Да се говори за напълно забравен български композитор е сложна задача. Поводът да си припомним за Димитър Шампион е 125-годишнината от неговото рождение на 10 октомври 1895 г. През първата половина на ХХ век са били популярни детските му оперети, особено “Малкият музикант“, която се смята за едно от най-добрите постижения в този жанр у нас. Поставяни са в нашите театри негови музикално-сценични творби, популярни са били неговите танцови пиеси. Единственото, което днес припомня неговото присъствие в нашата музика, е много популярната песен „Драгиева чешма“, която дълго време е смятана за народна песен, а не се знае, че е авторска - на Димитър Шампион.
Роден е в Сливен, в учителско семейство. От малък се учи да свири на мандолина, а първите му композиционни опити са мазурката „Майско утро“ и полката „Виолетки“. В гимназията учи музикални инструменти и оркестрация при местния учител Каломати, който има голям принос за музикалното обучение на българските ученици, и хармония при известния композитор Мишо Тодоров. Димитър Шампион бързо става популярен на музикалните вечеринки в родния си град със своите композиции, на които сам акомпанира на китара. Започва да свири и на цигулка, чете много класическа литература. След завършване на гимназиалното образование участва в Балканската война, учи в школата за запасни офицери, даже през 1916 г. е командир на взвод в 29-и ямболски пехотен полк по време на войната. Изучава за известно време теория на музиката в Скопие, след това заминава за София, където учи при Добри Христов.
На 21 януари 1923 г. е премиерата на първата оперета на Димитър Шампион - „Иманяри“, която получава много ласкава оценка от критиката. Следват още няколко детски оперети: „Малката царкиня“, изпълнена за първи път на сцената на Народния театър от ученички от сиропиталището „Цар Борис Търновски“; “Щастливото сираче“, “Змей“. През 1930 г. предоставя пет симфонични творби на Гвардейския оркестър - три са одобрени и изпратени в Италия, за да бъдат изпълнени в Асизи на сватбата на цар Борис и царица Йоана. В следващите години композира героична оперета „Хайдути“ по разказа на Йовков “Шибил“, изпълнена от оперетен състав при културния дом в Сливен под диригентството на Никола Веков. Композира и операта „Майстори“ по пиесата на Рачо Стоянов. Две негови оперети, обработени от Макс Раймонд - „В клетката на изобретателя“ и „Любов край Нил“ през 30-те години се играят във френски и италиански морски курорти.
Други негови композиции са оперите „Светозар“, “Скъперникът“ по Молиер с либрето на Асен Разцветников, още детски оперети, композицията „Хан Аспарух", прослушана и одобрена в Лайпциг (вероятно и изпълнена), увертюрите „Той не умира“, “Балканът пее хайдушка песен“, много шлагери и танцови пиеси.
За съжаление, никакви ноти не са останали от цялото това голямо творчество на Димитър Шампион - всичко изгаря по време на бомбардировките през 1944 г. в София. Същата година той се завръща в родния си град и отдава силите си за създаването на Сливенската работническа опера. От неговите музикално-сценични творби най-дълъг живот има детската оперета “Малкият музикант“ - тя е играна над 600 пъти, като е представена и в 116 селища на страната.
Съвсем случайно е открито, че именно Шампион е автор на популярната песен „Драгиева чешма“ - когато семейство предава в архива на музея в Сливен нахвърляните върху салфетка ноти, които той композира след като прочита текста на песента. Изключително скромен, работлив, той не шуми около себе си, не привлича вниманието с успехите си. Цял живот няма средства да си купи пиано и всичко композира на китарата си.
Димитър Шампион умира на 4 октомври 1966 г.
Разказът за живота и творчеството на Димитър Шампион можете да чуете в звуковия файл.
Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..
В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..
Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. От 20 години..
От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят. Милена е запазила чистотата си...
В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..
Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025". То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..
В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е организирала специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..
"Борисов е заинтересован от съхраняване на правителството. Същевременно той изпраща послания, че няма да стои като заложник заради управлението. ГЕРБ..
Има шанс за голяма катастрофа и всички го знаем - партийни ръководители и на площада. И този път нещата са опрели на кокал, предупреди..
Опитът да се влезе в офиса с взлом беше акция за сплашване, натиск и смачкване на сдружение "Боец" , каза лидерът на сдружението Георги Георгиев в..