Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Художничката Деница Тодорова: Гледайте съвременно изкуство! Купувайте млади автори!

Изложбата - "Метафора на паметта" е препратка към Вера Недкова и спомена за нея

6
Деница Тодорова
Снимка: Личен архив

Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. 

От 20 години Тодорова живее и твори в Белгия, но винаги, когато има възможност се връща и прави изложби и в България. "Метафора на паметта" е третата й самостоятелна изложба у нас. Художничката използва техниката сграфито, която възпроизвежда на хартия.

Едната половина от живота си Деница Тодорова е прекарала в България, а другата в Белгия. Завършила е Художествената гимназия в родния си град Пловдив. Учила е сценография, но преди 20 години заминава за Белгия, където завършва живопис в едно от най - престижните висши художестени училища в Европа - Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен. Казва, че рисува откакто се помни. Като дете часове наред прекарвала в ателието на своя баща.


"Баща ми беше скулптор. Отраснала съм в неговото ателие. Той правеше мрамори, надгробни плочи. Имала съм много интересно детство. Ходила съм навсякъде с него, когато например е инсталирал надгробни плочи. Беше много интересно с неговите приятели художници. Завършила съм Художествената гимназия. След това бакалавър "Сценичен дизайн" в НБУ. Имах възможността да асистирам на голямата сценографка проф. Елена Иванова. След това заминах по "Еразмус" в Кралската академия, но осъзнах, че сценичният дизайн не е за мен. Когато отидох в Белгия се шокирах от високото ниво на академията и след това от цялото съвременно изкуство, което видях - галерии, музеи. Инстинктивно се влюбих и реших да уча живопис", разказва художничката.

След края на Академията, Деница Тодорова решава да продължи професионалния си път в Белгия. Днес се радва на блестяща кариера, но признава, че в началото било доста труно, докато пробие и се наложи в артистичните среди в чужбина.

"Както на моите колеги в България, може би и на всички колеги по света, им е много трудно след като излязат от академията да пробият. При мен първите четири години бяха много трудни. Имах едно ателие, в което нямаше отопление. Покривът му беше пробит. Трябваше да се занимавам с други неща, за да се издържам. Мисля, че на моите колеги в България им е още по - трудно. 


Сега виждам, че през последните години, за щастие, се случват много позитивни събития в съвременното изкуство в България. Има много нови галерии, много нови проекти, много интересни автори. Но мисля, че в България все още има много малък пазар. Много малко хора колекционират съвременно изкуство. Колекционерите мисля, че предпочитат да колекционират повече стари майстори. 

Може би тук е моментът да кажа: "Купувайте млади автори! Гледайте съвременно изкуство!" Ако сравним, тук в Белгия, това е страната с най - голям пазар за съвременно изкуство. Хората много повече се интересуват. Ходят да гледат изложби. Позволяват си да купуват малки формати. Просто в Западна Европа е съвсем различно като култура на купуване на съвременно изкуство и гледане. Има много повече шансове", казва нашата сънародничка.

В работата си Деница Тодорова използва техниката сграфито, която възпроизвежда на хартия. Започва от черния цвят и се движи към светлината.

"След като завърших, първите четири години се занимавах с живопис на практика. Установих обаче, че медиумът маслени бои на платно и изобщо цветът, не е за мен. Бях изпаднала в едно леко отчаяние, криза и реших да се върна към рисунките с молив. И от там започна вдъхновението с графита.

Първото ми истинско вдъхновение с рисунките е свързано с техниката сграфито. Опитвах се да правя сграфито на хартия, колкото и смешно да звучи за някои. Аз започвам по негативен начин, по обратния начин да рисувам. Първо правя листа напълно черен. Слагам различни слоеве графит и след това го премахвам. Което е подобно на техниката сграфито. Това първо вдъхновение идва от баща ми, защото той е правил много сграфитита и изобщо от декорациите на сгради в България - в Пловдив, Велико Търново, които съм виждала и много са ме вдъхновявали. 

Моите картини изглежат много абстрактни на пръв поглед, но абсолютно всичко идва от реалистични моменти и снимки, които правя с телефона си и след това ги принтирам, правя скици. Обикновено нещата, които ме вдъхновяват са незабележимите неща около нас, дневните феномени - светлината, която се отразява в повърхността на водата, темите за вечността, за метафизиката. 

Нещата, които съществуват около нас, но ние не ги забелязваме, например движението на мускулите в нашето собствено тяло. Има много елементи, като например кръгът, който обрисува вечността, неща без начало и край. Макар и на пръв поглед да започвам от черното към бялото и рисунките понякога да изглеждат доста тъмни, за мен те са търсене към светлината", споделя художничката.

"Метафора на паметта" е третата самостоятелна изложба на Деница Тодорова в България. Художничката казва, че това е едно емоционално завръщане и рефлективност към спомените и миналото.

"Изложбата е изключително вдъхновяваща, провокираща и интересна. Бях поканена от куратор Диана Драганова - Щир. Изложбата е в музейното пространство "Вера Недкова", което е към Националната галерия. Всичко започва с пространството. 

Тъй като Вера Недкова е била изключително интересен артист, който е живял по някакъв начин в изолация. Тя дарява дома си на Националната галерия със завещанието там да правят изложби само жени. Интересен е контрастът с дома на Вера Недкова, с нейните картини. Интересен е контрастът между съвременното изкуство и нейното творчество. 


