Междувременно Обединените арабски емирства изпратиха първата си сонда до Марс. След като преди година и осем месеца Китай „кацна“ на тъмната страна на Луната, Пекин обяви и планове до 2022-ра година да построят космическа станция, която да служи за изследване и на други планети.
Успехите накараха дори Европейския съюз да обяви Космоса за приоритет, заради което ще бъдат необходими 16 млрд. евро от следващия бюджет. Говори се за създаването на Европейски космически фонд с бюджет от 1 млрд. евро за стимулиране на стартъп компании и достъп до сателити.
България също се обръща към поизгубената си слава от времето на съветската програма „Интеркосмос“, благодарение на която страната ни има двама космонавти, космическа храна и разработени уреди, които работят на космическите апарати.
В по-модерните времена България открива възможности чрез Европейската космическа агенция. През 2015-та година страната ни подписва договора за европейска кооперираща държава, припомня Камен Илиев, директор на бюро за трансфер на аерокосмически технологии, през което минават важни процедури за връзка с българския бизнес.
„Реалните ползи са от това, че от 2015-та година започнаха да се провеждат конкурси, които се управляват от Европейската космическа агенция и български фирми. В началото повечето научни организации, но вече в последната година активно малки и средни предприятия участват в такива проекти и по този начин осъществяват трансфер на технологии. Те се включват, макар и като присъединени - ние сме в „чакалнята“ на Европейската космическа агенция. По този начин ние започваме процеса на присъединяване към Европейската космическа агенция. Досега са проведени 6 такива процедури и мисля, че са одобрени над 50 проекта, които 50 проекта са насочени по един или друг начин да създадат капацитет в България, за да може България на следващия етап да се включва вече активно в самите космически програми, където все пак има два основни принципа. Единият принцип е на конкурентост. Вторият принцип е на възвращаемост на направените инвестиции, което означава всяка една страна членка да получава процент, който варира за различните страни.“
Въпреки това страната ни няма Космическа стратегия. Камен Илиев уточнява, че в момента се правят проучване и информационни дни, които да дадат яснота за потенциала на малките и среди предприятия, индустрията, научните организации.
„За да може на базата на събраната информация, след дискусия и осъждане с експертите от Европейската космическа агенция, да бъде предложено на правителството, в лицето на Министерството на икономиката, които са националният координиращ орган в областта на космическите изследвания, да бъде подготвена такава Национална космическа стратегия и съответно да бъде разработена Национална космическа програма."
Забавянето, което се е получило заради това, че България не е успяла в първия програмен период да има научно-оперативна програма, касаеща научните изследвания, е довело до оставането на Космоса встрани от приоритетите, напомня Илиев.
Едно от топ направленията за развитие на Европа в областта на иновациите и изследванията, най-големият пилотен приоритет, който Европа ще финансира чрез Европейската космическа агенция, ще бъде в областта на използването на данни от наблюдение на Земята и неговата стойност е един милиард евро.
"Затова България трябва да се стреми да влезе в това семейство, да се включи в тази общност, за да може нашите учени, а не администрацията и политическата класа да дефинира кое е приоритет и кое не е. Нашият интерес съвпада с интереса на ЕС. И може би това е още един положителен факт. България има най-големият интерес в наблюдение на Земята, следващият сектор е технологично развитие. Когато българите се включват в тези проекти, много лесно след няколко години ще се види къде имаме реален прогрес“, коментира Камен Илиев.
Че писането на космическа стратегия е нещо много важно, твърди и Джейми Морин. Той е вицепрезидент на Aerospace Corporation, американска нестопанска организация, която предоставя технически насоки и съвети по всички аспекти на космическите мисии на военни, граждански и търговски клиенти.
„За да създадете национална космическа политика, най-добрият начин е да се търси пресечната точка между това което е икономически изгодно, технологично възможно и политически допустимо. Тези въпроси стоят и пред България, ако иска да бъде част от космическата икономика.
Макар и с времето космическите възможности да стават все по-демократични и отворени, те са все още твърде скъпи и отнема време да бъдат реализирани, нужна е и налична интелектуална енергия. Трябва да бъде решено кои способности ще бъдат част от суверенитета на съответната държава, кои възможности могат да бъдат споделени с други държави и кои бихте дали да бъдат контролирани от външни фактори, като например компании, организации, държави и частен сектор. Тоест държавата ще ги купува като услуга“, подчертава Морин.
Дори секторът на селското стопанство е зависим от наличието на космическите технологии, допълва той и дава пример, че ако сателитите "отсъстват" само 30 дни, се предполага, че земеделският сектор ще понесе щети за около 15 милиарда долара.
