Ралица Тодорова, която изследва трансформацията на преживяванията в спомени

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Наталия Ганчовска с Ралица Тодорова в предаването „Хоризонт за вас“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Млада българка спечели престижна международна награда в областта на медицината за изследванията ѝ в сферата на когнитивните науки и мозъчната дейност, свързана с обработването и съхранението на спомените.

Ралица Тодорова беше отличена с Наградата на Фондация L'Oreal и ЮНЕСКО за насърчаване и подкрепа на жените в науката за приноса ѝ в изучаването на трансформациите на преживяванията в спомени и значението на тези сложни процеси в мозъка за човешкото здраве, за паметта и за познанието като цяло.

Ралица Тодорова е на 30 години живее в чужбина от 11 години. Завършва Първа английска езикова гимназия в София. Пътят ѝ минава през Шотландия, където изучава невронауки. Образованието ѝ продължава в Швеция, а в последствие се установява във Франция. Именно там, вече осем години, се посвещава на изследванията на спомените и сънищата, интересът ѝ, към които е далеч в годините назад.

Реактивирането на спомените през деня и как се проектира тази реактивация по време на съня са не само нейното професионално предизвикателство, но и силно човешко любопитство: 

„Хипокампусът е ключовата зона за запаметяване. При травма в него или при хора, които нямат хипокампус, не могат да формират нови спомени изобщо. Затова той е абсолютно необходим за формиране на нови спомени. Въпреки това, след такава травма, хората си спомнят стари неща. Паметта някак успява да се премести от хипокампуса… Вярваме, че този процес зависи от съня и от реактивациите в хипокампуса“.

Според Ралица науката си заслужава, дори само с идеята да разберем как работят нещата.

„И ако знаем повече за човешкия мозък, това може да доведе в последствие до по-добро разбиране как той би трябвало да работи. И ако разберем как би трябвало да работи, тогава други изследвания могат да демонстрират какви са проблемите, които могат да настъпят в този процес. И как тези проблеми могат да бъдат свързани с болести като шизофрения, Алцхаймер. Това може да доведе до по-добро лечение на тези болести“.

Интервюто с Ралица Тодорова можете да чуете в звуковия файл.