„Новини с добавена стойност” от Г-н Балев: Ходи пеша, бе

ХОДИ ПЕША, БЕ!

Това беше една препоръка от председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, отправена към всички, които имат забележки към правителството, или да речем - протестират.

Като не харесваш Борисов, що му се возиш на метрото, а?! Ходи пеш, бе! Стани и тръгни, бе!

Нещо такова рече Караянчева с оловно-цинков тембър и това е дори малко библейско: Лазаре, стани и ходи!

За други не знам, но Цветан Цветанов я послуша. Бившият втори в ГЕРБ стана и тръгна по пътищата на родината. Не изцяло пеша и без пилигримска тояжка, обаче апостолски броди из населените места и хората се питат:

Quo vadis Ceco? Това е на латински, езикът на Цицерон. Или - камо грядеши? Сиреч - къде отиваш, домнуле?

Един Цецо броди из страната. Броди и си бере електорат, къса жива членска маса от бившата си партия, а изглежда и че твърде много му се услажда. Аз си го представям как поднася към изискания нос поредния откъснат гербер и вдъхва аромата му. И този аромат го въздига като стълба към небето или асансьор към небето, или като Цепелин към небето...

Тия лирически картини донякъде възвисяват душата, но има и някои по-делнични съображения.

Електоратът и членската маса не са гъби, че да идеш в гората да си набереш. Примерно, вместо на избори отиваш да береш гъби и гербери - не става. Човекът не е гъба, човекът е мислеща тръстика и звучи гордо, както са казали Блез Паскал и Максим Горки.

Затова Цветан Цветанов създаде концепцията за ГЕРБ с човешко лице. Той го нарича „Републиканци за България“ и в емблемата си има петолъчка, което още го обсъждаме в научните среди и нямаме единодушно становище. Защо им е на цецовите републиканци петолъчка?! Научна загадка, над която още ще се поизпотим.

Ала изглежда, че Цветанов е твърде убедителен в идеите и в концепциите си, защото при обиколките на старите вилаети успя да приобщи към проекта си доста калпаци членска маса.

Борисов засега нервничи умерено и обяви размяната на кукли и парцали за семеен въпрос. С Цветанов, рече Борисов, ние се разделихме, децата останаха при мен. Но децата май си искат и двамата родители и както притичват от единия към другия, току-виж ги оплели наново за някакво следизборно сътрудничество. Аз, ако бях Цветан Цветанов и Бойко Борисов, щеше да ми е мъчно за децата. Щеше да ми се къса сърцето и да се чудя какъв компромис да направя в името на децата.

Децата! Те са нашето бъдеще и в менюто им винаги трябва да има пържолки, цинк, магнезий, суджуци и други полезни химически елементи.

Между другото, тия дни в метрото чух една фолклорна песен с дъх на магнезий:

Понеделник - оставка.
Вторник - оставка.
Сряда - оставка. 

Аз се възмутих много на тази хулиганска проява и си запуших ушите, за да не слушам. Не можах да го изтърпя това нещо, адски некоректно е. Хем да се возят в метрото, хем да пеят за оставка! Кой ви го построи това метро, бе, джанки неодрусани?! Оставката ли ви построи метрото? Оставката яде ли се?

Тия работи сега ви ги споделям, но в метрото ги крещях наум, защото съм културен гражданин.

Според мен, ако някой иска да сваля правителството, трябва да го прави културно и възпитано като Цветан Цветанов.

Това хулиганство в метрото беше толкова възмутително, че вътре в себе си реших един ден да стана прокурор или консул в Барселона. Или да речем - изключителен политик и обаятелна жена.

„Новините с добавена стойност“ никога не дрънчат на цинк, защото който не е съгласен с мен, да ходи пеша!