Световноизвестната българска оперна певица Александрина Пендачанска осъществява успешно третия си съвместен проект с Варненската опера. След галаконцерта, посветен на 30-годишната ѝ сценична дейност, с който беше открит Международният музикален фестивал „Варненско лято” през 2018 г. и спектакъла на операта „Тоска” през 2019-а, варненската публика и гостите на морската столица я гледаха в ролята на лейди Макбет в операта „Макбет” от Верди на 10 август на сцената на Летния театър.
За Александрина Пендачанска пандемията е донесла както полезни и добри неща, така и много трудности, прави равносметка певицата.
„От една страна, с голямо чувство за загуба. Хубави, важни ангажименти отпаднаха. Трябваше цяла пролет да бъда в Япония. Имах разкошни планове за фестивала, Токийския, пролетния, много престижен. От една страна, беше жалко, но от друга страна, беше ползотворен, полезен, приятен период. Някога ще си го спомняме този период с умиление“, казва Пендачанска в предаването "Каста дива".
„Беше важно тази година да се научим да бъдем максимално гъвкави, да успяваме да се справяме със ситуацията, каквато е. Да намираме начини. Да си опитваме да бъдем по-малко фиксирани, да бъдем по-отворени към новите неща. И всъщност, ако се търсят добрите страни, те стават все повече и повече.“
Ще трябват години, за да се възстанови естествената, физическа близост между хората, смята Пендачанска. „Желанието да прегърна някого, да го стисна, да го гушна…“
Всички ние – кой повече, кой по-малко, преживяваме посттравматичен синдром, допълва оперната певица. По думите ѝ годината е много преломна, с остро задействани процеси.
„Има чувство за неотложност, за нетърпение. Това неспокойствие се усеща в целия свят. И необходимост от някаква корекция. В момента виждаме протестиращите хора по света, те не са само в България, се опитват да коригират пътя на обществото и е много важно да успеят. Защото е очевидно, че светът върви в не най-добрата посока. Че може да върви в по-добра посока, управляван от повече добрина, от повече съчувствие, емпатия, споделяне, съзидание, съвместно, с много повече усещане за общност.“
Новите поколения – младите хора на протестите и в София, и по света – не могат да живеят повече по начина, по който сме се съгласявали да живеем ние и нашите родители, вярва Александрина Пендачанска.
„Те са по-непримирими, изпитват по-остро чувство за справедливост и за правилност. Аз на тях много разчитам. Винаги, винаги трябва да бъдат слушани младите. Те имат правилното чувство за бъдещето. Те ще го живеят този живот в бъдещето и имат правото и основанието да го направят – да го изградят такъв, какъвто те го искат. Това се случи и в Англия с Брекзит, и в Америка с избора на Тръмп – възрастното поколение избира живота на младите такъв, какъвто младите повече не могат да го понесат. Това не може да продължи.“
За ролята си в „Макбет“ Пендачанска признава, че ѝ носи истинска, не само сценична и драматургична наслада.
„Такова удоволствие изпитвам всеки път, когато отворя нотите на „Макбет“. С такава лекота ми се лее. Това е една от оперите, написана точно за глас като моя. Просто да пееш, без да изчисляваш всеки тон, без да го контролираш по този начин, по който трябва да се контролира гласът по време на пеене на Моцарт или на барок, на много опери от Верди също така, разбира се. Но точно ролята на лейди Макбет е тази, в която моят глас плува все едно в утробни води. Защитена съм, удобно ми е, топло ми е и ми е хубаво да пея“, разказва тя пред "Хоризонт".
„Играя с по-голямо удоволствие ролите на злодеи, отколкото на добри, мили хора. Най-вероятно защото на сцената мога да бъда това, което не мога да бъда в живота“, размишлява оперната прима. „На сцената излиза някаква част от моя характер, която изобщо я няма в реалността.“
Все пак в ролята на лейди Макбет ѝ липсва катарзиса, защото обича „тези роли, които преминават през катарзиса, през всички психологически нива на персонажа, за да достигнат до оздравяването“.
„За да се изчисти, за да стане героят или държавата добра, справедлива, светла, за да се отиде от светлата страна, трябва да се мине през катарзиса.“
Тази вечер предстои вторият спектакъл на операта „Макбет” на сцената на Летния театър във Варна.
Цялото интервю с Александрина Пендачанска чуйте в звуковия файл.
Варненката Евдокия Чочева навърши на 29 септември 106 години. Тя следи събитията, прави гимнастика всяка сутрин, но и умствена - рецитира наизуст стихове на Вапцаров и на други поети, следи и военните конфликти по света и слуша само Радио Варна и БНР. Сестра ѝ е една от двете първи говорителки на Радио Варна. Евдокия Чочева е родена и израснала в..
Днешната гостенка в рубриката ни "Горещи сърца" вече повече от 30 години се занимава с шотокан карате. Защитила е майсторският пети дан в това бойно изкуство и продължава да печели медали на световни и европейски първенства. За нея обаче по-важно от степените и отличията е възможността, която ѝ дава каратето, да развива и надгражда себе си и "всяка..
"Отново успях да направя много добър резултат . Това ми дава мотивация да продължа ", каза пред БНР Ружди Ружди, световна звезда сред параолимпийците, който неотдавна постигна шеста световна титла в леката атлетика. Ружди Ружди пак е световен шампион Посрещнаха световния шампион Ружди Ружди Ружди Ружди: Беше ми мечта да подобря..
Джейн Гудол, видна природозащитничка и приматолог, водещ световен експерт по шимпанзетата, почина на 91-годишна възраст, съобщи Би Би Си. Наблюдения на Джейн Гудол помогнаха да се разкрие колко тясно свързани са хората с шимпанзетата. Тя също така работи неуморно по проекти за опазване на природата по целия свят. Д-р Гудол е починала от..
Срещам доктор Али Феник на Софийската Алея на книгата . Търпеливо изчаквам десетките читатели, дошли да се снимат с любимия си инфлуенсър и да поговорят с него по темите, свързани с човешкото поведение. Али отделя време за всеки един човек, като не пести полезни съвети. Доктор Феник разказва, че в момента живее в Португалия, където и..
Бившия музикален редактор и водещ в програма "Хоризонт" на БНР Бояна Андреева участва в проект, подпомогнат от Национален фонд "Култура" и така песните на нейния дядо Марин Камбуров, последовател на Учението на Бялото братство, излизат на бял свят. Бояна Андреева издава албум с реставрирани архивни записи на Марин Камбуров, правени в домашна..
Велико Търново стана първият български град, който има писмена летописна история, в която чрез архитектурата се проследява развитието на града. Книгата е съставена и илюстрирана от архитект Донка Колева, която е дългогодишен изследовател на културно-историческото наследства на града, и се издава от сдружението "Велико Търново –..
Цялото интервю на Явор Стаматов с Крум Зарков в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
" Ще положа лични усилия виновните, ако има такива, да получат най-строги наказания, предвидени от закона. С нетърпение очаквам резултатите от..
"Става дума за директна подмяна на обществено важен наратив . В момента някой се опитва – Новото начало на г-н Пеевски, да яхне една модерна вълна..