„Причините са много, но могат да бъдат сведени до една – стремеж за бърза писта в законодателния процес. Няма да се обсъжда със заинтересовани страни, няма да видим дали може без промяна в закона, дали трябва да променим практиката на прилагане на закона. Най-лесно е да го изменим“, посочи Киселова в предаването „Преди всички".
При преглед на парламентарната дейност от последните 10, 20, 30 години, се открояват трайни тенденции, водещи до некачествено законодателство, обобщи преподавателят.
„Правилото е, че правителството внася законопроекти. За съжаление обаче значителен е вече делът на законопроектите, които внасят отделни народни представители или група народни представители.“
Делът на законопроектите на народни представители е приблизително 70% срещу 30 на сто, внесени от правителството. Преди време съотношението е било обратното – 70% от законопроектите са били внасяни от правителството, отбеляза доц. Киселова и допълни, че практиката в парламентарните държави с улегнали традиции е да преобладават правителствените законопроекти. Причината:
„Експертността на служителите в правителствените служби е много по-голяма от капацитета на отделен народен представител. Освен това се предполага, че правителството ще направи разчети колко ще му струва след това прилагането на закона.“
Доц. Киселова акцентира върху липсата на правила за проектозаконите, внасяни от депутати, както в настоящия, така и в миналия парламент. От 2009 г., вече повече от 10 години, няма съвет по законодателството към председателя на Народното събрание, изтъкна Наталия Киселова, според която „трябва народните представители да са готови да чуят негативни становища, да чуят критика.“
„На първо място трябва да спре това безогледно внасяне на предложения между първо и второ четене или през преходните и заключителни разпоредби на един закон. Трябва да спре това състезание между народните представители кой ще внесе повече законопроекти. Трябва да се помисли за качеството на кандидатите за народни представители, не на последно място – за възстановяването на дейности, предпарламентарни, които подготвят качествени законопроекти. И не на последно място – законодателната програма на правителството преди беше формална, а сега въобще я няма. Така всеки знае, че когато се „отваря“ един законопроект, всички, които имат намерения нещо да се добави, да се промени, могат да се обърнат към съответния министър“, коментира преподавателят по конституционно право.
За голяма част от законодателните проблеми се прави опит за разрешаване през вето на държавния глава или сезиране на Конституционния съд, но това са последващи мерки, които са не просто продължителни, а водят до това „върху кръпката да се прави кръпка и това допълнително да влошава качеството на закона“, подчерта Наталия Киселова.
Много са редки случаите, в които президентско вето е било одобрявано и това важи не само за сегашния държавен глава, отчита още юристът.
„Проблемът във ветата е, че много коректно и детайлно са аргументирани кои разпоредби не са в съответствие с Конституция или с международен акт, или с действащо законодателство. Ветото е много по-широка възможност за коригиране на закона в сравнение с Конституционния съд.“
„Ако правеха нещо умно, можеха дори да отхвърлят президентско вето, след това да подобрят закона. За съжаление обаче тази политика на инат – винаги да бъде моето, да бъде нашето води до това качеството на законите още повече да се влоши.“
Запитана за експертизата по проекта на ГЕРБ за нова Конституция доц. Киселова посочи, че управляващите не са подходили с намерението да се подобрят конституционните текстове, а с идеята да спечелят време, затова е скептична, че професионалната общност ще се включи активно в дебатите.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл."Вече дарихме една пожарна кола в Хисаря и тя е участвала в гасенето на над 30 пожара. В момента сме в процес на закупуване на втора и на трета. Едната ще отиде в Пловдив, другата – вероятно в Тополовград". Това разказа пред БНР Никола Рахнев, създател на доброволческата инициатива Гората.бг. "Когато държавата не е достатъчно активна,..
Приемането на България и Румъния в Шенген не увеличи броя на туристите в Северна Гърция. Причината е във високите цени, а не в границите, коментират от туристическите агенции. Не се потвърдиха очакванията на гръцките хотелиери в Северна Гърция, че отворените граници с България ще увеличат туристите това лято. Статистиката за юли показва, че..
Утре стартира 11-ият сезон на "Зелени библиотеки" в парковете на София. Началото е от парк "Гео Милев". "Има подготвена богата музикално-културна програма. Читателите ще имат възможност да се срещнат с известни български автори", посочи пред БНР д-р Светослава Тончева - ръководител направление "Библиотечни колекции" към Столичната библиотека...
4268 пожара от началото на годината - това е сериозната статистика за огнената стихия Турция, която и тази седмица активно се бори за потушаване на големи огнища като това в Бурса. Южната ни съседка е на първо място в Европа по капацитет за гасене на пожари по въздух и на второ място по този показател в света, съобщи в интервю за БНР кореспондентът..
Повече от 56 часа квартали в Добрич са без вода. Спирането ѝ става без предупреждение, без да е обявен воден режим, без първоначално дори да е ясно каква е причината услугата на ВиК оператора към част от жителите на областния център да бъде преустановена. Въпреки негодуванието водоноски са осигурени повече от 24 часа след спирането на..
В Русе е в сила забрана да се консумира алкохол извън заведенията. Решението е на Общинския съвет. Глобите ще бъдат налагани от полицията и са по 200 лева за първо провинение и по 500 лева за всяко следващо. "Русе не е град на пиянки. Това, че те не могат да се справят с някакви пиянки, не означава, че всички трябва да ни обявят за..
За първата половина на годината през античния град Хераклея Синтика са преминали около 20 хил. посетители. За цялата минала година са били над 60 хил. Това заяви пред БНР проф. Людмил Вагалински - ръководител на разкопките в Хераклея Синтика. "Силният сезон вече е в разгара си. Второто полугодие е по-силно за туризма. Миналата година..
Партиите се готвят отрано за президентските избори, защото те предполагат стратегическа маневра. Това обясни пред БНР социологът Андрей Райчев...
Освен със своите милиони декари, засети със зърнени култури, Добруджа винаги е била прочута и със своята вкусна, хрупкава и сладка диня . Пред..
На 30 юли се навършиха 157 години от гибелта на Стефан Караджа. Паметта му бе почетена в Русе, където умира от раните си, а денят е повод да разкажем и..