Към каква ниша може да се насочат български компании разказва Агнешка Лукашчик, старши директор за Европа на компанията Planet. Компанията е основана в Силициевата долина, работила е по проекти с НАСА, а сега оперира „съзвездия“ от малки сателити от Берлин.
„Ето ви пример – нелегалният дърводобив. За пет дни е възможно много дървета да бъдат отрязани. След пет дни наистина няма какво много да се направи. Обаче ако вие видите, че това се случва в реално време, веднага може да направите нещо. Затова измислихме тази мисия, първата и най-важна мисия - да наблюдаваме Земята всеки ден."
"Разполагаме със „съзвездие“ от сателити. Използваме сателитите си изключително много в селското стопанство, за наблюдение на горите, за наблюдение на бедствия, в извънредни ситуации. Нашите сателити правят около милион и 300 хиляди снимки на ден. Това са много снимки и затова работим с много компании по света, които превръщат тези направени снимки в информация, услуги, намират приложения. За тази цел се използва анализ и на изкуствения интелект. Той разпознава на изображението нещата, които ни вълнуват. Къщи, автомобили, мостове, дори и кораби. Например, ако търсиш информация за това колко дървета са били отсечени незаконно между март и май 2019-а. Или колко сгради са били унищожени от съответното земетресение. Използваме нашите сателити в Амазонската джунгла. Там наблюдаваме обезлесяването, което наистина е много драматично“, пояснява Лукашчик.
Тя съветва прохождащите в космическия бизнес технологията да не бъде създавана заради самата технология, а да решава проблем.
В България до края на годината трябва да има национална космическа стратегия и програма, категоричен е Камен Илиев, директор на бюро за трансфер на аерокосмически технологии. Догодина трябва да бъдат договорени новите условия за работа с Европейската космическа агенция. Илиев отбелязва колко са важни тези действия занапред.
България трябва да има активно участие чрез Европейската космическа агенция, която позволява страната ни не само да инвестира в космически програми, а да развива индустрията си на високотехнологично ниво, смята той.
"България, ако иска да развива модерни технологии и направления, трябва да участва в тази кооперация, защото само по този начин тя може да осъществява реален трансфер на технологии. Има неща, които си имат своята себестойност, обаче Европейската космическа програма „Коперник“ за всяко инвестирано евро получи възвращаемост 3,14 евро, което е много сериозна печалба.“
От моловете увериха, че са удвоили охраната си . Това каза пред БНР Николета Атанасова, председател на Българската камара за охрана и сигурност, след проведената среща в Комисията по обществен ред и сигурност в СОС между охранителните фирми и мениджърите на търговските центрове в София. "Търговските центрове увериха, че още преди последните..
"Косъм" по екрана или фалшив QR код за измами при покупки или плащания - това може да се случи в набиращите скорост онлайн пазарувания преди празниците. Марио Радуков е от компания, чиято цел е да обучава служители на фирми да реагират адекватно при опит за онлайн измами и кибератаки. Пред БНР той разказа за нововъведенията на "предприемачите..
Мила Томова - Прусийска е добре познат педагог в Плевен, специализирала е в емблематични детски градини у нас и в Европа, в които се работи по метода Монтесори. Учила е в няколко европейски държави, след което създава в родния си град двуезиковата школа Къща на децата "Мила Монтесори". Често младите родители я търсят за..
Необходима е спешна реформа в районите за планиране в България . Сегашното райониране очертава все по-големи икономически дисбаланси в тях по отношение на безвъзмездната помощ от ЕС в изпълнение на кохезионната политика (на сближаване и преодоляване на икономическите дисбаланси). Проблемът е огромен в Югозападния район за планиране, в който е и..
"Недоверието в институциите е повсеместно. Това е пагубно за една държава", заяви пред БНР бившият министър на земеделието Кирил Вътев относно проблема с чумата по овцете и последвалите протести на фермери. "Всяка страна в ЕС има референтна лаборатория. Всички тези национални референтни лаборатории имат ежегоден крос тест, който е сравнение..
"Може би скоро ще има преговори между Москва, Анкара и Техеран. Сирия ще бъде основна тема". Това заяви пред БНР Руслан Трад, военен анализатор от Атлантическия съвет във Вашингтон. Споразумение за прекратяване на огъня между Израел и ливанската шиитска групировка "Хизбула" влезе в сила на 27 – ми ноември. Още същият ден обаче се разпали..
Необходима е спешна реформа в районите за планиране в България . Сегашното райониране очертава все по-големи икономически дисбаланси в тях по..
Искаме оставките на цялото ръководство на БАБХ за несправяне с проблемите, неовладяване на обстановката и конкретно за казуса с Велинград. Това..