Джон Ланган пред БНР: Добрата история на ужаса се докосва до човешките емоции

През 2016 година той печели престижната награда за хорър на името на „Брам Стокър“ за романа си „Рибарят“. Книгата добива популярност като издържана в най-добрите традиции на жанра на ужаса и отдаваща почит към наследството, оставено от класика Хауърд Лъвкрафт. По професия Ланган е учител по Английски език и литература.

Как се появява мистичната фигура на рибаря?

Историята започна като мой отговор към американския роман „Моби Дик“ от Хърман Мелвил. Исках да напиша модерна хорър версия на тази история. Не исках обаче да включвам момента с лова на китове, защото смятам, че това е нещо ужасно. Така че избрах рибарят да бъде еквивалент на някой, който тръгва на лов за китове. И така, направих главния ми герой рибар, но той имаше нужда и от място, където да лови риба. Аз живея близо до планината Катскил в щата Ню Йорк. Това е популярно място за риболов, така че пратих героя си за риболов именно там.

В романа главните герои се срещат с персонаж, който идва от Европа, след като убиват семейството му. Така той започва да търси път, за да върне любимите си хора към живота.

Това го води към изключително мрачни места. Докато опитва да събере знанието, с което да види семейството си отново, той става все по-обсебен от него, все по-заинтересован от силата, която ще му е нужна, за да постигне целите си. Това го води към Съединените американски щати в ранния период на 20-и век, където се строи резервоар за Ню Йорк. В края на 19-и век местните резервоари на Ню Йорк вече не са достатъчни за броя на гражданите си. Затова започва изграждането на мрежа от резервоари. Тази разработка включва голям брой работници, които идват в региона. Някои от тях идват от американския юг – те са предимно с африкански произход. Другата част са хора от Европа. Тези хора се срещат с тази фигура, която нарекох Рибаря, защото този човек търси митологически звяр, който, ако го уловиш, ще ти даде невероятна сила. Моят роман се развива в две времена – едното е, докато се създават резервоарите, когато определен брой от героите ми се срещат с този магьосник и с неговите планове. Другата история се развива много след това, когато моят разказвач и негов приятел, които също са рибари, се сблъскват с този персонаж.

„Личните трагедии обогатяват смисъла на хорър жанра“, казва още Джон Ланган. В предаването „Нощен Хоризонт“ той допълни:

„Виждам хоръра и готиката като жанрове, които се занимават с човешките загуби - с онези моменти в нашия живот, в които светът няма смисъл за нас. Например, живеем си живота и в един момент се появява вампир. Това е нещо абсолютно извън ежедневния ни опит. То води до разпадане на света такъв, какъвто го познаваме. В ежедневния ни живот болката и загубата създават подобен ефект за нас. Например, когато наш любим човек си отиде – изведнъж всичко, което си мислим за света и начина, по който функционира, няма никакъв смисъл. Според мен не е толкова сложно да свържем двете неща – тези екстравагантни метафори и чудовищни символи с този вид емоционални реалности“.

Интервюто с Джон Ланган можете да чуете в звуковия файл.