Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пренареждане на образователния пъзел в Европа заради Брекзит и Covid-19

Снимка: БГНЕС

Университетите във Великобритания очакват спад на европейски студенти с 84% при приема на кандидати догодина. Причината - новината за финализирането на Брекзит и вероятността студентите, които започват обучението си тази есен да бъдат последният випуск, обезпечен с държавно финансиране.

На този фон появата на коронавируса и усложняването на епидемичната обстановка в световен мащаб повлия изключително много върху кандидатстудентската кампания и на процедурите по прием.

Не се отчита отлив на българските младежи, избрали да продължат образованието си зад граница, твърдят образователни консултанти.

Кандидатстудентската кампания за прием през 2021 година започва при неизвестни обстоятелства. За момента британските университети настояват европейските студенти да бъдат приемани като международни студенти. Това автоматично отлага възможностите за държавно финансиране и увеличава размера на таксите, които започват от 10 хиляди лири и стигат до 40 хиляди при някои магистратури, пояснява Благовеста Евтимова. „Голяма драма е това за университетите. Освен че интернационалното представителство намалява, намалява и броят студенти – това са си чисти средства, които идват от тези студенти.“

През 2019 година европейските студенти, избрали да продължат своето образование във Великобритания, са наброявали близо 150 хиляди души. Въпреки че значителна част от кандидат студентите елиминират Великобритания като образователна дестинация, други запазват надеждата, че до края на кампанията може да се появят благоприятни перспективи най-вече от гледна точка на учебни такси и финансиране. В допълнение – те не могат да намерят желаната специалност другаде.

На този фон тази година британската държава премахна лимита за брой приемани студенти. Всеки университет сам си прави сметка колко студенти може да обучи и за предстоящата учебна година са приети значително повече студенти от обичайния.

Ако упорството на британското правителство продължи, нидерландските университети ще бъдат основните печеливши, смята Благовеста Ефтимова. За миналата година малко над 3 000 български младежи са избрали да учат там. Отново най-много студенти избират да учат бизнес, мениджмънт и икономика. На второ място като най-популярна специалност вече е психология. Новост е и покачването на интереса към инженерните и технически програми, които изместват тези по изкуства и дизайн – популярни в предходните години.  

Очакваме сега да има завишено кандидатстване, но и завишена селекция в Холандия“, подчертава образователният консултант.

Германия, Франция, Белгия, Люксембург също ще поемат част от кандидатите. Там спецификата е че повечето качествени програми са на местните езици. Затова от няколко години се отчита по-активно изучаване на немски и френски език като основен в гимназиалния етап, а английският остава допълващ, посочва Евтимова. „Защото много от немските университети искат двуезични програми, даже има програми с три езика.“

И докато миналогодишната кандидатстудентска кампания беше белязана от Брекзит и притесненията дали условията за българите ще бъдат променени, водещата тема тази година и в образованието зад границата остава Covid-19. Пандемията доведе до редица промени - удължени срокове за кандидатстване и безпрецедентен онлайн прием на кандидат студенти, както и отлагане на старта на академичната година.  

Второто виртуално изложение „Уча в чужбина“, организирано от консултантска къща "ДАРБИ", ще се проведе тази събота. През целия ден онлайн платформа ще свръзва кандидат-студентите с желаните от тях университети само с един клик. 

Новият акцент в предстоящото образователно изложение ще бъде Ирландия, където всички програми са на английски, но може би заради своята отдалеченост до този момент страната не е била център на студентския интерес. Ирландия предлага и обучение по медицина, архитектура и хуманитарни специалности, каквито Нидерландия не предлага на английски език, уточняват образователни консултанти. В Ирландия обаче има по-малко университети, българската диплома е непозната и тепърва трябва да се правят проучвания и консултации, за да бъдат приемани по-лесно български студенти. 

Още акценти по темата – в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20