Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Момчил Методиев: Днес трябва да имаме достъп до документите с гриф "секретно" до 2005 г.

Ясен регламент за декласификация ще действа дисциплиниращо на службите, смята историкът

Момчил Методиев
Снимка: Ани Петрова

„В документите на службите, особено за периода от 90-те години, вероятно има много хипотези за  преплитане на интереси между бизнес, политика, служби. Вече вторият въпрос е доколко тези документи имат повече от информационна стойност, дали имат юридическа стойност - дали някой може да бъде осъден въз основа на тези документи.“ Това каза пред БНР историкът Момчил методиев, автор на книги, посветени на „Държавна сигурност“.

Законът за защита на класифицираната информация много обширно разписва цялата процедура както по класификацията на една информация, така и по отношение на нейната декласификация. Основната отговорност се пада на Държавната комисия по сигурността на информацията - ДКСИ, обясни Методиев.

„И там много ясно е записано, че всички документи с гриф „строго секретно“ трябва да се декласифицират 30 години след тяхното създаване, тези, които са с гриф „секретно“ да бъдат декласифицирани 15 години по-късно, а тези с гриф „поверително“ – 5 години по-късно. Накратко днес, 2020 година ние би трябвало да имаме достъп до всички документи с гриф „секретно“ до 2005 година.“

Често този въпрос се употребява от политиците с политическа цел, но от гледната точка на историка информацията в тези документи със сигурност има голяма историческа стойност, „когато обсъждаме началото на българския преход“, посочи Момчил Методиев в предаването "Хоризонт за вас".

В момента, когато говорим за началото на българския преход, обикновено стъпваме на мемоарите на основните участници, които като всеки мемоар са пристрастни, докато тези документи ще допълнят картината.“

Снимка: БГНЕС

Ясна процедура за декласификация и оповестяване на такива документи действа дисциплиниращо на службите, категоричен е Методиев.

„Ако един ръководител на служба, специална, или на съответната организационна единица, знае, че документите, които той създава като класификация и пише, да речем през 2005 година и знае, че през 2020 година те ще бъдат декласифицирани, това напълно променя начина на мислене в съответната служба.“

Международна практика е институциите сами да предлагат и декласифицират определена информация, изтъкна историкът. При една прозрачна система самите институции би трябвало да имат интерес, защото те налагат първичната интерпретация. Вторичната е за историците и журналистите, допълни Момчил Методиев.

Снимка: БГНЕС

Законодателството е уредено достатъчно добре по отношение на досиетата, но практиката е съвършено противоположна на духа на това законодателство. Проблемът не е в закона, а в практиката, обобщи той. Методиев вижда като причина за това „тежка институционална инерция“. Вероятно има и доза страх, допуска историкът.

„Идеята, че ръководителят на един архив знае какво има в този архив, е лъжлива. Ръководителят на един архив не знае какво има в архива. Той знае номерата на документите, заглавията, може да е прочел една част от тези документи, но той никога не знае какво съдържа всичко това. Тоест страхът е атавистичен.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Сийка Кацарова

Сийка Кацарова: България е една от дестинациите с най-съвременна СПА инфраструктура

Д-р Сийка Кацарова е новоизбраният президент на Европейската СПА асоциация . Д-р Сийка Кацарова беше избрана за президент на Европейската СПА асоциация "Аз съм ветеран в тази организация. Работя като представител на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм 18 години в екипа на Европейската СПА асоциация, като последните 9 години на..

публикувано на 14.10.25 в 14:18
Валери Вергилов Чуков

"За малко на земята" новата стихосбирка на поета Валери Вергилов

"За малко на земята" е заглавието на новата стихосбирка на поета Валери Вергилов . Валери Чуков: Върнах се в поезията след пенсионирането си като главен редактор на Би Би Си Пред БНР поетът сподели: " Всяка моя стихосбирка неизбежно има свой собствен профил , облик, но между предишната моя стихосбирка "Природи и реалности" и тази..

публикувано на 14.10.25 в 12:17
Мартин Табаков

Мартин Табаков: Когато става въпрос за мир в Близкия изток, винаги съм песимист

"Когато става въпрос за мир в Близкия изток, винаги съм песимист , тъй като да говорим за  Близък изток и мир, това обикновено е оксиморон , вследствие, на което включително и тези много позитивни стъпки, които се предприеха през последните дни, най-малко видяхме формализирането им, мисля, че трябва да се слагат в контекста на някаква малко..

публикувано на 14.10.25 в 10:49
Йордан Божилов

Йордан Божилов: Самите палестинци трябва да се разграничат от "Хамас"

"Мисля, че днес е ден на надежда, че могат да бъдат решени едни от най-сериозните проблеми на съвременния международен свят , а именно - войната, която се води в Близкия изток между терористични групи и Израел. Това може да доведе до нормализиране на цялата обстановка в региона, а оттам и подобряване на ситуацията в света ". Това отбеляза пред БНР..

публикувано на 13.10.25 в 18:02
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Нетните инвестиции за последните няколко месеца не са положителни

"Това, което  е най-сериозно в бюджета, е именно разходната част  и по-скоро това, че разходите влизат в едно такова увеличаване, което може да се сравни с принципа на снежната топка ". Това обясни пред БНР Любомир Каримански , член на Управителния съвет на Българската народна банка: "Колкото повече време минава, толкова повече тя се увеличава,..

публикувано на 13.10.25 в 17:02
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Фискалната политика на България е сгрешена поне от пет години насам

"Категорично от доста години не виждаме воля за това да се пречупи негативният фискален тренд ". Това коментира пред БНР Михаил Кръстев , икономист от Съюза за стопанска инициатива: "Фискалната политика на България е сгрешена поне от пет години насам - от 2019 година, която беше последната нормална фискална година . Оттогава се взимат..

публикувано на 13.10.25 в 15:06
Стефан Софиянски

Стефан Софиянски: Проблемът в София е в липсата на добра комуникация между почистващите фирми и общината

" Не мога да кажа колко са зависими фирмите от политиците. Има очевидно неразбирателство ". Това каза пред БНР Стефан Софиянски , бивш кмет на София, във връзка с кризата с боклука в столичните райони "Люлин" и "Красно село": "Мисля, че проблемът е в липсата на добра комуникация между почистващите фирми и общината ", коментира Софиянски...

публикувано на 13.10.25 в 14:18