„За мен винаги това е било най-голямата магия – от едно семе, от едно коренче, не зная как само с почва, вода и слънце става нещо съвсем различно“ – разказва в предаването „Чуй лятото“ по „Хоризонт“ Илза Христова.
Художничката споделя, че е важно как цветето се суши, как се обработва, за да се запазят изцяло багрите и нюансите на растението. В процеса на работата си тя не престава да открива нови и нови неща.
„Целта не е да дам вечен живот на цветята в бижутата, а да съхраня магията и тайните на цветята“, споделя Илза Христова.
„Те няма как да останат завинаги, да се консервират вовеки веков и не ни е това задачата. По-скоро тук е моментът, че бижутата се променят, но въпреки това остават очарователни. Цветовете вътре се променят, светлината как влиза, с течение на времето започва да действа като лупа. Стават много промени, които не са никак лоши. Цветята трябва да са напълно сухи, да няма никаква влага, защото влагата в цветовете с химикалите, които ползвам, дава реакция. Трябва да са и по-фини, по-прозрачни, да не са много плътни“.
Хортензията е любимото цвете на Илза. Преди изящните аксесоари от цветя Илза Христова е била отдадена на бижутата от скъпоценни камъни.
„Бях направо обсебена от камъните и много дълги години се занимавах с това. Когато станаха много големи промени в пазара на скъпоценни камъни, в обработката, в търсенето, промениха се много нещата и реших, че искам по-артистични проекти. Не е нужно всички да работят камъни и всички бижута да са с камъни или с благородни метали, за да бъдат ценени."
Новият мултидисциплинарен проект, по който работи Илза, е озаглавен „Моят таен живот с растенията".
„Ще има фотография, ще има бижута, и искам и музиката по някакъв начин да влезе в този проект. И да бъде една наслада и красота, но и човек малко да се замисли, че зад тези неща, които сме ги приели за даденост, стои друг план.“
"И всеки помни по един учител - из стръмното ръката му поел". С този цитат от стихотворение на Харалампи Харалампиев гостът в "Изотопия" - учителят по Български език и литература Методий Кирилов, отговаря на въпрос за трудностите на преподавателската професия. Методий Кирилов : Трябва да разбираш ученика. Да вникваш..
Романът на Ирина Папанчева "Брюксел, разголен" е сред заглавията в лятната кампания "1 град, 19 книги" на обществените библиотеки в Брюксел. Българката живее в Белгия и има шест романа, детска книга, пише и разкази. За първото си пътуване до столицата тя си спомня: "То беше през февруари 2003 г., когато отидох на стаж в Европейския..
Преподава италиански език, танцува балет, занимават я проблеми с околната среда, различни изкуства са част от живота й. Това е Гергана Дилова, с която ви срещаме отново след поредното й пътуване в Африка. Този път то е различно, защото не става дума само за пътешествие, а за кауза. Там тя се чувства свободна и помага на икономиката, на..
"Най-важното за мен е , както на мен са ми подали ръка преди време, някой да повярва в теб ! Да ти каже, че можеш да успееш, че можеш да го направиш, да ти даде този първоначален тласък, който да ти даде тази увереност, че ти може да успееш . Това е особено важно за децата . На "Цветен Камертон" се изявяват толкова талантливи деца. Жалко е,..
Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..
Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" . За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..
Убеден съм, че има обществена потребност за отделянето на горския сектор в самостоятелно ведомство с неговите отговорности. България все още е за..
"Става все по-топло. Сега юли е с 2.7 градуса над нормата". Това обясни пред БНР проф. Георги Рачев, климатолог и преподавател в СУ "Св. Климент..
Максималният размер на държавната помощ за пострадалите от пожарите е 1914 лв. Това заяви пред БНР Анелия Василева - началник отдел "Социални и семейни..