям и сложен комплекс, разказа специално за „Изотопия” проф. Винсент Гафни от Университета в Брадфорд, Великобритания. Той е сред водещите археолози по проект, осъществен благодарение на международен мултидисциплинарен екип от учени.
„Настоящото откритие около Стоунхендж се състои от около 20 огромни шахти и датира от около 2 000 години преди новата ера. Те са изключително важни, защото образуват кръг около Стоунхендж и близкия район. Там има селище, наречено Дърингтън Уолс”, обяснява археологът. По думите му тези шахти с дълбочина около пет метра и диаметър над десет метра образуват граница.
„Така имаме два огромни монумента. От една страна е каменното образувание, а от друга - заобикалящите го площи, в които има следи от погребения. Също така открихме следи от дървени структури и от кости. За част от откритите предмети по-скоро предполагаме, че са принадлежали на живите. Честно казано тези шахти може би са оформяли двете страни на ритуални площи и може би до тях не са допускани всички, а хора с по-специален статут”, допълва проф. Гафни.
Забранената територия около Стоунхендж
„Мислим, че шахтите са ограждали забранена територия около Стоунхендж. Тя е свързана с вярванията на населението и с разбирането им за света. Има и още нещо важно - това е много голямо пространство, уредено по специфичен начин. За да стигнеш до него и след това да излезеш, трябва да преминеш през определени места. Не просто да преминеш през малка долина или да изкачиш два хълма. За да се справиш със задачата, е трябвало да можеш да броиш. Ето защо това ни кара да мислим, че това е едно от най-ранните доказателства, че през този много ранен исторически период е имало бройна система, начин за правене на изчисления”, категоричен е археологът. По думите му това е било много специфично знание, в което посветените били малцина.
„Като казвам „броене”, не трябва да разбираме абстрактния процес, който познаваме днес. Това е било социално знание за създаване и разпознаване на разстояния. Началото е било от Стоунхендж, като вътре в огромния кръг са Дърингтън Уолс и един още по-ранен праисторически паметник - Ларкхил. Обектът е с космологично значение”, изтъква Гафни.
По думите му целият комплекс е изграждан с хилядолетия. „Дори християнските структури, например големите катедрали от средновековна Европа, са създавани постепенно и са започнали от малки църкви или молитвеници. След това са се превърнали в грандиозните структури, които познаваме днес. Те са създавани поетапно от много хора и поколения. Всички тези усилия са полагани, защото хората са искали да бъдат близо до бога или боговете, в които са вярвали. Същото виждаме и при Стоунхендж. Дори самият каменен монумент в началото е бил много по-малък от това, което днес познаваме като структура”, подчертава археологът.
Грандиозно откритие, пропускано стотици години
Хората проучват Стоунхендж буквално от стотици години. „Много изненадващо е, че толкова важно откритие досега не е направено и тези шахти изобщо не са забелязани. Истината е, че археолозите обикновено са се концентрирали върху по-близък до каменната конструкция регион. Досега са намирани следи от погребения, но това е на сравнително малка територия”, допълва Гафни.
Според него ландшафтът около каменния монумент изглежда празен от археологическа гледна точка. „През последните десет години правим много сериозно изследване с помощта на различен вид радари и друга модерна техника. Оборудването ни премина през огромно пространство и го картографира. Оказа се, че има стотици малки образувания, за които никога не сме подозирали. Без съмнение обаче най-важното откритие са тези шахти, които образуват огромен кръг. Те не се намират до нито един от монументите, които бихме разпознали веднага като интересни”, категоричен е Винсент Гафни.
Какво още има да разкаже той за тайните на Стоунхендж? Чуйте в звуковия файл.
Снимките в публикацията са предоставени от проф. Винсент Гафни.
Писмо на Столичната община задължава детските градини в столицата да работят през цялото лято. Целта е да се сложи край на практиката някои градини да затварят изцяло през юни, юли и август и да работят само "дежурни" градини със сборни групи. Писмото напомня на районните кметове, че няма законово основание градините да затварят изцяло през..
Заместник-министърът на земеделието и храните Иван Капитанов и изпълнителният директор на Агенцията за борба с градушките Валери Ценов откриха активния сезон по градозащита. За център на събитието бе избран Регионалният команден пункт край пловдивското село Голям чардак. Там и в Поповица са разположени двата оперативни центъра за..
Държавата, едва справила се с регулацията на аналоговия хазарт, ще трябва да се ориентира към контрол на дигиталния. Скорошна кръгла маса, организирана на метри от казино в София, отчете, че онлайн пространството отваря безброй много възможности за създаване на зависимости у хората. 43 000 души наброява списъкът с хазартно зависимите, които не..
Плевенските фотографи Любомир Бенковски-Бенджи и Мирослав Григоров подреждат изложба в Клуба на фоторепортерите в София. Всеки от тях участва с по 15 репортажни фотографии, откъдето идва и името на фотоизложбата - "Репортажно 2х15 “. " Изложбата се открива на 16 април от 18.30 часа в клуб на фоторепортера в София . Кръстили сме я..
Български представител влиза в Управителния орган на новата Паневропейска организация на танцовите фестивали , която обединява 23 фестивала и танцови платформи от 22 държави. Първата асамблея на мрежата, която приключи в събота във Валенсия, избра състава на своя седемчленен ръководен орган. Европейските фестивали гласуваха доверие на Асен..
Талант от Силистра получи повиквателна за националния отбор по тенис за жени за турнира "БИли Джийн Кинг къп". Младата тенисистка от Силистра сбъдва мечтата на хиляди деца да представлява България на международната сцена. Само на 18 години Лидия Енчева вече е част от националния отбор за жени, който игра в Кипър. Любовта ѝ към тениса започва..
В планините обстановката е все още зимна, казва Иван Драгошинов, работил дълги години като част от постоянния екип на Планинската спасителна служба , а след пенсионирането си - доброволен спасител. Планински спасители помогнаха на мъж в беда край Враца Неговият призив към всички, които искат да отидат в планината по празниците е да свалят от..
Божият кръст беше издигнат вчера - на Велика събота, в разрушеното ромско гето в столичния квартал "Захарна фабрика". В началото на седмицата..
Група доброволци откриха и възродиха за вярата забравена скална килия, обитавана от монаси още през Средновековието. Това се случва в русенското..
Изкушенията на великденската трапеза са много и това крие риск от претоварване на храносмилателната система. Особено чувствителна към тежката и..