Аз лично се подготвях около година за тази изложба и почти 90 процента от картините са правени специално за там. Аз искам да подхраня чувството, че съм гост в нейния дом. Атмосферата е изключително интересна. Заглавието на изложбата го избрахме заедно с куратор Щир. "Метафора на паметта" е лека препратка към Вера Недкова и спомена за нея. Направих една инсталация, композиция от моите рисунки, която имитира параван, който е висок два метра. Зрителят може да влезе буквално в рисунката по тяло. Това е препратка към начина, по който са живяли, защото са ползвали паравани. Този музей е по - малко познат като пространство, но препоръчвам на всички да отидат и да го видят. Интересна е симбиозата межу съвременното изкуство и историята", казва Деница Тодорова.

След изложбата в София, кои са следващите цели, които си поставя Деница Тодорова.

"Гледам към други европейски страни, защото след 12 години активна кариера, работа с галерии, по някакъв начин пазарът за мен тука е изчерпан. Мисля, че всеки художник има желание да се развива международно. Белгия е удобно място за живеене, но аз имам амбицията да работя в други страни - в Нидерландия, в Австрия. От 2017 година работя доста с галерии във Виена. Мисля, че бъдещето е международно."

А България си остава вдъхновение и свързаност независимо от разстоянията.

"Липсват ми семейството и приятелите. Тъй като моят баща внезапно почина, това се отрази доста на моето творчество. Идвам си често в България през последните три години. Свиквам с българския реализъм, който е доста по - различен от белгийския живот

Нещо, за което може би си правя равносметка, е творческият ми път и как искам да се развивам. Не си правя много планове за бъдещето. То е неясно. Гледам да съм в настоящето, доколкото е възможно. Но връзката ми с България остава доста силна", казва в заключение нашата сънародничка.


Интервю на Даниела Големинова с Деница Тодорова в ''Закуска на тревата''


По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Мишер Руева представя четвъртата си самостоятелна изложба "Моменти"

" Аз съм човек, който обича да експериментира. Интересен ми е всеки един стил на работа. Нещо, което работи за нас по възможно най-добрия начин, продължаваме да го следваме и да се придържаме към него, но и не си затварям вратите да работя с други хора, защото е ценно и разширява още повече нашия екип", споделя Мишер Руева. Идеята за..

публикувано на 28.09.25 в 15:26
Български артисти представиха

Любка Биаджони цу Гутенберг и "София Симфоникс" представиха операта „Травиата“ от Верди в Германия

На 20 и 21 септември солисти, хор и оркестър „София Симфоникс“ с диригент Любка Биаджони гостуваха в градовете Мюнхен и Кулмбах с постановка на „Травиата“. В главните роли се представиха много изявените певци Михаил Михайлов като Алфред, Кирил Манолов /носител на приза "Музикант на годината 2019"/, - Жорж Жермон. Своя дебют в ролята на Виолета..

публикувано на 26.09.25 в 18:41

Спомен за проф. Александър Нейнски

В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" отдаваме почит на един от високоуважаваните български виолисти и педагози - проф. Александър Нейнски. На 12 септември се навършиха 105 г. от неговото рождение. Той е роден в село Стакевци, Монтанско. През 1938 г. е приет в Музикалното училище в София, където учи при проф...

публикувано на 26.09.25 в 15:24

Софийски музикални седмици с есенна програма

И тази година международният фестивал "Софийски музикални седмици" има есенно продължение. Събитията са от 5 септември до 3 октомври в различни културни пространства. Пъстрият афиш включва концерти и спектакли в различни жанрове, както и гост-музиканти от страната и чужбина, които не посрещаме често на столична сцена. Предвидени са няколко авторски..

публикувано на 25.09.25 в 19:10
 Виктор Теодосиев

Виктор Теодосиев - българската гордост в младежкия оркестър "Густав Малер"

Още преди да е навършил 20, Виктор Теодосиев вече е сред най-изявените млади български музиканти. Той достойно продължава фамилната традиция след дядо си и баща си, с когото в момента дели поста първи валдхорнист в Симфоничния оркестър на БНР. Междувременно е студент в НМА "Проф. Панчо Владигеров" - София в класа на проф. Владислав Григоров. Но Виктор..

публикувано на 25.09.25 в 18:44

Дни на камерната музика в Габрово - безкомпромисен подбор и откривателски дух

49-ото издание на фестивала "Дни на камерната музика" започна в Габрово и въпреки закъснението, в сравнение с традиционните дати през миналите години, все пак присъства на културната карта на България (поради забавянето на финансирането на много от фестивалите, провеждането беше под въпрос до последния момент). Директорът на Габровския камерен..

публикувано на 24.09.25 в 16:49

Нови записи в БНР: Песни от Рихард Щраус

В предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" представяме най-новите записи на певицата Евгения Ралчева и пианистката Надежда Цанова, направени в Първо студио на БНР от екип, воден от продуцента Хари Драганов.  Дуото реши да остави следа във фонда на Националното радио с избрани песни от творчеството на Рихард Щраус – музика, която сравнително..

публикувано на 24.09.25 в 15:21