Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В първото си интервю за българска медия:

Джон Ланган пред БНР: Добрата история на ужаса се докосва до човешките емоции

Джон Ланган
Снимка: Личен архив

„За една ефектна история на ужасите, не просто мимолетна уплаха, е нужно да се докосне до по-дълбоки човешки емоции. Тъгата е много дълбока човешка емоция. Предполагам, че виждам хоръра и готиката като жанрове, които се занимават с човешките загуби. С онези моменти в нашия живот, в които светът няма смисъл за нас“. Това сподели пред БНР – в първото си интервю за българска медия, американският писател Джон Ланган.

През 2016 година той печели престижната награда за хорър на името на „Брам Стокър“ за романа си „Рибарят“. Книгата добива популярност като издържана в най-добрите традиции на жанра на ужаса и отдаваща почит към наследството, оставено от класика Хауърд Лъвкрафт. По професия Ланган е учител по Английски език и литература.

Как се появява мистичната фигура на рибаря?

Историята започна като мой отговор към американския роман „Моби Дик“ от Хърман Мелвил. Исках да напиша модерна хорър версия на тази история. Не исках обаче да включвам момента с лова на китове, защото смятам, че това е нещо ужасно. Така че избрах рибарят да бъде еквивалент на някой, който тръгва на лов за китове. И така, направих главния ми герой рибар, но той имаше нужда и от място, където да лови риба. Аз живея близо до планината Катскил в щата Ню Йорк. Това е популярно място за риболов, така че пратих героя си за риболов именно там.

В романа главните герои се срещат с персонаж, който идва от Европа, след като убиват семейството му. Така той започва да търси път, за да върне любимите си хора към живота.

Това го води към изключително мрачни места. Докато опитва да събере знанието, с което да види семейството си отново, той става все по-обсебен от него, все по-заинтересован от силата, която ще му е нужна, за да постигне целите си. Това го води към Съединените американски щати в ранния период на 20-и век, където се строи резервоар за Ню Йорк. В края на 19-и век местните резервоари на Ню Йорк вече не са достатъчни за броя на гражданите си. Затова започва изграждането на мрежа от резервоари. Тази разработка включва голям брой работници, които идват в региона. Някои от тях идват от американския юг – те са предимно с африкански произход. Другата част са хора от Европа. Тези хора се срещат с тази фигура, която нарекох Рибаря, защото този човек търси митологически звяр, който, ако го уловиш, ще ти даде невероятна сила. Моят роман се развива в две времена – едното е, докато се създават резервоарите, когато определен брой от героите ми се срещат с този магьосник и с неговите планове. Другата история се развива много след това, когато моят разказвач и негов приятел, които също са рибари, се сблъскват с този персонаж.

Личните трагедии обогатяват смисъла на хорър жанра“, казва още Джон Ланган. В предаването „Нощен Хоризонт“ той допълни:

„Виждам хоръра и готиката като жанрове, които се занимават с човешките загуби - с онези моменти в нашия живот, в които светът няма смисъл за нас. Например, живеем си живота и в един момент се появява вампир. Това е нещо абсолютно извън ежедневния ни опит. То води до разпадане на света такъв, какъвто го познаваме. В ежедневния ни живот болката и загубата създават подобен ефект за нас. Например, когато наш любим човек си отиде – изведнъж всичко, което си мислим за света и начина, по който функционира, няма никакъв смисъл. Според мен не е толкова сложно да свържем двете неща – тези екстравагантни метафори и чудовищни символи с този вид емоционални реалности“.

Интервюто с Джон Ланган можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Лицата на Брюксел в романа на Ирина Папанчева "Брюксел, разголен"

Романът на Ирина Папанчева "Брюксел, разголен" е сред заглавията в лятната кампания "1 град, 19 книги" на обществените библиотеки в Брюксел.  Българката живее в Белгия и има шест романа, детска книга, пише и разкази. За първото си пътуване до столицата тя си спомня: "То беше през февруари 2003 г., когато отидох на стаж в Европейския..

публикувано на 22.07.25 в 14:38
Гергана Дилова в Африка

Гергана Дилова пътува до Африка с различни каузи

Преподава италиански език, танцува балет, занимават я проблеми с околната среда, различни изкуства са част от живота й.   Това е Гергана Дилова, с която ви срещаме отново след поредното й пътуване в Африка. Този път то е различно, защото не става дума само за пътешествие, а за кауза. Там тя се чувства свободна и помага на икономиката, на..

публикувано на 20.07.25 в 06:26
Теди Кацарова

Теди Кацарова: В живота навсякъде има позитивност, въпросът е да не влизаме в ниските вибрации на негативизма

"Най-важното за мен е , както на мен са ми подали ръка преди време,  някой да повярва в теб ! Да ти каже, че можеш да успееш, че можеш да го направиш, да ти даде този първоначален тласък, който да ти даде тази увереност, че ти може да успееш .  Това е особено важно за децата . На "Цветен Камертон" се изявяват толкова талантливи деца.  Жалко е,..

публикувано на 17.07.25 в 09:57
 Жозе Луиш Пейшото

Португалският писател Жозе Луиш Пейшото: Писането е постоянно предизвикателство

Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..

публикувано на 14.07.25 в 21:05
 Петър Станимиров

Петър Станимиров за това как се живее като художник

Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" .   За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..

публикувано на 13.07.25 в 19:00
Катя Зографова по време на Литературна разходка в София

Катя Зографова по стъпките на Вазовия стих "корони ази не възпявам" в "Нови хроники на Вазовия род"

На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов.  Пуснаха сребърна монета за 175 години от рождението на Иван Вазов В Берковица продължават инициативите за 175-ата годишнина от рождението на Вазов "Душеспасително е делото на патриарха, за да оцелее българския дух, да имаме..

публикувано на 13.07.25 в 08:10