Проф. Амелия Личева: Нобелът за Луиз Глюк ще гарантира интерес към поезията

Академията награди стиховете ѝ за „аскетична красота, която прави съществуването на индивида универсално“. Глюк разчита на митологията за много от образите в поезията, където повтарящи се теми са връзката с най-близките, болката и преодоляването ѝ.

Единствено такова отличие за изкуство, логично, е най-субективно за определяне, поради което наградата за литература винаги е най-оспорваната. Популярната критика в момента е, че Глюк не е достатъчно познато и универсално име.

От друга страна, тя изглежда като безопасния избор. Шведската академия все още се възстановява от скандала, който доведе до липса на награждаване през 2018 година. Причината – сексуалните посегателства на френския писател Жан-Клод Арно, женен за една от пожизнените членки на комитета, предполагаемо прикривани от нея и нейни колеги. Двойното отличие през следващата година донесе ново противоречие, след като единият от лауреатите беше Петер Хандке – доказан писател и драматург с противоречиви позиции относно случилото се в Босна и Херцеговина през 90-те. Спорът около награждаването на Хандке е част от дълга поредица, в които политическата страна на книгите или авторите им води до спорове дали заслужават смятаното за най-високо отличие в литературата.

„Името на Глюк беше неочаквано, но комитетът има и тази функция да не се съобразява с прогнозите. На мен ми харесва този избор, защото наградата получава поет, тъй като днес поезията се чете по-малко. Такава голяма награда гарантира интерес. И повече хора ще обърнат внимание на поезията“. Това каза пред БНР проф. Амелия Личева, български поет, преводач и литературовед, автор на книгата изследване „Световен ли е Нобел?“.

По думите ѝ не се очаква политически коментари да надвиснат над приза за Луиз Глюк.

„Последните години често наградата отива в качествени писатели, където няма съобразяване с политическия уклон на автора. Има съобразяване, силно напоследък, да се дава наградата повече на жени“.

В предаването „Събота 150“ проф. Амелия Личева подчерта, че „идеологията на Шведската академия е да се обръща към качествена литература и да излъчва посланието за важни автори, които третират общочовешки теми“.