Бездомникът, подпалил Тютюневите складове: Добър човек ме намери и вече виждам бъдещето си

„Една вечер гледах по телевизията репортаж за бездомен човек, който запалил сградата на тютюневите складове в Пловдив. Казах си, този човек защо не взема да му помогна. Свързах се с журналистите от телевизията и после се срещнах с него“. Това разказа в предаването „Преди всички“ Марин Павлов, един от бившите кметове на несебърското село Кошарица, който осигури работа и подслон на бездомника Любомир Данчев, осъден преди години за палежа на Тютюневите складове в Пловдив.

„Аз и преди съм приютявал хора, които обаче не издържаха, защото пиеха, а аз такива хора не понасям. Той като дойде, поговорихме си и му казах, че ще трябва да ме слуша. Оказа се, че няма телефон, няма очила, има медицински проблеми, заех се, захванахме се личен лекар и пенсията да му уредим. Тук при нас се храни в нашата къща и така ще е“.

Павлов е ангажирал бездомника да му помага в стопанството.

След излежаването на 4-годишната присъда Любо остана на улицата. Случаят с Данчев е от 2016-а година, а версията на прокуратурата беше, че огънят е тръгнал от незагасена цигара. Случаят стана нарицателно за нагласен процес.

Любомир Данчев е кореняк пловдивчанин. Рано губи родителите си, а братята и сестрите му го изоставят. Успява да завърши средно образование, но заради заболяване не може да си намери постоянна работа. Две години е живял в Тютюневите складове, но в деня на инцидента твърде, че не е бил в сградата. Сега, след излежаната 4-годишна присъда, продължава да отрича, че има вина за унищожените постройки и нанесените щети за над 11 милиона лева.

„Аз не съм бил там по време на пожара. Мина една жена и каза, че има запалена сграда, отидох там да видя какво е станало, защото имах там мои неща“. Това сподели в „Преди всички“ Любомир Данчев.

„Не разбирам защо ме посочиха за виновен, тук никой от свидетелите не ме посочи, че аз съм го направил. Прехвърлиха вината на мен. Но ме посрещна един добър човек като Марин и аз ще съм вечно благодарен – Господ здраве да му дава. Селото е много хубаво и чисто. Но никога няма да простя на тези, които ме осъдиха, на добрите прощавам, но на лошите – никога“. Думи на приютения бездомник, намерил своя лъч надежда за бъдещето.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.